Коледен разказ от Деян Енев

КАТЕРИЧКАТА. Нейното работно място беше под колоните на един дълъг блок на големия булевард. По средата на блока имаше място за преминаване под него, нещо като пасаж, за да съкратят хората пътя си към блоковете в комплекса, без да се налага да заобикалят целия дълъг блок. Навремето някой беше преградил едно ъгълче под колоните и беше направил малко павилионче за продажба на кафе, сокове, алкохол, цигари и вафли. И това момиче продаваше в това павилионче.

На метър встрани от павилиончето, пак под колоните, бяха поставили и плот на железни крака, за да може този, който си вземе кафе или шишенце алкохол, да има къде културно да го постави, докато се бърка в джобовете за цигари.

Момичето беше любезно и услужливо. И затова мъжете, които се събираха около плота, няма защо да крием, това бяха най-вече кварталните пияници, провалени, безработни хора, по една или друга причина зачеркнати от обществото, с голяма обич я наричаха помежду си Катеричката.

Когато минавах оттам, виждах как лицата на хората се променят с времето, как алкохолът не им прощава, как бузите им се надуват и отичат, как очите им се скриват, как краката им стават все по-слаби и те все по-трудно ги движат, а крачките им стават все по-треперливи и все по-трудно сричат пътя. Но явно за тях беше въпрос на чест да се довлекат до павилиончето, да заявят и днес присъствието си в своето малко общество, да извикат своите думи, които се събират в гърлото на човека през нощта.

Най-често идваха Иван, Буната и Весел. Иван беше стар поет и писател, когото славата и признанието бяха отминали като бърз влак, жена му беше починала и събирането до павилиончето беше единственото му развлечение през деня. Буната беше мъж и половина, висок, кокалест и як, бил е капитан на кораб и още пазеше люлеещата си походка, с каквато моряците вървят по палубата на кораба в разбушуваното море. Но и той за няколко години отслабна, изгасна, дрехите му се покриха с петна. Весел беше телевизионен техник и до преди години държеше едно телевизионно сервизче, свряно в гараж на близката улица. Но новите плоски екрани на телевизорите изядоха хляба му, вратата на сервизчето му ръждяса и той също започна по цял ден да прекарва времето си тук, до павилончето.

Тримата днес бяха намислили, като се срещнат, да се уговорят какъв подарък да купят на Катеричката, защото Коледа вече наближаваше. Те си взеха по едно шишенце, изпиха го и почувстваха прилив на сили, както в предишните години. Но освен горещото им желание за подарък на Катеричката им трябваха и пари, а пари те нямаха. В джобовете им се търкаляха някакви железни левчета, които щяха да им стигнат за още по две-три шишенца алкохол. И за нищо друго.

И тогава Иван, старият, подминат от славата писател, обяви, че има вкъщи една голяма червена шейна, дълга около метър и теглена от два големи елена с клонести рога, а в шейната седи Дядо Коледа, с червена шапка, с брада и с червен кафтан, съвсем като истински. Била за подарък на внучето, когато било малко, но нали скоро след това дъщеря му с внучето и зетя заминали за чужбина, та затова шейната си останала у тях.

Речено-сторено. И другите двама харесаха идеята и всички се отправиха към апартамента на Иван, за да довлекат шейната до павилиончето. А когато всичко беше готово, тримата си отвориха с чувство за изпълнен дълг още по едно шишенце и почукаха на прозорчето на Катеричката.

Тя отвори тясната вратичка, изгледа ги, видя шейната. Иван, като най-речовит, обяви защо тя е тук. Катеричката ги гледаше. Сетне се разплака и започна да трие очите си с юмруче. И изведнъж, насред блясъка на сълзите започна да се смее. Пристъпи и бавно обиколи един по един тримата. Понеже беше нисичка, се надигаше на пръсти. И ги целуваше по небръснатите вонящи бузи.

А Дядо Коледа седеше важно в каляската до тях. И сякаш помръдваше. Искаше навярно и той една целувка.

Източник: Списание "Мениджър"