СЕДМИЦАТА НА ЧИЧО ВЕНЦИ

„...nogo sme zle
si4ki 6e omrem”
професор Дичев и професор Дайнов

Здравейте малки, големи и още по-големи момичета и момчета.
Честит 8 март, скъпи дами и простете, ако това пожелание накърнява правата ви, зер феминисти и феминистки дебнат зад всеки ъгъл и не знам вече как да се обръщам и към кого.

Тази седмица беше пълна с толкова много събития, че дори не знам откъде да започна.

За това ще започна с новина отпреди две седмици.

Българинът Димитър Маринов се оказа част от актьорския състав на филм, който взе, че спечели „Оскар“.
Димитър Маринов излезе на сцената на "Кодак Тиътър" и беше закичил българското знаме на ревера си.

Груба грешка!!!

Още недочакали края на церемонията се появиха всички възможни авторитети в мрежите и в сайтовете и започнаха да пишат епохални по своята същност текстове!
„Тоя не е взел Оскар! Ние сме зле! България не става са нищо! SI4KI 6E OMREM!!!” – Подобни заглавия, придружени с адски статии се появяваха в цялата правоверна либерална преса, а четящите седяха, поглъщаха жадно тези текстове и цъкаха с език – „Ето! Ето! За нищо не ставаме!“.

И след като се надъхахме, че не ставаме за нищо, сипахме по една ракия и зачакахме следващата поне малко позитивна новина с адрес България, за да може отново няколко клети професора и няколко още по-клети журналиста да ни отворят очите как е време DA OMREМ FACKI MAKI!!!

А междувременно в KLETA MAJKA BALGARIQ нещата си вървяха както сме свикнали да си вървят – разкошно.

Излезе доклад на Сметната палата, който отправи сериозни критики към културното ни министерство, поради абсолютната негодност на същото министерство да опази сградите – културни паметници у нас.
„Ало, Банов, къде са сградите-паметници, ве?“ – попитаха и хората, а министърът се изопна, погледна гневно, па рече – „А вия какво искате ве, да турим милиционер до всяка сграда ли, ве? ЗА ТОВА ЛИ СТЕ ДОШЛЕ ТУКА ВЕ???“.

И за да не е капо, а и за да видят данъкоплатците, че върши много работа на ползу роду, Банов публикува новата Стратегия за култура, в която, между другото пише:
„Вродената“ диалогичност на изпълнителските изкуства, както и многократното отправяне на послания в рамките на съответното живо изпълнение, произвеждат културно събитие между артисти-изпълнители и публика, които много често разменят своите позиции на активна и пасивна страна в процеса на художествена комуникация.“

Прочитайки този текст, поне десетина души получиха задух, двама припаднаха, а петима потърсиха помощ в Пирогов.

За това да оставим културния министър и неговата два пъти по-културна стратегия и да видим какво друго ни се случи през последната седмица.

В Парламента логично отхвърлиха ветото на Президента, свързано с избирателния кодекс.

Случи се така:
- ГЕРБ и ДПС отхвърлиха преференциите
- Настана недоволство
- Бойко Борисов нареди на собствената си партия да върне преференциите
- Президентът наложи вето на промените
- ГЕРБ и ДПС отхвърлиха ветото
- А сега ГЕРБ без ДПС отново ще върнат преференциите

Станахте ли разногледи?
Аз да.

В случая имаме събитие, което във фолклора би било наречено „дървен камък“ или пък „близката далечина“.

Но не това бе топновината от парламента, а появата в една телевизия на култовият екс-ДПС и настоящ независим депутат Ангел Исаев, който отговори авторитетно на отправените към него въпроси от водещите:
- Колко законопроекта сте внесъл в парламента?
- На този етап нито един!
- Колко пъти сте се изказвал?
- На този етап нито веднъж!
- Като член на парламентарната група за приятелство с Колумбия как намирате отношенията между нея и България?
- На този етап не са добри!
На този етап депутата Исаев показа, че управлението и законодателството у нас са в добри ръце.
Само връзките с Колумбия да се подобрят и сме бетон!
 

Междувременно и НАП не стоеше със скръстени ръце.
Агенти под прикритие заловиха школа по народни танци, която не издавала фактури на хората, които са дошли да се учат на хора и ръченици.
Агентите на НАП били толкова изкусни в хората, че никой не ги заподозрял.
И така MAFIQTA в народните танци бе сразена, а със спестените пари държавата опрости 8 милиона дългове на главното мюфтийство у нас.

Горе-долу такива неща се случваха през последната седмица. А ние четяхме, слушахме, цъкахме с език и ходехме на работа, зер човек трябва и да работи извън социалните мрежи.

А днес е 8 март.

Празник на дамите и всички останали джендър състояния, които биха припознали тази дата за своя.

Честито.
И не забравяйте, че не е важно какви сте по паспорт, а какви сте според общественото мнение.
Ако не вярвате, попитайте горкия актьор Уил Смит, комуто бе отказана ролята на бащата на тенисистките сестри Уилямс, защото бил...твърде бял за ролята.

С тази история ви оставям до другата седмица.
А ако зажаднеете за истинска драма, помолете професорите Дичев, Дайнов или някой друг да напишат нещо за MAFIQTA.

Адиос и до нови срещи, амигос!!!
Но пасаран!!!