Седемтте чудеса на света: Археолози откриха на морското дъно 80-тонни камъни от Александрийския фар

Повече от 1600 години след изчезването му, масивни камъни от Александрийския фар са намерени на дъното на Средиземно море. Археолози са извадили масивни каменни блокове по 80 тона, свързани с едно от седемте чудеса на древния свят.

Изчезнал във водите крй Александрия, сега едно от седемтте чудеса на света разкрива някои от най-забележителните си елементи, съобщава сайтът dailygalaxy.com. Работещите по проекта PHAROS съобщава, че 22 монументални каменни блока, свързани с фара, са били извадени от морското дъно след подводни проучвания.

Възстановените елементи включват трегери , рамки на врати , прагове и тротоарни плочи. Всеки блок тежи между 70 и 80 тона, което отразява мащаба на оригиналната структура. Екипът, ръководен от Изабел Хайри, обяснява, че тези парчета вероятно са били част от монументалния вход на фара , където архитектурните стилове съчетават египетски и гръцки влияния.

Последното откритие е резултат от близо три десетилетия непрекъснати подводни изследвания. Проектът PHAROS не спира само с извличането на камъните. Всеки блок се сканира с помощта на високопрецизна фотограметрия, което позволява на специалистите да създават подробни цифрови модели.

„Целта на тази изключителна и зрелищна операция е да се изучат и сканират тези архитектурни елементи, добавяйки ги към колекция от над 100 блока, вече дигитализирани под вода през последното десетилетие“, казаха изследователите.

Изследователите разчитат на физическите останки, но също и на древни описания и изображения на фара. Чрез комбиниране на тези източници, екипът се стреми да създаде последователна и точна реконструкция на структурата, каквато е била някога.

Александрийският фар е построен в началото на III век пр.н.е. по времето на Птолемей I Сотер и е проектиран от Сострат Книдски . Той се е намирал на остров Фарос и се е издигал на височина над 100 метра , което го прави една от най-високите конструкции за времето си. Неговото леко и издигнато местоположение е помагало на корабите да избягват опасности, докато се приближават до оживеното пристанище Александрия. Упадъкът му настъпва след серия от земетресения, като голям трус през 1303 г. прави структурата неизползваема.