Лукс сега или успех в бъдеще?

Винаги ми е било интересно да разбера за какво хората си харчат парите. Често чувам, че да вземеш кредит за почивка, за ремонт или за модерен телефон е нещо нормално. Донякъде ги разбирам – те искат да се насладят на живота си днес, защото утре не се знае какво може да стане. В същото време да жертваш бъдещето си за сметка на настоящето, не ми се струва като добра идея. Тази статия е за това - как да получим най-доброто от двата свята.

Всяка крайност е вредна

Нито непрекъснатото импулсивно купуване и задоволяване на всяка наша прищявка, нито строгото спазване на финансова дисциплина и ограничения, е полезно за нашите пари. Аз не обичам крайностите и ако искам да си купя нещо дребно, с което да се поглезя, го правя. Много добре знам, че ако се откажа от него, умът ми непрекъснато ще търси оправдания и причини за покупката и така няма да ме остави да върша по-важни неща.

Имал съм периоди от моя живот, в които съм бил отдаден 100% на една единствена финансова цел и съм спестявал всеки свободен лев в името на постигането ѝ. Сега, когато си спомня за този период, се сещам по-скоро за лишенията, отколкото за постигането на целта. Ако ги няма по пътя към финансовата свобода дребните неща, които ни правят щастливи, този път ще е доста мъчителен. Разбира се, всичко трябва да става в разумни граници и според нашия стандарт. Народът има много добра поговорка за тази ситуация - „На гол тумбак, чифте пищови“.

Може да сме или богати, или да се правим на богати. Нашият живот е прекалено кратък, за да правим и двете. Когато бях служител, имах добър стандарт на живот – висока заплата, служебна кола, самостоятелен офис, хубав дом, скъпа черна и бяла техника. Този живот не беше много реален, защото можеше да изчезне за миг (както се случи с доста мои колеги). Уволняват те и всичко свършва. Остава ти само 30-годишната ипотека, лизинга на колата, неплатените такси за частното училище на децата и …спомените, разбира се.

Бъдещето е важно, колкото и настоящето

Да създаваме добри спомени е чудесно, но само на тях не може да разчитаме в бъдеще, а то ще дойде. Разбирам, че планирането за период по-дълъг от година или две напред не е нещо обичайно, но да живеем ден за ден е характерно по-скоро за бедните хора и тези с ниска финансова култура. Когато бях в Англия, попитах един потомствен лорд как неговото семейство управлява парите си и как инвестира. Той ми каза, че иска да осигури добър живот не на децата си, не на внуците си, не на правнуците си, а на няколко поколения напред. Така са постъпили неговите предци и затова той е финансово осигурен. В същото време, голяма част от българската група бяха взели кредит за това пътуване.

Като стана въпрос за заеми, има едно интересно изследване от тази година на Gemius по поръчка на голяма българска банка. Според него, над 35% от българите теглят потребителски кредити за ремонти вкъщи, 24% за покупка на автомобил, 22% за обзавеждане за дома, 16% за покупка на техника, 15% за ежедневни разходи, а има и едни 11%, които използват заема за почивка. Само 15% от анкетираните са взели парите за инвестиция. При ипотечните кредити почти 100% от тях са за покупка на собствено жилище.

Всичко това показва, че ние крадем от оставащото ни време, за да живеем по-добре сега. Може и да не се замисляме, но Георги или Мария от бъдещето ще трябва да плащат тези кредити месец след месец. За да се справят, те също ще трябва да разчитат на заеми. В един момент все някой трябва да плати сметката. Това може да не сме ние, а нашите деца или внуците ни. Ние ще им завещаем задължения, а не активи.

Ако не спестяваме, теглим кредити за потребителски нужди (за да купуваме неща, които се обезценяват бързо) и харчим импулсивно, създаваме усещането, че живеем добре, но просто отлагаме неизбежното. Месечните вноски по заемите и покупките на изплащане ограничават най-важните ни ресурси – свободните ни пари, времето и свободата ни. Едно от нещата, за което съжаляват мнозинството от възрастните хора е, че не са спестявали достатъчно и не са започнали да инвестират по-рано. Животът тече бързо и докато се обърнем, сме вече на 50 или на 60 години, и трябва да започнем да плащаме за живота, който сме имали в миналото.

Всичко е в баланса

Хората сме социални животни с голямо его. Това се проявява и в управлението на нашите лични финанси. В свят с много възможности ние забравяме каква е разликата между нужда и желание. Социалните мрежи ни позволиха да излезем извън тесния ни семеен и приятелски кръг и да видим какво правят хората в България и по света. За да бъдем приети в някаква общност, ние трябва да напаснем потребителските си навици с нейните членове. Ако те пътуват често в чужбина, трябва и ние да го правим. Ако те си купуват телефони от определена марка, и ние трябва да го притежаваме.

Егото, съчетано с грешни поведенчески модели от нашето детство, нанасят още по-големи вреди на нашето настояще и особено бъдеще. Ако сме свикнали да ни оценяват само по това каква кола имаме и колко струват обувките ни, а не заради това, което сме, финансовите проблеми ще дойдат рано или късно. Разбира се, хората не се замислят за това, преди да дойде някаква криза или тежък момент.

За да не стигаме дотам, е добре да си зададем въпроса какво е ценно и важно за нас. Ако това е семейството и децата, нека им осигурим не скъпи играчки, а нещо по-ценно – време с тях. Спестяванията и инвестициите ни дават спокойствие и сигурност, че ще преодолеем всякакви трудни моменти. Ако за нас свободата е ключова, парите може да ни я осигурят. Знам, че тук ще има много несъгласни, но доброто ни финансово здраве е един от важните елементи на това да се чувстваме щастливи и много изследвания го потвърждават.

„Всичко е в баланса“ означава, освен да намерим равновесието между харченето сега и осигуряването на по-добро бъдеще, и да увеличим активите (инвестициите) в нашия личен финансов баланс за сметка на пасивите (кредитите). А нашите потребителски навици се отразяват именно там. Ако си купуваме предимно вещи (и то с кредити), които бързо губят стойността си, за сметка на активи, които ще ни носят доходи в бъдеще, имаме само един изход – да работим още по-усилено и да се подготвим, че може да се трудим до края на живота си.

Аз съм в края на 30-те си години, но енергията ми и физическото ми състояние не са като на 20-годишен. Дори не искам да си представям, че на 60 или на 70 години (ако изобщонякой ме наеме тогава) ще трябва да работя със същото темпо, както сега. Това кара много хора в България да избират като своя основна цел финансовата свобода, която да им позволи сами да определят бъдещето си, а не да работят от заплата до заплата.

Това, което правим аз и съпругата ми, е преди всяка по-голяма покупка да помислим каква стойност ще ни донесе тя, дали ще решим някакъв проблем с нея или ще ни спести пари, време или усилия в бъдеще. Следващият тест е дали стока или услуга я купуваме, защото „другите правят така“ или наистина ни е нужна. Аз добавям още един показател – колко щастие ще ми донесе тя. Това е много субективно, но често нещо за 10 лева ме прави много по-щастлив от друго за 1,000 лева.

Изводът за мен е, че всеки от нас трябва да намери онази равновесна точка, която да ни позволи да повишаваме стандарта си на живот и да му се наслаждаваме, като не забравяме, че и утре е ден и ако не помислим за бъдещето си, то ще дойде и няма да е много розово. Това е първата крачка към постигането на нашите големи цели и мечти.