Да си спомним за големия Радичков с любими негови цитати

„Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага”, думи изречени от Йордан Радичков. Днес големият писател щеше да навърши 88 години.

Радичков е един от емблематичните български автори, който остава в историята с неповторимия си стил на магически реализъм, рязко отличаващ се от битовизмите на социалистическата проза. Драматургичните му произведения като „Януари” и „Суматоха” остават сред най-любимите на българския театър, а филмите по негови сценарии „Горещо пладне” (1966) и „Привързаният балон” (1967) са сред най-ценните и оригинални произведения на българското кино.

Майстор на краткия разказ, Радичков е майстор и на силната, запомняща се фраза. Той е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващият алтернативи творец. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света.

Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга.

16 знаменити цитата на Атанас Буров

В България е носител на наградите: голяма награда за литература „Добри Чинтулов“ (1980), награда „Аскеер“ (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков“ (1998), Голяма награда за литература на Софийския университет (2001). През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за цялостен принос в българската култура.[1] През 2003 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.

Следват още няколко негови любими цитати.

„Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

***

„Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това!” („Ние, врабчетата”)

* * *

„Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!” („Ние, врабчетата”)

* * *

„Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави!” („Опит за летене”)

* * *

- Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя.

- А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш.

- То и жената не е чак толкова сигурна – каза братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя.

- Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.

- Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва.(„Свирепо настроение”)

Прекрасни откъси от произведенията на Димчо Дебелянов

* * *

„Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!” („Домашна тетрадка”)

* * *

„Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.” („Суматоха”)

* * *

 „Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!” („Ние, врабчетата”)

* * *

„За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си.”

* * *

„Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!”