Как България да влезе във „Файненшъл таймс“ като инвестиционна дестинация

Пред България стоят две предизвикателства: колко бързо икономиката ще се възстанови от удара на кризата заради пандемията и какъв икономически растеж ще може да постигне в идните години, за да се доближи до нивата на доход в развитите европейски страни, пише икономистът Лъчезар Богданов в статия за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Следват и възможните отговори, решения и предложения

В началото на седмицата с предложения Алтернативен бюджет (изготвян във всяка от последните 18 години) ИПИ вече заявихме, че намаляването на данъчно-осигурителната тежест за работещите, успешните и развиващите се бизнеси е в основата на решението. Предложението включва пакет от две данъчни мерки: на първо място, ускорена (100% в годината на придобиването) данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване и намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите.

Незабавният ефект е, по наша оценка, освобождаването на около 2 милиарда лева повече средства в частния сектор още през първата година на реформата. Но избраната комбинация от по-ниско облагане на капиталонатрупването и труда увеличава стимулите и насърчава стартирането и разширяването на бизнес чрез повече инвестиции, разкриване на по-високо платени работни места, развитие на човешкия капитал и дългосрочно повишаване на производителността. Ето как:

Криза, възстановяване и икономическо сближаване. В началото на ноември Европейската комисия прогнозира, че без промени в политиките, икономиката на България ще възстанови предкризисното ниво на стопанска активност едва през 2022 г. – на практика, това са три загубени години. Още повече, през 2019 г. България е с БВП на човек от населението от едва 53% от средното за ЕС, а в последното десетилетие дори не е сред най-бързо догонващите, като пет страни от региона са постигнали значително по-голямо сближаване с развитото „ядро“ на Европа.

Инвестиции и развитие. Икономическият растеж е неразривно свързан с инвестиционната активност. При функциониращи пазари и конкуренция, колкото повече се инвестира, толкова по-бързо нарастват капацитета на икономиката и производителността на труда. В последните пет години инвестициите в основен капитал в България като дял от БВП са с 2 процентни пункта по-ниски от средните за ЕС, с 3 процентни пункта по-ниски от средните за страните от Централна и Източна Европа, и с 5 до 7 пункта по-ниски от тези в най-бързо догонващите икономики. Накратко – с инвестиции под 19% от БВП България ще остане трайно „на опашката“.

Старт и трансформация. Данъчното намаление при инвестиции е насочено към тези, които създават нов бизнес в България, но и към всички, които разширяват дейността си или обновяват машините и технологиите. Във време на несигурност, именно тези предприемачески решения трябва да бъдат насърчени чрез облекчаване на данъчната тежест. По-ниското облагане на труда подкрепя както тези, които  създават нови работни места при първоначалните инвестиции, така и повишаване на доходите на работещите в съществуващи бизнеси. Само с повече нови инвестиции българската икономика може промени структурата си и постепенно дейности, разчитащи на евтин труд и местни ресурси да се изместят от дейности, интензивни на капитал, технологии и знание.

Фокус върху работещите и успешни. Предлаганите данъчни намаления са насочени към бизнеси, които са успешни и конкурентоспособни в трудните времена на кризата. По-благоприятна среда за работещите, растящите и успешните означава повече сила в „двигателите“ на растежа. Помощи и субсидии за страдащите от кризата за период, надхвърлящ няколко месеца, само удължават агонията и задържат стопански ресурси в „потъващи“ фирми.

Икономика „на светло“ и по-високи доходи. По-ниската тежест върху труда въздейства върху работодателите, които спазват закона, допълнително изсветлява тези, които все още укриват доходи и така конкуренцията между компаниите е на други плоскост.  Заедно с това, с намалението на общите разходи за труд може да пренасочи (политическите) усилия на работодателите от стремеж към ограничаване на ръста на заплатите към инвестиции в развитието на човешкия капитал. Данъчното намаление отива при онези предприемачи, които поставят в центъра на успеха повишаване на доходите на заетите – а това са компаниите, които влагат ресурс в обучение и инвестират в нови технологии, машини и оборудване, които успяват да се ориентират към предлагане на нови продукти и услуги на нови пазари. Само тази стратегия може устойчиво да задържи образованите, талантливите и работливите при отворен европейски пазар на труда.

Визитка на „Инвестиционна дестинация България“. В среда на исторически безпрецедентна криза започва трескаво препозициониране в търсене на най-добрия начин за привличане на развойни дейности, глобални бизнес услуги и високотехнологични производства. България трябва да може да предложи най-добрия пакет от благоприятни условия за установяване на бизнес – а такъв пакет задължително включва ниски данъци върху инвестициите и високоплатените работни места. Ако искаме да вземем „парче“ от очаквания  near-shoring за европейския пазар, ако смятаме, че е важно да релокираме бизнеси, разтърсени от Brexit, то предложените данъчните намаления ще бъдат една отлична визитка за страниците на водещите бизнес издания.