Георги Ангелов: Има смисъл от корекции надолу в данъчните ставки

Вече няколко години европейската икономика отбелязва добри темпове на растеж, въпреки известно забавяне в началото на 2018 г. Българската икономика също  отбелязва устойчив икономически растеж, а събираемостта на данъците се увеличава докато разходите са под контрол. В резултат, държавният бюджет се измъкна от годините на дефицит и вече отчита излишък. Това вече дава възможност да се намаляват данъците – нещо, което в години на дефицити беше немислимо.

Каква е ситуацията в момента?

За сравнимост ще ползваме последните данни, за 2016 г., на Евростат за всичките 28 страни от Европейския съюз плюс три страни от Европейското икономическо пространство и ЕФТА (Исландия, Норвегия и Швейцария), както и една кандидат за членство в ЕС (Сърбия) – или общо 32 (моля, вижте Графика Данъчни приходи като % от БВП, 2016 година

От гледна точка на данъчните приходи като дял от БВП, България е на четвърто място – само три страни имат по-ниски данъчни приходи (Ирландия, Румъния и Швейцария). С малко по-високо облагане, но все пак близо до България са балтийските страни Литва и Латвия, както и Словакия. Като цяло България е със сравнително ниско облагане, едно от най-ниските в Европа.

Нека разгледаме страните с най-ниско облагане. Ирландия е с най-ниски данъци като дял от БВП. Но тя е специфичен случай – там големите международни компании осчетоводяват приходите си от цяла Европа, но ползват различни способи за избягване на облагане, поради което данните за данъчната тежест са изкривени. Но това няма да продължи дълго, тъй като правилата се затягат – например, ЕК вече нареди на Apple да плати 15 млрд. евро стари данъчни задължения, което рязко ще вдигне приходите. Румъния намали данъците в последните години, но заради сериозни харчове има голям и растящ бюджетен дефицит, което прави ситуацията неустойчива. Швейцария има най-стабилни данъчни приходи – около 27-28% от БВП през последното десетилетие, без особени изменения.

България с 28-29% от БВП през последното десетилетие е много близо до Швейцария като ниво на данъчно облагане. С други думи, на макрониво данъчните приходи в България са ниски и подобни на тези в Швейцария.

Ако данъците в България са ниски като в Швейцария, тогава някой ще каже, че няма какво повече да се прави. Но има няколко усложняващи фактора. На първо място, редица приходи се водят като „неданъчни“ – например такса „смет“ се отчита като неданъчен приход, въпреки че тя реално е данък върху недвижимите имоти. На второ място, в България данъчните приходи подценяват реалната данъчна тежест, тъй като има все още значителен дял сива икономика – т.е. не се събират всички приходи. На трето място, има различия във фазата на икономическия цикъл между отделните страни – данъчните приходи са по-ниски по време на криза и възстановяване, но се увеличават в добрите времена. Преди кризата, през 2008 г., България имаше данъчни приходи от близо 31.6% от БВП – в кризата те спаднаха до едва 25% през 2011, но постепенно се възстановяват и през 2016 достигнаха 29%, а по предварителни данни през 2017 вече са 30% и вероятно ще приближат 31% през 2018.

Всичко това означава, че е възможно в България да се намаляват данъчните ставки и да се облекчават данъкоплатците, но в същото време бюджетът може да събира същите или повече данъчни приходи чрез повишена събираемост.

Кои данъци могат да се намалят?

Нека започнем с обратния въпрос – кои данъци не могат да се намалят? Отговорът е акцизите – върху цигарите, горивата и алкохола, защото за тях има минимални нива, установени в Европа. България като цяло прилага най-ниските позволени нива на акцизите, съответно няма възможност да ги намалява повече. Например, при цигарите минималната ставка за акциза е 90 евро на 1000 къса цигари – и България прилага точно тази минимална ставка. Всъщност, Европейската комисия обсъжда дали не трябва да се увеличи облагането на цигарите, така че след няколко години вероятно ще се върви към по-високи нива.

Същото се отнася и за горивата – минималната ставка за облагане на бензина е 359 евро на 1000 литра, но в повечето страни облагането е далеч по-високо и в много случаи надминава 700 евро. Съответно, другите страни могат както да увеличат, така и да намалят акциза върху бензина. Обаче, България прилага най-ниската данъчна ставка за бензина от всичките 28 в ЕС.

Най-големият приходоизточник на държавния бюджет в България е ДДС – данъкът върху добавената стойност. Той е 20% вече близо две десетилетия и не е променян. В повечето страни от ЕС ДДС значително се повиши – средната ставка в Европа беше малко над 19% преди кризата, но днес вече е почти 22%. Унгария е с най-висока ставка от 26%, а Дания, Хърватия и Швеция са с 25%. (моля, вижте Графиката Ставка по ДДС през 2018 г.)

От 28 страни в ЕС само 5 имат по-ниска ставка от България, като в три от тях е 19%, докато в Малта е 18%, а в Люксембург - 17%. Всички страни с ниски ставки по ДДС повишиха значително облагането – например в Кипър беше 10%, а сега вече е 19%. Румъния е най-хаотична - имаше 19% ставка, след това я вдигна рязко на 24%, след което отново я намали. Северната ни съседка имаше планове за по-нисък ДДС, но заради огромния бюджетен дефицит го замрази.

Както вървят тенденциите за увеличение на ДДС, вероятно в някакъв момент 20% ще стане най-ниската ставка в Европа (и не само в ЕС - в средата на август 2018 г. Русия също повиши ДДС до 20%). Затова най-лесният вариант е България да запази ставката на сегашното ниво и да изчака останалите няколко страни да ни настигнат. За да стане българската ставка най-ниска веднага, ще трябва да се намали с 3 процентни пункта – от 20% на 17%. Това ще струва на бюджета около 1.5 млрд. лева годишно пропуснати приходи.

По отношение на преките данъци – върху доходите и върху печалбата – България е безапелационен лидер по най-ниски ставки, 10% и за двата данъка. Румъния тази година намали данъка върху доходите до 10%, но върху печалбата остава 16%. Унгария въведе 9% ставка по данъка върху печалбата, но към тази ставка се добавят още 2% местни данъци, така че общата ставка е около 11%, а данъкът върху доходите е 15%. (моля, вижте Графика Преки данъци – данък печалба и данък върху доходите.)

Тенденциите са постепенно да се намаляват преките данъци и в другите страни от ЕС – допълнителен стимул за това е скорошната данъчната реформа в САЩ, която рязко намали данък печалба от 35% на 21%, като се предлагат и следващи намаления. Европейските страни – особено малките – не могат да са конкурентни ако имат по-високи ставки от най-голямата икономика в света, така че ще вървят към ставки близки или по-ниски от 20%. Но така или иначе, България си остава лидер.

Въпреки че България има най-ниски ставки по преките данъци, все пак общото данъчно-осигурително бреме върху работещите в страната не е най-ниско. Причината са осигуровките (пенсионни, здравни и пр.) – които са над 33% от брутната заплата. Реално, осигуровките са най-високият данък в България. Съответно, има възможност за намаление на осигурителната тежест – а и е най-добре да се намаляват най-високите ставки, защото това ще намали стимулите за избягване на плащане, ще насърчи пазара на труда, заетостта и доходите.

Намаление на осигуровките с 6 процентни пункта би струвало на бюджета около 1.5 млрд. лева годишно. Както посочихме, при ДДС намаление на ставката с 3% би струвало 1.5 млрд. лева годишно. С едни и същи средства, ставката на осигуровките може да се намали двойно повече. Така че по-добрият вариант е да се намалят осигуровките. Нещо повече, тъй като те са високи и стимулите за укриване на реалните доходи – също – едно по-значително намаление на осигуровките ще изсветли пазара на труда и ще доведе до повече данъчни приходи. Ще се увеличат и работещите и техните заплати, и потреблението, което също ще насърчи икономиката и бизнеса. Всички могат да спечелят от едно такова данъчно намаление, дори и държавният бюджет – особено ако се постарае повече да повиши събираемостта на приходите.