Америка трябва да има обща цел

Америка има много предимства в сравнение с други държави.

Вече втора година отчита нарастване на доходите във всички възрастови групи. Работната ни ръка е сравнително млада, трудолюбива и продуктивна. Американските университети и други изследователски институции са силни в области като материалознание, разработка на софтуер, нанотехнологии, биотехнологии, геномика и много други сфери, важни за бъдещия ни икономически растеж и работната заетост. Продължаваме да вървим към все по-голяма енергийна независимост и по-чиста енергия, като имаме сериозен напредък в съхранението на слънчева и вятърна енергия и огромен, все още неизползван капацитет за генериране на електричество и от двете.

От друга страна сме изправени и пред сериозни икономически предизвикателства: огромни неравенства в доходите и богатството; слаба работна заетост на хора без колежанско образование, особено бели мъже; драстични различия в растежа между проспериращите градски и крайградски райони и областите с малки градчета и селските райони; потресаващи слабости в националната ни инфраструктура, остарели пътища и мостове, ръждиви, опасни водопроводи до електрическа мрежа, неспособна да пренесе най-чистата и най-евтина енергия от мястото, където може да бъде произведена най-ефикасно, до мястото, където е най-необходима; да добавим и липсата на достъпен и бърз широколентов интернет в райони, които отчаяно се нуждаят от включване в националната икономика.

Съществуват и проблеми, свързани с човешките ресурси. Нашата образователна система K-12 включва някои от най-добрите световни училища, но качеството им е трудно да бъде възпроизведено по адекватен начин в различните райони и щати с крайно различни условия. Системата ни за висше образование остава най-добрата в света, но разходите и студентските заеми са голям проблем.

Реформата в здравеопазването за първи път даде достъп на милиони хора до качествени медицински осигуровки, но изгубихме прекалено много време и усилия, за да отменим тази придобивка, вместо да се опитаме да разрешим все още съществуващите проблеми и да се подготвим за застаряването на населението ни. Бъдещето на имигрантите без документи – включително на „Мечтателите” и на милиони други хора, които работят упорито и плащат данъци – е несигурно във време, когато нашата работна сила не може да се развива и нараства без тях; раждаемостта сред родените тук американци е едва на заместително ниво.

Събитията в Чарлстън и Шарлотсвил ни напомниха, че расовото разделение все още е нашето национално проклятие, което може да бъде съживено с опустошителни последици. Кризата с опиатите, с хероина и фентанила, убиват и увреждат американците с изумителна скорост. От няколко години знаем, че това е огромен проблем на общественото здравеопазване, но почти никъде не разполагаме с ресурсите и организацията, необходими за възпиране на тази криза.

И накрая, имаме сериозен набор от проблемни ситуации в областта на сигурността – от разпространението на ядрени оръжия до тероризма, климатичните промени и киберсигурността, като последната може да се окаже най-голямото предизвикателство, защото излага на риск всички системи, необходими за справяне с другите проблеми, и самите корени на нашата демокрация.

Въпреки общия ни икономически напредък след краха през 2008 г. всички тези проблеми допринасят за намаляване на икономическата мобилност, увеличаване на политическото и социалното отчуждение и по-голяма лична несигурност за милиони наши съграждани. Тези критични процеси увеличават разделението помежду ни и правят още по-трудно възстановяването на чувството за обща цел.

Добрата новина е, че решителните усилия за преодоляване на проблемите, и то с познати и достъпни действия, могат да подсилят икономиката ни и нашите общности – като се осигурят по-високи доходи, по-висока мобилност и по-голяма безопасност на гражданите. Много градове и някои щати доказват всеки ден, че това е възможно.

Но като нация сме поели по много различен път. Много често трибализмът, основаващ се на раса, религия, сексуална идентичност и месторождение, замества приобщаващия национализъм, при който човек може да се гордее със своето „племе” и все пак да приема по-голямата американска общност.

И прекалено често възмущението завладява разума, гневът ни заслепява за очевидните отговори и лицемерието бива прието за искреност. Тези тенденции се подхранват от света на Снапчат, Туитър и Фейсбук, в който вниманието върху някоя новина се задържа само секунди, а самото оцеляване на вестниците зависи от преповтарянето на заглавията от техните онлайн издания. Твърде много сайтове в социалните медии са размирни средища за изява на екстремистки чуждестранни и местни агресори. Подобни решителни усилия за заличаване на линията между фактите и измислицата, между истината и лъжата могат да унищожат всички ползи от тази възможност за глобално свързване на хората.

Когато доверието изчезне и знанието се обезценява като реакция от страна на властите в защита на статуквото, всичко може да се случи. Вече виждаме как милиони граждани са лишавани от избирателните им права на принципа на расата, етническата принадлежност и възрастта, не защото не отговарят на условията за гласуване, а защото предпочитат приобщаващия, а не „племенния” национализъм.

Кой печели в тази среда? Тези, които вече са я създали; и те ще създават още от нея. Най-безотговорните членове на политическите медии, които ще покриват всички нови спорове и несъгласия. И враговете на демокрацията, които подхранват раздора и се надяват, че американците най-сетне ще признаят, че информираното самоуправление вече не работи – а може би изобщо не е възможно – в съвременния свят.

Преди двайсет и пет години, когато бях избран за президент, казах, че всеки американец трябва да следва повелята на бащите на нашата Конституция и трябва да работи за създаване на един по-съвършен съюз, за непрекъснато разширяване на определението за „нас” и за свиване на определението за „тях”. Все още вярвам в това. И по тази причина подкрепям политическите действия, които насърчават сътрудничеството, а не конфликта, които изграждат икономика, общество и политика на събиране, а не на изваждане, политика на умножение, а не на деление. За съжаление, твърде много хора на власт по целия свят изглежда са решени да направят обратното. Ако го позволим, ще пропуснем възможността да сътворим най-забележителното си бъдеще. Ето защо най-важното предизвикателство пред нас е да решим кои сме ние, американците – като граждани, общност и нация. Всичко друго зависи от това.

Автор: Бил Клинтън

Източник: Списание „Мениджър“, „Повратни точки“, съвместено издание с  New York Times

© 2018, Бил Клинтън, разпространява се от The New York Times Syndicate

От англ. tribe - племе. Терминът се използва за чувството за изключителност и превъзходство на обособена група, спрямо всички останали.