Макрорамка с три прогнози: Време е за некризисен бюджет

Само в последните три седмици Министерството на финансите, Българска народна банка и Международният валутен фонд публикуваха актуализирани макроикономически прогнози. Очакванията за основните икономически показатели през 2021 и 2022 г. са сходни, което е показателно за връщането към „нормалността“ – нека си припомним огромните различия в прогнозите и оценките за дълбочината на кризата и нужното време за възстановяване от пролетта и лятото на 2020 г. С цялата условност на идеята изобщо за прецизно прогнозиране на стопанската активност, все пак очертаната макрорамка може да помогне на бизнеса за по-добро планиране на следващата година. В много по-голяма степен, разбира се, състоянието на икономиката – инвестиции, потребление, външна среда, кредитна активност, заетост, доходи и т.н. – трябва да са във фокуса на внимание при формиране на параметрите на бюджетната политика за 2022 г. и отвъд. Какво все пак ни казват в анализите си тези институции?

•  Икономиката през 2021 г. до голяма степен ще компенсира спада от кризисната 2020 г. Това е заложено в прогнозата на МВФ, докато МФ и БНБ са малко по-предпазливи – отчитайки някои негативни тенденции от средата на годината, като например проблемите в изпълнението на публичната инвестиционна програма. Ако гледаме данните за БВП само за второто тримесечие на 2021 г., вече сме достигнали нивото средно за 2019 г. Споровете кога точно „минаваме“ предкризисния жалон обаче трябва да оставим на икономическите историци. И според двете прогнози, колкото и да са консервативни, ръстът на БВП през 2022 г. ще е по-висок – с други думи, евентуалното забавяне втората половина на 2021 г. ще бъде наваксано. Реалният растеж на БВП ще бъде между 4,4% и 4,9% през 2022 г. – като до голяма степен разликата би отразявала колко „добре“ се развият нещата до края на 2021 г.

[[{"fid":"382336","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":373,"width":730,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Източник: БНБ, МФ, IMF

• И в трите анализа се отчита бързият ръст на потреблението, движен от запазването на висока заетост и продължаващо нарастване на възнагражденията, както и на пенсиите. Основания за забавяне до края на 2021 г. се виждат в по-ниските от очакваното публични инвестиционни разходи, както и известното влошаване на бизнес климата в частния сектор през последните месеци. Прогнозите са за запазване на ниското ниво на безработицата и продължаване на ръста на заплатите и през 2022 г. , макар и с по-нисък темп.
• Всички прогнози отчитат сериозните инфлационни тенденции. Към момента базовият сценарий е за ръст на потребителските цени за цялата 2021 г. към края на периода от 3,8%, като обаче през 2022 г. темпът ще се забави до около 2%. Инфлационната картина обуславя и значително по-бърз от предходни години очакван номинален ръст на БВП. Това е от особена важност за фиска, тъй като данъци и осигуровки се налагат върху номиналните стойности на реализираните продажби, печалби и доходи. Всъщност, както вече сме коментирали няколко пъти, преизпълнението на приходите в последните няколко месеца се дължи частично и на инфлационните процеси. Това обаче е така в краткосрочен план и засега този сценарий се разглежда в публикуваните прогнози. Рискът от „изпускане“ на инфлацията и дълъг процес на относително значимо нарастване на ценовото равнище в глобалната икономика обаче поставя много по-сериозни предизвикателства пред растежа, устойчивостта на публичните финанси и промяната в кредита и лихвените равнища.
• Тук трябва да уточним, че динамиката на цените на природния газ и електрическата енергия на европейските борси от последните дни и седмици не е отчетена в прогнозите. Краткосрочно тя няма да се отрази на индекса на потребителските цени – цената на парното и електроенергията за бита например са с фиксирани цени от юли поне до 1 януари 2022 г. По-съществени са обаче два въпроса, които засега нямат отговор – доколко ръстът на цените на свободния пазар ще повлияе на конкурентоспособността на големите енергийни потребители и в каква степен ще трябва да се повишат и цените за домакинствата от началото на 2022 г. Първият въпрос ще намери отговори буквално в идните седмици и месеци – до края на лятото все още нямаше индикации за забавяне на индустриалната активност и износа. Да не забравяме, че на глобалните пазари се повишиха и цените на редица суровини и изделия, които българските предприятия изнасят – в този смисъл, вдигат се както разходите, така и приходите; не е случайно и че няколко месеца след март отчитаме рекордни в историята стойности на износа. По-трайно задържане на високи цени на енергията безспорно ще се пренесат върху общото ценово равнище и през 2022 г., като ще окажат натиск за повече бюджетни разходи за компенсиране на поскъпването.
• В прогнозите на БНБ и МФ се очаква постепенно охлаждане на кредитирането за домакинствата – основно на жилищните кредити. Това би дало известно отражение в по-ниска строителна активност и свързаните дейности.
• Едно от основните допускания за 2022 г. е, че ще започне изпълнението на инвестиционните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. Отделно трябва да се завърши цикълът на проектите, финансирани по оперативните програми за периода 2014-2020 г. Това е основание за очаквано значително нарастване на капиталовите разходи и оттам – за сериозен принос към растежа на БВП. Доколко това ще се случи обаче е под сериозен въпрос с оглед политическата несигурност към момента.

Тъжното е, че вместо фокус върху реформи и политики за икономически растеж след кризата, сега на дневен ред отново са тежкото състояние в болниците, ограниченията за бизнеси и дистанционното обучение на децата. Светъл лъч поне е постепенното „отделяне“ на голяма част от стопанската активност от текущата динамика на пандемията, което позволява възстановяването както в глобалната икономика, така и в България да продължава.

В обобщение – противно на предизборния патос, идващата 2022 г. ще бъде година на растеж. Ако има предизвикателства, те ще са по-скоро свързани с цените на енергията, на суровините, с общата инфлационна динамика, с прегряване на жилищния пазар и строителството, с липсата на квалифицирана работа ръка. Затова и планирането на бюджетните приоритети през 2022 г. и изобщо на първите задачи на новото управление, ако все пак такова бъде формирано, трябва да се „откъсне“ от драматизма и извиненията на пандемията. Вместо това трябва да насочим внимание към ефективността на публичните разходи и към решаване на дългосрочни проблеми, ограничаващи потенциала за икономически просперитет.

Автор: Лъчезар Богданов. Текстът е публикуван в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика