Може ли този път да се разчита на финансовата индустрия?

Подобно на всички нас, световната финансова индустрия продължава да е под влиянието на огромната несигурност, предизвикана от пандемията от COVID-19, чиито край не се вижда. Репутацията на сектора понесе сериозни щети по време на световната финансова криза, като все още е рано да се каже как ще се развие ситуацията този път, пише Елица Мартинуци за Блумбърг.

Един от секторите, който в последно време е  под светлината на прожекторите, е застрахователният бранш. Това се дължи основно на факта, че много малки бизнеси търсят обезщетения за загуби, свързани с пандемията. В Обединеното кралство например, финансовият регулатор води дело срещу застрахователната индустрия във Върховния съд. Това дело може да засегне 370 хил. клиенти (предимно малки компании) и да струва на сектора милиарди долара под формата на обезщетения.

Ако застрахователите спечелят делото, те ще избегнат тези огромни разходи, но може да загубят нещо повече – доверието на хората. Обикновените работници отново ще останат с чувството, че не могат да разчитат на финансите по време на криза. В резултат на това потребителското доверие в страната ще се смъкне за пореден път, напомняйки на ситуацията от 2008-2009 г.

В центъра на дискусиите във Великобритания са няколко застрахователни политики, създадени с цел да покриват загубите на бизнеси от физически щети. Спорната точка е дали тези политики покриват щетите от пандемия.

Службата за финансов контрол във Великобритания (FCA) твърди, че компаниите са били ощетени от карантинните мерки срещу разпространението на коронавируса, дори и на практика да са работели, тъй като хората са били призовани да не напускат домовете си. Застрахователите обаче са на позицията, че призивът на правителството е бил просто предупреждение, подобно на тази срещу употребата на цигари и алкохол, и следователно те не могат да носят отговорност за тези загуби. Решението на съда се очаква през септември.

Подобни дела в други страни завършиха в полза на ищците. Френски съд реши, че застрахователна компания трябва да компенсира загубите на собственик на ресторант, понесени заради пандемията, а в Канада съд реши, че „физическите щети“ включват и такива от вирусна епидемия.

Начинът, по които щетите от природните бедствия се споделят от финансовата индустрия, може да забави, но също така и да насърчи икономическо възстановяване, сочат проучвания.

Изследователи от Вашингтонския университет в Сейнт Луис са анализирали как отношението на хората към финансистите се е променяло по време на повече от 50 тежки природни бедствия в периода между 1870 и 2009 г., и какви са били икономическите тенденции, последвали тези промени в нагласите.

Те са установили, че епидемиите и земетресенията обикновено водят до влошаване на мнението на хората за финансовия сектор, докато сушите и наводненията вървят ръка за ръка с подобряване на нагласите спрямо индустрията.  Изследователите смятат, че тези резултати опират до застрахователното покритие. Щетите от епидемии и земетресения обикновено не се покриват от застрахователите, което от своя страна създава негативно отношение към индустрията, последвано от забавяне на икономическия растеж.

Експертите признават, че е невъзможно да бъде оценен точният ефект върху бурния вътрешен продукт от влошаването на доверието във финансовата индустрия, нo според един от авторите - Асаф Манела, отношението на хората към сектора по време на криза определено оказва влияние върху икономиката.

Доверието във финансовия сектор тъкмо бе започнало да се възстановява след световната финансова криза, когато глобалната икономика бе разтърсена от пандемията от коронавирус. Макар че в момента банките дават заеми на хората и на малките бизнеси, тези кредити са до голяма степен обезпечени от правителството (и по точно от данъкоплатците).

„Начинът, по който индустрията реагира на следващата фаза от кризата ще определи мнението на хората за нея.  Финансовият сектор не може да се крие зад правителствата и централните банки завинаги“, коментира Антъни Елиът от Fairbanking Foundation.