Растежът в ЕС се ускорява, но нарастващият дълг тревожи Брюксел
Европейската комисия повиши прогнозата си за икономическия растеж на еврозоната през тази година до 1,2%, въпреки рязкото поскъпване на горивата, горещите вълни и войната в Близкия изток.
Същевременно нарастващите държавни разходи и увеличаващите се нива на дълга продължават да будят сериозни тревоги сред европейските политици, особено в ситуация, в която разходите по обслужването на дълга също нарастват.
„Бюджетните дефицити се увеличават, а по-високите лихвени проценти правят този дълг по-скъп за обслужване“, заяви европейският комисар по икономическите въпроси Валдис Домбровскис при представянето на новите прогнози. Те ще послужат като основа за оценките на Европейската комисия относно състоянието на публичните финанси във всяка държава членка, предава POLITICO.
По думите му натискът за повишаване на дългосрочните лихви може отново да създаде проблеми за публичните финанси на редица страни от ЕС и да окаже негативно влияние върху икономическия растеж.
Новата прогноза все пак дава основания за умерен оптимизъм, след като европейската икономика засега демонстрира устойчивост на геополитическите сътресения. Брюксел обаче предупреждава, че търговски конфликти, напрежението в Персийския залив и опасенията от балон на фондовите пазари, свързан с бума на изкуствения интелект, могат бързо да променят перспективата.
Оценката е по-добра от направената през май, когато Европейската комисия очакваше растежът на еврозоната да достигне едва 0,9%. За целия Европейски съюз прогнозата вече е за увеличение на икономиката с 1,4% през тази година. Очакванията са растежът да остане сравнително стабилен и през следващите две години, като допълнителен принос може да има навлизането на технологии, базирани на изкуствен интелект.
Според Домбровскис изкуственият интелект създава възможности за повишаване на производителността, но същевременно крие риск от сътресения на пазара на труда.
В същото време инфлацията вероятно ще бъде по-висока от досегашните очаквания. Цените в еврозоната се очаква да нараснат с малко над 3% както през тази, така и през следващата година, преди инфлацията постепенно да се забави до 2,1% през 2028 г. Безработицата в ЕС се очаква да остане сравнително стабилна около 6% до края на прогнозния период.
Междувременно нивата на държавния дълг ще продължат да растат, тъй като правителствата трудно ограничават публичните разходи след поредицата от кризи през последните години. Брутният държавен дълг на еврозоната се очаква да се увеличи от 89,6% от БВП през 2026 г. до 91,3% през 2028 г.
Бюджетните дефицити също се очаква да се задълбочат през следващите две години и да достигнат средно 3,8% от БВП в ЕС до 2028 г. Това е над заложеното в европейските фискални правила ограничение от 3%.
Прогнозите сочат, че през 2028 г. общо 16 държави членки ще имат бюджетен дефицит над допустимия праг. Сред тях са Белгия и Франция с очакван дефицит от по 5,7%, докато в Полша той може да достигне 7,2% от БВП.
Особено внимание е насочено към Франция като втората по големина икономика в ЕС. По оценки на самата Европейска комисия, ако не бъдат предприети мерки, нарастващите разходи по финансирането на дълга могат след 2030 г. да доведат до ситуация, при която държавният дълг расте по-бързо от икономиката. Това би задействало т.нар. „ефект на снежната топка“, при който задлъжнялостта се увеличава все по-трудно контролируемо.
„Важно е във Франция бюджетът да бъде приет във вида, предложен от правителството, така че да бъде в съответствие както с европейските фискални правила, така и с договорената бюджетна траектория“, заяви Домбровскис.
По думите му предупреждението не се отнася само за Франция, а и за редица други държави членки с високи нива на дълг.
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.