Увреждането на природата ще струва по $477 милиарда годишно на глобалната икономика

Нанасянето на вреди на природата ще струва по 368 милиарда паунда (477 милиарда долара) годишно на глобалната икономика до 2050 година, съобщи The Guardian. 

Най-засегнатите държави ще са САЩ с по около 63 млрд. паунда (81 млрд. долара) годишно и Япония с 61,5 милиарда (около 80 млрд. долара). Третите най-потърпевши са британците с 16,2 млрд. паунда загуби годишно.

Без незабавни превантивни мерки, мрачните прогнози за бъдещето вещаят сериозни щети, свързани с бреговата ерозия, загуба на животнински видове и спад в природните дадености като гори, риби и други. 

Това ще доведе до загуба от около 8 трилиона паунда за глобалната икономика в следващите 30 години. Тези загуби могат да се увеличат, ако ускорим темпото, с което нанасяме вреди на природата и природните ресурси.

[[{"fid":"348489","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":801,"width":1391,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]
Графика с данни от WWF, изготвена от The Guardian


Приблизително разпределение на загубите:

• 327 млрд. долара от наводнения, бури и ерозия на почвата поради промени в растителността по бреговата ивица, както и поради повишаване на морското равнище;
• 128 млрд. долара от минимизиране капацитета на екосистемите да поглъщат  въглерод;
• 19 млрд. долара от недостиг на вода за селското стопанство;
• 15 млрд. долара от загубени местообитания за пчели и други опрашващи насекоми;
• 7,5 млрд. долара от унищожени гори и екосистемни услуги.

Доклад на Global Futures установява, че влошаването на естествените местообитания, включително гори, влажни зони и коралови рифове, ще подкопае градивните елементи на основните екосистеми, ще намали рибните запаси, производството на дървен материал и броя на опрашителите, сред които са и пчелите.

В доклада се казва, че увеличаването на използването на изкопаеми горива и разрастването на селското стопанство и градоустройството в неизползвани ландшафти ще доведе до огромни финансови разходи, свързани със загуби от опрашване, брегова защита, водоснабдяване и емисии от въглерод.

Глобалните цени на храните също вероятно ще се увеличат, тъй като селскостопанският сектор е засегнат от загубата в природата, като цените ще се покачат с 8% за дървен материал, 6% за памук, 4% за маслодайни семена и 3% за плодове и зеленчуци до 2050 г. 

Карън Елис, директор на устойчивата икономика в WWF, каза пред Guardian, че оценките са „много консервативни“ и правителствата трябва да очакват въздействието върху климата да бъде много по-голямо.

Досега повечето оценки на изменението на климата са насочени към средствата, необходими за смекчаване на повишаването на глобалните температури с 1,5C.

Доклад на Stern, написан от британския икономист Лорд Стърн през 2006 г., установява, че намаляването на въглеродните емисии за ограничаване на повишаването на температурата ще струва 1% от световния БВП годишно, но пренебрегването на климатичните промени може да причини икономически щети до приблизително 20% от БВП.

[[{"fid":"348490","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":665,"width":1399,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]
Графика на The Guardian

Каква е алтернативата?

За щастие, пред нас има и друг път, напомнят учените. При сценарий, при който бизнесът използва внимателно природните ресурси, за да се избегне по-нататъшна загуба на важни за биоразнообразието райони и екосистемни услуги, икономическите резултати биха били драстично по-добри. По оценки на доклада, в този случай глобалният БВП би нараствал с 490 милиарда долара на годишна база.