3 полезни финансови правила, които всеки трябва да знае

В почти всяка сфера от нашия живот има набор от прости правила, които могат да са много полезни, когато сме начинаещи в нея и искаме да постигнем бърз напредък. В личните финанси също има много установени закономерности и коефициенти и в тази статия аз ще ви представя моите любими 3 правила за управление на парите, които спазвам и всеки трябва да знае.

1. Правилото на 10/10 за автомобилите

Преди да си купя първата кола се заговорихме с един по-възрастен колега от Германия за това каква сума е разумно да предвидя за покупката на автомобил. Той ми каза, че при тях има неписано правило, че колата трябва да струва до 10% от нетното им богатство. Погледнах го учудено и тогава той ме попита колко пари имам в банката. Сумата беше около 3 хиляди лева и очевидно нямаше как да си купя кола за 300 лева. Помислих си, че това са някакви глупави правила на стиснатите германци и си харесах автомобил за близо 6,000 лева – 3 хиляди собствени и 3 хиляди като заем от банката.

Така, цялото ми богатство беше една бързо обезценяваща се кола, а освен това имах и кредит. За първи път разбрах какво е да си в „омагьосаната въртележка“, за която бях чел в една книжка на Робърт Кийосаки. Изглеждах успешен в бързата си кола, но голяма част от заплата ми отиваше за нея. Трябваше да работя и извънредно, за да мога да плащам и останалите си разходи.

Тогава прочетох за още едно правило в тази област. То гласеше, че всичките ни транспортни разходи е добре да са до 10% от месечните ни приходи. Тотално не го спазвах. Като си сметнах горивото, застраховките, ремонтите (а те бяха чести), гумите, данъците и останалите разходи се оказа, че над 60% от заплатата ми отива за това „удоволствие“ на четири колела. Добре, че ми повишиха малко заплата, за да изкарам още няколко месеца, преди да си продам колата.

След тези трудни житейски уроци, започнах да спазвам 10/10 правилото и сега стойността на колата ми не надвишава 10% от нетното ми богатство, а месечните ми разходи за нея са до 10% от доходите (дори доста по-малко). Знам, че много хора не следват това правило, но поне е хубаво да го знаят, за да го приложат, когато му „дойде времето“.

2. Правилото 20/20/20 за жилищата

Второто голямо перо от разходите на домакинствата у нас са тези за покупка и поддръжка на жилищата ни. В големите градове у нас (а и не само) е много трудно да си купим дом само с нашите спестявания. В тези случаи се налага да изтеглим ипотечен кредит. Въпреки че банките предлагат и заеми със самоучастие от 10% (а някои дори с 0%), спестените пари за жилище е добре да са поне 20% от крайната цена.

Това означава, че за жилище от 80,000 евро, трябва да имаме поне 16,000 евро самоучастие в покупката. Да не забравяме да заделим и суми, които да покрият всички първоначални разходи за такси, комисионни, ремонт и обзавеждане на новия ни дом. По този начин ще избегнем тегленето на твърде голям кредит и покупката на жилище, което не може да си позволим.

При ипотечните кредити има още две прости правила. Вноската по него, заедно с всички допълнителни разходи, да не е повече от 20% от нашите доходи. Така имаме буфер от средства, за да реагираме при повишаване на лихвата, извънредни разходи или други текущи харчове.

Също така, добре е заема да се изплати за максимум 20 години. По този начин ще намалим общия разход за лихви. Ако имаме проблеми с изплащането на кредита, може да удължим срока, да го преструктурираме или да поискаме малък гратисен период.

Ако трябва да обобщим това правило, то би било: минимум 20% самоучастие в кредита, до 20% за вноска от доходите и да се изплати за максимум 20 години. Ако сме под наем, нека сумата по него също да е в рамките на 20% от дохода ни. Не винаги съм спазвал тези правила, като това ми донесе доста проблеми и влоши финансовото ми здраве. Сега ги следвам плътно, като купихме настоящото ни жилище с малък кредит, който изплатихме бързо. (продължава на следващата страница)

3. Правилото за нетното богатство

В книгата си „Съседът милионер“ Томас Станли и Уилям Данкоу предлагат една формула, с помощта на която всеки може да види нагледно дали се справя добре с акумулирането на богатство или трябва да направи някакви промени. Според нея трябва да умножим нашата възраст по нетната ни заплата, да умножим по 12 и да разделим полученото число на 10. Например, ако сме на 30 години и получаваме заплата от 1,500 лева на месец, нашето нетно богатство (активи - пасиви) трябва да е над 54,000 лева (30x1,500x12/10).

Както и при останалите правила, така и тук не мога да кажа, че тази формула е приложима при всички случаи, но ни дава един ориентир къде сме стигнали по отношение на нашите спестявания. Ако богатството ни е много повече от получената сума, това означава, че се справяме добре. Ако е два пъти по-ниска или повече, не управляваме много разумно парите си или се намираме в началото на нашата кариера или бизнес, и все още не сме успели да превърнем текущия ни доход в устойчиво богатство.

Това правило ми беше най-трудно за прилагане. Когато получавах сравнително висока заплата, всичко се въртеше около нея и тя определяше какво мога да си позволя и какво – не. Ако исках нещо по-скъпо, просто отивах в моята банка и там служителят ми казваше, че само срещу 200 лева на месец този модерен смартфон може да е мой СЕГА. Цената на колата беше 500 лева месечно, на почивката 250 лева и всичко ми изглеждаше много евтино. Толкова бях свикнал с този месечен цикъл заплата-разходи-заплата-разходи, че не можех да видя голямата картинка.

Съдбата се беше погрижила да си науча урока. Наложи се в рамките на по-малко от две години да погася всичките си кредити – от жилищния, през тези за телефона, колата, пътуването в Европа до този за часовника, който си бях купил наскоро. Не беше приятен период и чак тогава разбрах, че все някой ден се плаща цената да имаме всичко на момента, а бъдещото ни аз да плаща впоследствие. Научих и още нещо – високата заплата не ме прави богат, а е нужно нещо повече, за да се трансформира тя в устойчиво финансово състояние.

Това бяха моите любими 3 прости финансови правила, които научих по трудния начин, но сега ги спазвам и ми носят успехи. Дали ще ги приложите и вие е въпрос на приоритети и финансова ситуация. Ако не знаете от къде да започнете, това е добра основа, а след това ще научите нови правила и ще си измислите собствени, които ще ви служат вярно по пътя към постигане на целите ви.