5 умни цели за 2020 година и как да ги постигнем

Декември е труден месец за нашите лични финанси. Тогава всеки се отпуска и харчи малко повече, отколкото е предвидил за подаръци и посрещане на празниците. В навечерието на новата година всички си обещаваме, че ще започнем да спортуваме, ще спестяваме повече или най-накрая ще инвестираме. Пробвал съм този метод за мотивация, но не работи. Промяната в нашия живот ще настъпи, ако си поставим разумни цели и се фокусираме върху малките ежедневни стъпки, които ще ни отведат до тях. В тази статия съм събрал 5 такива умни цели и как да ги постигнем.

1. Да спестяваме повече

Моят опит показва, че това е едно от най-честите новогодишни обещания, които си даваме. Какво се случва на практика, след като го направим? През първите две-три седмици на януари започваме да заделяме всеки свободен лев и да оптимизираме разходите си. Така спестяваме известна сума и се чувстваме горди от постигнатото. Тогава идва онзи момент, в който виждаме оферта за почивка, намаление на смартфони или (изберете нещо друго, което желаете). Изкушението да изхарчим събраните пари е голямо и обикновено му се поддаваме с обещанието, че следващия път ще спестяваме за нещо по-смислено. Следващият път това се повтаря отново. Друг често срещан вариант е заделената сума да отиде за плащането на някоя сметка или друго неотложно задължение.

Не знам за вас, но аз съм преживял тази история поне няколко пъти. За да постигнем една цел, е добре тя да има смисъл за нас и да по-конкретна. Към всяко обещание, което даваме на себе си, бих си задал въпроса защо го искаме. Да спестяваме не е лошо, но какво ще постигнем с това. Ако желанието ни е да си купим нова кола или жилище, не бихме се отказали, заради някакво дребно изкушение. Също така, едно е да си кажем, че ще заделяме от всяка заплата по 200 лева веднага след като я получим, които ще отидат за финансиране на определена цел, а друго е да си обещаем, че ще спестяваме „повече“.

2. Да изплатим кредитите си

Това новогодишно обещание е все по-често срещано. Въпреки че лихвите по кредитите са на историческите най-ниските си нива, месечните вноски по тях са значително перо от разходите на много домакинства в България. Все повече хора свикват да пазаруват с кредитните си карти или да теглят заеми за всяка по-голяма покупка. Изкушението да имаш нещо сега, а не след време, когато спестиш определена сума, е голямо. Така месечните плащания в тази категория стават все повече и повече, като излизането от този порочен кръг е много трудно.

Вместо само да си обещаваме да изпратим кредитите си, добре е да предприемем конкретни стъпки в тази посока. Един разумен вариант е да обединим всичките си задължения в едно с по-ниска лихва и да се фокусираме върху изплащането му. Другият вариант е да използваме метода на снежната топка. При него започваме изплащането на кредитите в определен ред – или от най-малкия, или от този с най-висока лихва. След като го направим с първия заем, остават повече свободни пари, с които да преминем към следващия и така до пълната кредитна свобода.3. Да си купим (ново) жилище

Много хора искат да си купят собствен дом, а не да живеят под наем или при родителите си. В същото време, цените на недвижимите имоти през последните три години се вдигнаха и в някои градове и райони се доближиха до тези от пиковата 2008 година. Това прави все по-трудно финансирането със собствени средства на такава покупка. Другият вариант е да изтеглим ипотечен кредит и да разсрочим връщането му за максимално дълъг срок (в някои случаи до 35 години). Дори с ниските лихви по жилищните заеми в момента, ще платим значителни суми на банката.

Решението в тази ситуация е да съберем по-голяма сума за самоучастието ни при покупката на жилище. Дори банката да изисква от нас между 10% и 20% от общата сума, по-добрият вариант за нас е да имате поне 30%. Така ще намалим общите ни разходи за лихви, ще имаме аванс да увеличим в бъдеще кредита, а и ще имаме повече възможности за предоговаряне при финансови затруднения.

4. Да започнем да инвестираме

Това е една цел, която чувам все по-често. Знам, че звучи плашещо да вложим парите си в нещо, различно от депозит, което не разбираме на 100% как работи. А причините българите да сме все още предпазливи в тази сфера са комплексни. На първо място е сравнително ниската ни финансова грамотност и инвестиционна култура. Темата за парите не е застъпена в нито една от степените на образование, а в семейството често получаваме грешни съвети за парите и тяхното управление. Не на последно място са и много примери за фалити, измами и съмнителни схеми от близкото и по-далечното ни минало.

Разбира се, не е задължително да инвестираме и може просто да си държим парите в банка. Лошото е, че при сегашната ситуация, те се обезценяват бързо и когато ни се наложи да ги ползваме, ще може да си купим много по-малко неща от сега. Влагането на свободните ни пари в истински активи ще ни създаде още един източник на доходи, освен заплатата или бизнеса, т.е. парите ни ще работят за нас, а не само ние за тях.

Как се преодолява един страх? Като в безопасна среда направим това, от което се страхуваме. При инвестирането нещата стоят по същия начин. Ако ни е страх от него, може да вложим някаква малка сума (дори 50 или 100 лева) във взаимен фонд, която е една от най-достъпните инвестиции. Да, има някаква вероятност да загубим част от парите, но този опит може да ни донесе стотици пъти по-голяма сума в бъдеще.

5. Да се откажем от вреден навик

Вредните навици като тютюнопушене, употребата на алкохол, газирани напитки, сладки неща и други, освен върху здравето ни, оказват негативно влияние и върху нашия джоб. Наистина не мога да разбера хора, които дават за цигари или алкохол по 10-ина лева на ден, но казват, че не могат да спестяват и парите не им стигат. Техните разходи за медицински грижи и здравеопазване в бъдеще също ще растат.

Поради тези причини не е чудно, че отказването от вреден навик е една от топ целите и новогодишните обещания. Как може да направим? За съжаление, не мога да съм полезен в това. Никога не съм пушил, освен няколко пъти като ученик, но разбрах, че това не е за мен. От както си купих първата кола, пия алкохол много рядко и то в малки количества. Причината е, че може да се наложи да шофирам (случвало ми се е няколко пъти). Зависимостите трябва да се лекуват от специалисти, като основното е да осъзнаем, че нещо ни вреди. Това, което ми помага на мен е да заменя един лош навик с някой по-полезен.

Постигането на една голяма и неясна цел е много трудно, а в някои случаи, дори невъзможно. Вместо да си даваме едни и същи обещания година след година, нека се запитаме кои са малките стъпки, които ще ни помогнат да тръгнем във вярната посока. Ако правим правилните неща всеки ден, рано или късно ще постигнем целите си, а дори да не го направим, ще сме опитали. Успех!