СЕДМИЦАТА НА ЧИЧО ВЕНЦИ

„Я паметник себе
воздиг нерукотворний“

Йорданка Фандъкова
по повод иновациите на Графа

„Човек когато подаде оставка, само аз си знам как подавам оставка.“...
Не, това не е мисъл на големият футболен философ Валери Божинов.
Това беше лайтмотивът на изминалата седмица у нас.
Къде е Цветанов?
Защо е в Щатите?
Кой го поръча?
А той какво поръча и за колко пари на квадратен метър?
Ще подаде ли оставка от всички постове?
Ще отговори ли на журналистическите въпроси?

Е, в края на седмицата Цветанов се появи, каза, че е говорил първо със съпругата си и после с премиер-министъра Борисов и е взел решение.
Решението е такова – подавам оставка, ама не я подавам.
Отговор на въпросите за апартамента – така е, ама не е така.
Отговор на въпросите за това кой го поръчал – Русия, ама и БСП.
Изобщо, имаше въпроси и отговори на корем – толкова много, че преядохме от информацията и се наложи да си спираме телевизорите, щото от такова информационно преяждане ще вземем да напълнеем и да получим информационна хипертония и не дай си боже медиен диабет.

А междувременно спортът ни отбеляза няколко върхови постижения.

Например това, което имаме като национален отбор по футбол успя да постигне това, което имаме като равенство, с това, което имахме като противник на негостоприемният стадион на Косово.
След мача се заговори, че националният селекционер Хубчев тайно преговарял с ФК Левски-София, което даде хляб (а и сирене) на дузина спортни журналисти, а и разсея малко тъжните български футболни фенове, които все още се опитват да се научат как се празнува след равен мач.

Само че в спортно отношение имахме и своята голяма новина.

Кубрат Пулев и брат му Тервел Пулев сразиха противниците си в Калифорния.

И тъкмо да се зарадваме на тази новина и да се провикнем с характерното „Мачкай, Кобра!“, се оказа, че Кобрата цунал след мача някакво чудо на ботокса с псевдоним „Майсторката на голото суши“.
От което последва моментално #METOO хаштаг и Кубрат Пулев осъмна със замразени състезателни права за щата Калифорния и с дело от госпожица голо суши.
„Човек когато яде суши, само аз си знам как се яде суши“ – гледайки, промълвил Божинов и си пуснал видео с най-добрите му автоголове за Ботев Враца.

Разбира се седмицата предложи и знакови събития в европейската политика.

Няма да ви губя времето с 560-тия опит на Тереза Мей да приключи сделката за Брекзит в английския парламент, защото това едва ли ще ви е интересно.
Но няма как да не отбележим, че "пакетът Макрон" беше и все още е съвсем близо до гласуване в Европарламента, защото...абе защото българските евродепутати не успяха да стигнат навреме до парламента, за да гласуват.

„Аз таковата...изпуснах самолета“ – каза един от евродепутатите с най-голям стаж, господин Малинов от ДСБ.

И настана драма.

Той бе посочен с пръст от свои и чужди и сякаш е на път да се размине с първо или второ място в листата на ДБ, популярни още като „Могъщите три“.
Които тази седмица станаха „Могъщите две“, след като се оказа, че една от трите партии там по стара традиция има проблеми с регистрации и не може да участва с името си.

И тъкмо да заключим, че седмицата премина леко тъповато, на площад Гарибалди в столицата, в тъмна доба се появи някакъв нов монумент.
На вид подобен на погребална плоча – черен мрамор във формата на правоъгълник с подобие на гроб отдолу и насипан с камъчета.
Отзад – чешмичка.
Отпред – тънко стичаща се вода на струйки.
Столичани, като видяха това, започнаха да носят цветя, бонбони, дребни сладки и вино.

А в общината настана паника.

Никой не можа да каже кой точно е одобрил това нещо, което пък се оказа, че струвало на данъкоплатците има-нема 24 000 лева.
И след като два дни софиянци спукаха от майтап общинската администрация, тя, администрацията, не издържа и кметът госпожа Фандъкова разпореди – да се махне паметника незабавно.

Така след като няколко пъти бяха подменяни ограничителите на трамваите, сега бе ревизиран и тоя акт.
Но това не попречи някой корифей да нареди пребоядисване на сграда на улица Граф Игнатиев, като с боядисването бе премахнат графит на Тристан Итън.
„Ей така, баце, в розово ми аресва повече“ – рекъл един майстор от ремонтната бригада на друг и се започнало едно боядисване.

„А аз като правих арт инсталация на Колизеума, ме арестуваха“ – промрънкал Благо Джизъса, па си пуснал запис на най-добрите му изпълнения на тъч в Славия, за да се разсее.

Така премина и тая седмица.
Един си тръгна.
Друг дойде.
Трети изобщо не се появи, а четвърти пък си изхвърли телевизора и се зарече повече да не гледа телевизия докато е жив.

Изводите ли?
Те са повече от ясни.

Не купувайте апартаменти.
Не яжте суши.
Не гледайте футбол.
Не се сърдете на Малинов, а на „Луфтханза“.
Не минавайте по Графа.
И най-важното – не се ядосвайте за нищо.
Защото колкото и да се ядосвате, няма да оправите света.
...то па един свят...