Трябва по нов начин да започнем да мислим за България

Намираме се пред прага на нова индустриална революция която може да повлияе отрицателно върху развиващите се страни, особено тези които не са подготвени. Трябва да се подготвим да я посрещнем.

От самото начало на капиталистическата икономика, автоматизацията е била нейна движещата сила. Технологичният напредък непрекъснато е разширявал обхвата на дейностите, които могат да се изпълняват от машините. На пазара на труда ние се конкурираме не само помежду си, но и с машините, ангажирани в производствения процес. В резултат на тази конкуренция заетостта естествено се е прехвърляла от сферата на производството към сферата на услугите, където работните места по-трудно се роботизират. Поредицата от научни и индустриални открития в областта на информационните технологии от последните пет години обаче може сериозно да наруши тази тенденция.

През следващото десетилетие се очаква бум на автоматизацията от нов тип в сектора на услугите, който може да застраши милиони работни места. Последните развития в области като обработката на данни (data analytics), машинното обучение (machine learning) и изкуствения интелект (artificial intelligence) неизбежно ще доведат до момент, в който интелигентният софтуер и роботите с общо предназначение ще изпълняват почти всички задачи (когнитивни и физически), които в момента могат да се изпълняват само от хора. Тъй като интелигентните роботи ще могат да бъдат произвеждани масово при относително ниска себестойност, много вероятно e тяхното навлизанe в икономиката да бъде не само всеобхватно но и изключително бързо. 

И този процес вече е започнал. Да вземем за пример банкоматите в банковия сектор. Вече можете да теглите пари от сметката си, да проверявате наличността и движението по депозитите и да извършвате сложни финансови трансакции, без да ви се налага да контактувате с човек в банката. Мобилното банкиране е дори няколко крачки по-напред. Софтуерната програма, която обслужва банката, е бърза, надеждна и не прави грешки, не ви лъже и не излиза в болнични. Накратко, производителността ѝ е по-добра от тази на средния банков служител от по-ниско ниво. Тази тенденция обаче отива отвъд банковото дело и вече обхваща всички отрасли – от търговията на дребно до спортния мениджмънт.

Стартираща компания в Сан Франциско вече се опитва да въведе принципа на банкоматите в хранителната индустрия, като създава ресторант за бързо хранене, който може да обслужва клиенти без персонал. Информационните технологии революционизират маркетинга, позволявайки на фирмите да познават по-добре своите клиенти. Големите данни (big data analytics) в здравеопазването подобряват начина  по който се диагностицират и лекуват заболяванията. Повечето елитни спортове също вече използват информационните технологии. Във Висшата лига например камерите, които се инсталират на стадионите, използват софтуер за разпознаване на играчите и генерират над 25 данни за играч на секунда. Тази информация после се използва за игрови анализ и изграждането на печеливши стратегии.

Новият технологичен бум променя не само пазара на труда в рамките на дадена национална икономика, но и световния икономически ред. В момента, на световните пазари страните, в които заплатите са високи, съвсем естествено прехвърлят част от производството си в страни в които заплатите са ниски. Аутсорсингът създава стойност, която може да бъде споделен между двете страни. Ползите от чуждестранните инвестиции за развиващите се страни обаче се простират далеч отвъд чистата финансова печалба. Чуждестранните инвестиции стимулират развитието на местната индустрия чрез осигуряване на достъп до знания и ценни мрежи за разпространение. Това помага на местните икономики да разработят свои собствени фирми и да установят основите на независим и устойчив икономически растеж.

В България се вливат много чуждестранни инвестиции от мултинационални компании. Утвърдени гиганти като  „Майкрософт“, „Оракъл“, „Хюлет Пакард“, „Кока-Кола“, имат силно присъствие в страната – от корпоративни офиси до производствени съоръжения и кол-центрове. Присъствието им несъмнено стимулира създаването на местни фирми от  българи, които придобили опит в големите компании, решават да напуснат и да започнат собствен бизнес.

Проблемът е, че новото поколение роботи и изкуственият интелект ще намалят значително производствените разходи в държавите с високи доходи и ще направят трудовите им пазари по-конкурентоспособни спрямо тези в държавите с ниски доходи. На днешните пазари работната ръка в държавите с ниски заплати се конкурира с работната ръка в държавите с високи заплати и обикновено печели. В бъдеще обаче работната ръка на пазарите с ниски заплати ще трябва да се конкурира с интелигентните машини – и може да не спечели съревнованието. В резултат, развиващите се страни ще усетят сериозен удар от спада на чуждестранните инвестиции, с всички неблагоприятни последствия от това. Трябва да разберем тази потенциална заплаха и да се подготвим за нея.

Един контрааргумент на гореизложената теза е, че пазарите се саморегулират и ще бъдат създадени нови работни места за освободените работещи. В края на краищата това е и стандартният път на икономическото развитие – т.нар. процес на „съзидателно разрушение“ (въведен от икономиста Джоузеф Шумпетер), при който отмирането на старите технологии върви паралелно със създаването на нови. Например, появата на автомобила изхвърли производителите на коли с конски впряг от бизнеса, но също така създаде много нови работни места – в автомобилопроизводството, в бензиностанциите, и в авторемонтния сектор. Новите информационни технологии ще създадат нови работни места, но повечето от тях вероятно ще бъдат в развитите страни. Опасността за развиващите се страни е, че те могат да пострадат повече от разрушението и да спечелят по-малко от съзиданието в този процес според теорията на Шумпетер.

Друг възможен аргумент е следният – ако роботите отнемат работата на хората и ги лишат от приходите им – кой ще купува произведените стоки и услуги? Роботите не консумират. За да оцелее, икономиката изисква определено ниво на заетост. Една от възможностите е самите компании да се заемат с решението на този проблем, като полагат повече грижи за своите служители. Точно това прави и Хенри Форд в началото – той решава да плаща на работниците си високи заплати, за да могат те да си позволят да купуват колите, които произвеждат, и да стимулират производството. Тази логика обаче не издържа в съвременната конкурентна среда. Единствената причина, поради която стратегията му проработва, е монополът, на който се радва неговият бизнес по онова време. Днес обаче, ако „Форд Мотор“ плаща на работниците си повече от „Крайслер“, автомобилите на „Форд“ ще са по-скъпи и работниците им ще купуват тези на „Крайслер“. Така Форд ще фалира. Изглежда, че свободните пазари не могат да решат тези проблеми сами. Капитализмът вероятно ще трябва да преосмисли механизмите на свободния пазар, по които е работил от векове насам.

Един от начините за запазване на заетостта в близко бъдеще е чрез някакъв вид държавна намеса. Бил Гейтс предлага данъчно облагане за роботите – ако робот отнеме работното място на един човек, то той да бъде обложен с данък, приходите от който да бъдат използвани за решаване на създадените проблеми на пазара на труда. Други предлагат да се въведе универсален базов доход, т.е. всеки гражданин да има право на минимална месечна заплата, например в размер на 1000 долара. Макар подобни егалитарни политики да са в състояние да разрешат част от проблемите на трудовите пазари в развитите страни, едва ли те могат да се приложат в световен мащаб. Малко вероятно е правителствата на развитите страни да се ангажират с проблемите на развиващите се страни. Най-малкото защото те ще бъдат твърде заети със собствените си проблеми.

С времето субсидиите от Европейския съюз и чуждестранните инвестиции в България ще намалеят. И тогава ние трябва да  се изправим пред собствената си съдба и нашите проблеми и да бъдем готови да ги разрешим. Колкото по-бързо осъзнаем това, толкова по-добре.

Как да се подготвим? Най-добрият начин за защита срещу рисковете, свързани с новите технологии, са инвестициите в тези технологии. Тук сме на прав път. Секторът на информационните технологии в България се разраства много бързо през последните 10 години. Разполагаме и с правилен начин на мислене и подходяща култура. България например може да се похвали с един от най-големите проценти на новосъздадени технологични фирми и на жени, работещи в технологичния сектор. Но тази тенденция трябва да се ускори – чрез интелигентна държавна политика, маркетинг и образование. Повечето от най-новите тенденции в областта, а именно машинното обучение (machine learning), роботиката и изкуствения интелект, започнаха да се развиват скоростно едва последните пет години. Трябва да интегрираме в технологичния сектор постиженията и капацитетът на Българската академия на науките и университетите. И да отворим границите си за висококвалифицирани професионалисти в тези области.

Необходимо е да инвестираме в образованието. Най-комплексните и най-креативните индустрии са имунизирани срещу автоматизацията. Тези отрасли обаче изискват високо ниво на образование. Частният сектор вече прилага добри модели –  например софтуерната „Телерик Академия“. Подпомагаме ли такива инициативи? Обръщаме ли им внимание в медиите? Какво прави правителството в тази посока? Предоставя ли данъчни субсидии на компании, които инвестират в образование? Частният сектор е огромен ресурс за страната – там са най-интелигентните и предприемчиви хора – и тези хора могат да направят много, ако бъдат стимулирани по правилния начин и получат подходящо признание.

Друго предимство на България е, че е относително малка страна. Често се говори за демографска криза, но намаляващото население в бъдеще може да е демографско предимство. Когато човешкият капитал бива заменен с машинен, универсалната му стойност намалява. Неизбежният удар върху глобалната заетост ще се отрази много тежко на страните с голямо (и нарастващо) население. Да вземем за пример Китай. Според някои анализи между 1995 г. и 2002 г. Китай е отписал около 15% от работната сила в производството за сметка на новите технологии – това е над 200 млн. загубени работни места. И това за тях е огромен проблем, от който трябва да се търси изход. Най-привилегировани в новата икономика ще бъдат страните с относително малко и добре образовано население, така че най-големият проблем за България не е демографският, а образователният.

Голям плюс за страната е и фактът, че нямаме сериозни инвестиции в старите технологии, които доскоро бяха двигатели на икономиките. Повечето от тях ще станат напълно излишни, а икономическите сили от миналото ще се окажат в много неблагоприятна позиция. Страните от Близкия изток например ще пострадат сериозно, когато светът започне да скъсва със зависимостта си от петрола. Затова те вече се опитват да преструктурират икономиките си, но не е сигурно дали ще успеят. Дори за такъв абсолютен отличник като Германия не е лесно да приспособи икономиката си към новите тенденции.

Технологичните иновации са чудесно нещо – намаляват производствените разходи и доставят нови и по-качествени продукти на по-голям брой хора. Технологичните иновации биха позволили на хората да не вършат скучна работа, с досадна повторяемост. Новите технологии също създаваt огромна стойност. Според доклад на „Маккинзи“, публикуван наскоро, отсега нататък само изкуственият интелект ще добави около 5 трилиона долара годишно към световната икономика. Тази стойност обаче няма да се разпредели равномерно между световното население. Онези нации и хора, които могат да работят по-интелигентно и по-упорито, ще извлекат най-голямата полза. Ние можем да сме сред тях.

Източник: Списание "Мениджър"