План на Европейския стабилизационен механизъм за гръцкия дълг

Технократите от Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) разискват различни проекти, един от които се отнася до външния дълг на Гърция. 

Темата бе обсъждана и на снощната среща на Еврогрупата. Преди това тя бе предмет и на разговорите на комисаря по икономическите и финансови въпроси на ЕС Пиер Московиси в Атина. По-нататъшните експертни дебати по този дълг се очаква да продължат и в следващите дни, така че окончателният проект да бъде одобрен от Еврогрупата на 12 март.

От 1 януари 2017 г. спрямо Гърция се прилагат краткосрочни мерки във връзка с нейния публичен дълг, които доведоха до неговото облекчаване с около 25 млрд. евро.

По данни на Евростат през третото тримесечие на 2017 г. държавният дълг на Гърция е възлизал на 177,4 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната и е бил съответно с 1,3 процентни пункта повече от второто тримесечие, но с 0,5 процентни пункта по-малко от същия период на 2016 г. 

В абсолютна стойност през третото тримесечие на миналата година гръцкият дълг е нараснал до 313,5 милиарда евро спрямо 309,1 милиарда евро, колкото е бил през второто тримесечие, и спрямо 311,3 милиарда евро през третото тримесечие на 2016 г.

Сега ако всичко върви добре, е възможно да се стигне до договаряне и на средносрочни мерки за гръцкия дълг. Пакетът от тези мерки ще включва следните интервенции: първо, те ще бъдат обвързани с мерки за облекчаване в зависимост от темповете на растеж на брутния вътрешен продукт; второ, ще се върви към преждевременно погасяване на заемите на МВФ (около 11 млрд. евро) и това ще стане със заем от ЕСМ. Заемите от фонда са с с лихва 3,8 на сто, докато тези от ЕСМ са с 0,8-0,9 на сто; трето, ще бъде премахнато валидното досега увеличение на лихвите; четвърто, ще бъдат върнати печалбите, натрупани от ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната в резултат на изкупуването на гръцки ценни книжа; пето, ще бъде издвършено е препрограмиране на заемите, които Гърция е получила от Европейския фонд за финансовата стабилност (ЕФФС). А това ще стане по следния начин: 

– чрез удължаване на максималния срок на заемите по линия на този фонд с 15 години

– ще се постави таван върху погасяването на заемите от ЕФФС до 0,4 на сто от БВП до 2050 г.

– частично ще бъдат спрени плащанията по лихвите за заеми от ЕФФС до 2050 г. Гърция вероятно ще плаща най-много до 1 на сто лихви

– ще има и погасяване на заеми от МВФ, около 11,5 млрд. евро, които са останали за плащане и които са с лихви от 3,8 на сто, докато заемите от ЕСМ ще са с лихви от едва 0,8-0,9 на сто. 

Източник: БТА