Някои съмнения относно новите модели за здравно осигуряване

Когато говорим за здраве повече пари равно ли е на по-добро качество? Доколко е достъпна медицинската помощ в България? Какви са полезните ходове пред институциите?

Състоянието на системата

Въпроси като горните се задават от ежегодно, а тази година се навършват двадесет години от началото на реформата. Начало, което не е стигнало до своя край. Резултатите са, че разходите за здравеопазване от страна на държавата растат ежегодно, като за 2018 г. достигат 3,81 млрд. лв. същевременно пациентите доплащат за лечение проблизително 50% от своя джоб. По данни на Евростат, те доплащат най-много за лекарства (65%), следвани от (40%) за доболнична помощ и (15%) за болнична. Всяка година върви дебат за недостиг на средствата, който автоматично се прехвърля към желание за повишаване на здравната вноска, без да се вземат гражданите, които не я заплащат в пълен размер или въобще. Става въпрос за държавните служители, наброяващи 132 хил. души,  лицата под 18 г., тези в пенсионна възраст, полиция, военни, магистрати и всички, които държавата по закон трябва да осигурява в пълен размер. Към това уравнение може да бъдат добавени и 719 хил. здравно неосигурени българи. Осигурявайки в пълен размер тези групи, здравната система може да се сдобие приблизително с още 1,5 млрд. лв.

Какво предлагат?

Министерството на здравеопазването излезе с предложение за два „нови“ модела за здравно осигуряване. Думата „нови“ е в кавички неслучайно, поради факта, че първия модел, предгалащ демонополизация на НЗОК стои на масата от началото на реформата, а втория модел се обсъжда всяка година под надслова „повишаване на здравната вноска“. Проблемите при първия са, че се прилага шокова смяна на модела от здравно осигуряване към здравно застраховане, като не се взимат предвид разликите между двата типа системи. При здравното застраховане се покриват щетите в следствие възникването на определен тип риск като тежко заболяване или инцидент, а също и при инвадилизация. Съгласно полицата, застрахователят плаща част или цялото лечение. Целта на здравното осигуряване е друга. То позволява на човек непрекъснатото да получава медицински услуги - да отиде на профилактичен преглед, да поиска консултация със специалист, да си направи изследвания, ако лекарят е преценил, че има нужда от такива. Никъде по Света не съществува напълно демонополизирана здравна система. Аналогиите с Холандия са грешни, защото дори там има задължително, базово, държавно здравно осигуряване. Основният проблем при този модел касае липсата на ясни правила в системата, за да се въведе задължително застраховане. Застраховката се прави на база риск – първото което изниква като въпрос е – цената, която всеки от гражданите ще трябва да плати въз основа на възникнали в миналото му и семейната му история заболявания. Тук е лошия пример от САЩ, при който бива отказвано заплащане на лечение, в следствие на „предварително съществуващи заболявания“.  Второто е „стабилността“ на застрахователния пазар у нас и начина по който Комисията по финансов надзор регулира и информира гражданите.

Проблемите на втория модел, касаят повишаването на вноската. Липсва аргумент за това защо се наливат още пари в система, която е неефективна и не осигурява еднакво качество и достъп за всички пациенти. Описаната гранична линия от 700 лв. над която застрахователят ще трябва да доплати лечението създава опасност за пациентите, болни от редки заболявания, чието лечение често възлиза 10 пъти по-скъпо. Вторият проблем е задължителната здравна застраховка, която е с държавно наложен и фиксиран премиум. Това означава, че независимо от рисковете и заболяванията на пациентите – всеки един застраховател ще трябва да покрие скъпо лечение с централно ограничения ресурс, с който разполага. Третият проблем отново касае държавата и групите, които тя осигурява. След като и към момента те не се осигуряват на пълния процент, каква е гаранцията, че Министерство на финансите ще заплати и задължителната здравна застраховка за тях?

Какви са разумните модели?

Историята помни 1

Преди въобще да се заговори за нови здравни модели, в далечната 2011 г. здравната вноска бе повишена целево от 6% на 8%. Тези 2% трябваше да бъдат резерв, който да бъде преразпределен към здравни застрахователи и по този начин да бъде създаден втори задължителен застрахователен стълб в здравеопазването. Целта на този стълб бе пилотен проект за поетапна демонополизция на НЗОК и плавно преминаване към здравно-застрахователен модел. Като трети модел - поетапната демонополизация би позволила да бъдат направени нужните настройки в системата. Подобен модел съществува в най-добрата в Европа здравна система – тази на Холандия, а също и в най-добрата в Света – тази на Сингапур.

 
Историята помни 2

През 2015 г. бе направено предложение за разделяне на здравното осигуряване на базов и допълнителен пакет. Целта му бе да се осигури един основен, базов, златен стандарт, въз основа на който всяко едно от здравноосигурените лица да получава еднакво по качество и цена лечение. Допълнителния пакет целеше да задоволи търсенето на определени групи за по-скъпи, „луксозни“ и иновативни процедури и медикаменти, извън базовия пакет. 

Какви са първите стъпки?
За да бъде една система стабилна, следва основата, върху която тя е построена да бъде от бетон, а не глина, каквото се наблюдава в момента. Има няколко належащи реформи, извършването на които би позволило да се оптимизират разходите и да се повиши ефикасността на здравната системата. При болничната и доболничната помощ - остойностяването на лекарския труд е първата крачка към повече прозрачност в системата, като целта му е да даде ценови сигнали на медицинските професионалисти, a също и на потребителите. Втората стъпка, въз основа на горното, е преостойностяване на клиничните пътеки, при които в момента се наблюдава свръхфинансиране за едни и липса на такова за други. Тук може да се направи и пряка корелация с липсата на кадри за определени специалности (например анестезиология) и свръхпредлагането за други (например кардиология). Създаването на стимули за ценова прозрачност на услугите в болничната и доболничната помощ би създало реална конкуренция между играчите, както и би дало възможност на пациентите да изберат най-изгодното лечение, спрямо нуждите си, преди дори да са прекрачили прага на лечебното заведение. В сферата на лекарствата е нужно да бъде извършена оптимизация на бюджета, тъй като това е звеното, в което преразхода си личи още в първото шестмесечие. Провеждането на рационална лекарствена прогенерична политика по пример на държавите от Западна Европа би могла да доведе до икономии за бюджета, които да се отразят в покачване на процента на реимбурсация за лекарства за социално-значими заболявания. Най-високият процент доплащане (около 70%) е именно при лекарствата за лечение на сърдечно и мозъчно съдови заболявания, при които сме на първо място в Европа по заболеваемост и смъртност. Съгласно данни от НЗОК, с около 30% от бюджета за лекарства се лекуват 70% от пациентите (болните от социално значими заболявания), а другите 70% се преразпределят към 30% от пациентите (болните от редки заболявания). За да има равно третиране на здравноосигурените лица - разделянето на бюджета на медикаменти с аналог и медикаменти без аналог би дало възможност средствата за лечение да отиват при техните преки бенефициенти. Дългосрочната стратегия в здравната сфера следва да лежи върху достатъчно количество, правилно събрани и обработени данни. Ето защо едно от ключовите неща за завършване е въвеждането на Националната здравна информационна система (НЗИС). Метафорично може да се каже, че тя представлява невронната мрежа, по която информацията се събира и компилира и обработва и изпраща. Въвеждането на НЗИС би позволило в реално време да се следи за проблеми и злоупотреби в болничната и доболничната помощ, а също така и в лекарственото търсене и предлагане.

Към момента здравната система е финансов колос на глинени крака, за да не рухне тя е нужно да бъдат извършени необходимите реформи в болничната, доболничната и лекарствената помощ. Преминаването към нови финансови модели, без да бъдат запушени пробойните в системата би било равно на това да гасим пожар с туба бензин.