В България има изключителни хора. Защо тогава  сме на последно място в Европа по учене през целия живот

Казваме, че ученето цял живот е концепция, а нагласата за учене -  ключова компетенция. Самото знание обаче,  отстъпва  място на овладяване умението как да живеем в света на информацията, как да я филтрираме  и най-важното – как да я ползваме за собствената си реализация. Смятам, че хората имат индивидуални пътища на учене, както и че образоваността е личен избор. Притежаваме ли необходимата полезна информация, ние имаме властта да правим и полезни ходове.

Всеки ден се учим да взимаме правилни решения на база на прочетени, изживяни или  осъзнати неща. Формалното образование е само част от това, което научаваме през живота си. Знанията си придобиваме чрез собствената си практика, чрез четене (книги vs. интернет),  наблюдение на успешни хора, дори от медиите (хмм). Животът ни учи на всичко, но не винаги има време да изчакаме, трябва да изпреварим опита  с предварително знание.

В училище бях сред отличниците, защото имаше очаквания към мен. Почти всичко ми се удаваше, а за това, в което не бях достатъчно добра, влагах повече инат. В тази епоха на еднаквост научих, че съм различна. В колежа и университета започнах да подбирам знанието, доколкото беше възможно, като го разделях на: полезно и друго, това ме превърна в непокорна душа. На няколкото си работни места (устойчивостта  е сред качествата ми) видях, че за търсещите и упоритите има възможности. Осъзнах предизвикателството да превръщам в навик ежедневие, в което непрекъснато нещо се случва, видях, че всяка среща е уникална, всеки човек - цветна палитра и постепенно  се научих  на всички форми на комуникация и дипломация. Хотелиерството се оказа голяма житейска школа.

С времето бързо разбрах, че имам потенциал, но ми трябват още познания, така се посветих на поредица от специализирани професионални обучения, повечето от тях в меката на хотелиерството- Швейцария и САЩ, там бяха двата най-добри университета в света. Знаех, че в тези държави бъдещето е дошло, нещата вече са се случили и аз трябва да съм сред тези, които ги научават преди всички. Спомням си обаче, че първият шок дойде от Великобритания, където един месец бях сред подбрани млади хора-все европейци--бъдещи лидери...Този месец промени нагласата ми, така внесе промяна в живота ми.

Началото беше класическо – с нуждата от обяснения, че съм от една мааалка държава, сгушена между големите, по-скоро шумните  ни съседи, при това жена. По-късно разбрах, че тази история с равнопоставеността на половете е консенсусна  само за оперативните  позиции, при по-високия ешалон наблюдаваш т.н. „стъклен таван“ продължително. Когато игнорирах първоначалните си смущения,  започнах да гледам на този спектакъл отстрани, така започнах да виждам голямата картина. Разбрах, че нашата (BG) гледна точка е на хора, преживяли много повече неща и намерих обяснение защо сме по-упорити, но и по-затворени. Битката винаги е на тихия фронт.

Полезността на професионалните обучения беше свързана с решаването на  бизнес казуси, като хипотетичните понякога бяха по-полезни от автентичните, защото не винаги  можем да се основаваме на историята в бизнеса, днес реалностите са други. Изготвянето на стратегии за  различни индустрии и интерактивните дискусии също имаха своята роля, а най-ценните и интересни преподаватели бяха доказани представители на бизнес общността. Мултикултурната среда ни показа как различността ни може да бъде обединена и насочена в полза на бизнеса. Ние се учехме един от друг, преподавателите ни изпълняваха повече ролята на ментори и рефери, но чрез слушането те също се учеха от нас. Ситуацията беше win-win и всички бяхме щастливи.  

 „Учене през целия живот“ е идея, която разработват  ЕК, ЮНЕСКО и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие още от 90-те години на 20. век  като резултат от бързото развитие на икономика, базирана на нови знания и умения, а това изисква и  нов подход в образованието. С времето, непланирано и непредубедено и аз се потопих в образователната ни общност, така започнах да разбирам  двата свята - на преподавателите и студентите, на високо ерудираната, но затворена в собственото си съвършенство академична общност и на младите, които са объркани от многото информация, както и от многото възможности и междувременно  избират  лесния път, или пък... дългия презокеански път. Сближаването на тези два свята е мисия за цял един живот. 

Образованието се оказа консервативна система, която се развива по-бавно, отколкото нуждите на обществото. Образователните системи май още са в капана на миналото.  Ученето само чрез слушане отдавна не е актуално, учащите се от всяка възраст трябва да са въвлечени в собственото си учене. Същността е в това не да изберем какво учителите трябва да преподават, а да разберем какво учащите се трябва да научат. Информационната революция и без това постави под въпрос ролята на учителя и училището/университета/ като основен доставчик  на знание. Днес всеки в реално време  може да намери по-бърза, понякога и по-актуална информация от интернет, отколкото от даден професор. Друг е въпросът колко достоверна е тази информация и защо се информираме  от нет-а и медиите. Последните  са комерсиални и ролята им не е да ни образоват и възпитават, а да продават-информация и още нещо...

Понякога си мисля, че  всичко си идва по местата и във всеки процес има закономерност. Има ли стратегия в областта на образованието? Има. Приета е национална стратегия за учене през целия живот до 2020г, която включва всички области на обучение – от предучилищно до продължаващо  за възрастни. Прочетох, че тази стратегия ни е нужна за:  високо ниво на знанията, възможност за иновации, адаптивност спрямо промените в работата, пълно социално включване, борба с безработицата, срещу бавния икономически растеж и подобни. Всичко е ясно. Има ли челен сблъсък в образователната ни система? Има. Говорим пожелателно за: прогресивна нация, където образованието трябва да е приоритет за всички- учители,  родители,  учащи се, фирми, институции, говорим за необходимост от промяна в ценностната система, говорим на конференции, кръгли маси, стратегически срещи и прочие. И докато говорим, се изгубихме в думите си. Но си намерихме  стотици  фирми и форми на паралелно образование, които не надграждат, а заместват. Споменавам, не защото не се знае: образованието е и бизнес. Образованието възпитава, то и манипулира. Подмяната на знание е свързана с подмяната на съзнание. Все пак трябва да разбираме системата.

Интересното е, че отслабването на образователната система е съпътствано от някакъв масов стремеж към учене. Съвременният неспокоен, съответно нестабилен живот предопределя и необходимостта от ново учене. Според анализ на Световният икономически форум в Давос, трябва да развием като минимум следните компетенции и качества: да можем  да мислим (критично :);  да можем да решаваме комплексни проблеми; ;  да знаем как да преговаряме;  да можем да работим в екип; да сме креативни, емоционално интелигентни, адаптивни и  устойчиви;  да имаме  финансова култура и да сме грамотни в повече от една сфера . Защо? Защото ни очаква: Работа в мултикултурна среда не само по отношение език, а и разбирания; работа в екип, но във виртуална среда, т.е. на различни места по света; работа с голям обем информация, от която да можем да  селектираме есенцията; работа с нови апликации и системи, за което ни е необходима дигитална грамотност; работа със социални мрежи включително за управление на собствената ни онлайн репутация; дълбока специализация, но и богата обща култура; управление на приемствеността при поколенията, но и създаване на нови кариерни възможности за по-възрастни служители поради демографските промени. И още, и още.

Чака ни труден преход – с изчезващи и неподозирано нови професии, за които подготвените няма да са много, като броят на новите няма да компенсира броят на изчезналите. Вече са определени новите приоритетни специалности в университетите. Дано планирането е вярно. Любопитно е, че туризмът е приоритетен отрасъл, а специалността- не. Явно вече всички са обучени. За информация на непосветените ще споделя, че това е един от отраслите, най-силно повлиян от дигиталната революция, която доведе до възникването на споделената икономика, считана за disruptive business model. Новата форма на предприемачество, уви, е непроследима и нерегулирана, но за нея не се говори или се шепне. В най-добрите фирми в отрасъла работят хора с афинитет към точните науки, за да анализират  данни  от многобройните софтуери. Днес всички трябва да имаме дигитални умения, не за да станем програмисти, а за да разбираме клиентите си, които знаят повече от нас за дигиталния свят, защото вече са част от него. Или пък за да обучаваме - служителите, клиентите и дори конкурентите си, за да изградим култура на иновативно-ориентирана,  а не само ниско- ценово-ориентирана икономика. Всеки  продукт, за да бъде продаден, първо трябва да бъде разбран. Просто е.

Преди беше лесно - първо учехме, после работехме. Сега трябва да правим двете неща едновременно, при това цял живот. Ако се отърсим от ежедневната рутина и се огледаме, ще видим новите възможности. Днес знанието е общодостъпно и непрекъснато се променя. Ползваме социални мрежи,  платформи, софтуери и апликации за всичко, защото е модерно, лесно и ни пести време. Работното ни място е навсякъде, където има интернет. Нови бизнес модели, възникнали вследствие на иновации, добавена реалност, изкуствен интелект, роботи, холограми, нанотехнологии, тотална свързаност (internet of things) и прочие - един малък хаос от предизвикателства, който някои успяха да превърнат в страхотна възможност. Зад всяко смарт устройство винаги стоят smart people.

В България има изключителни хора. Тогава защо сме на последно място в Европа по учене през целия живот - под 2%? Защото ученето няма значение, не е съвременно или вярваме, че не е важно да сме добре подготвени и цялата благодат ще се изсипва без усилия. Случва се, но не при всички. И така си оставаме оптимисти... в незнанието.

Търсенето на  хора, които не се страхуват от промените и могат да преведат през тях фирмите си, винаги са били ценени.  Управлението на промяната придобива ново значение, а конкуренцията на фирмите за истински ефективни, ангажирани и знаещи хора  се превръща в истерия. Специалистите отдавна нищят темата за мотивацията и текучеството, пишат правила и  изнасят лекции. На теория е очевидно какво трябва да се прави, на практика не винаги се случва, защото смятаме, че може да почакаме, нямаме ресурс или не можем да наложим волята си за промяна. Фокусът ни винаги трябва да е върху знаещите и можещите, те са тягата, останалите просто идват и си отиват.Технологиите създадоха  различен свят и фирми, следващи архаични правила, включително по отношение хората, ги чакат  проблеми. Темата за новите млади като работна сила е без начало и край. Често си мислим, че цялото поколение е лениво, притесняваме се, че не е  лоялно или ангажирано. Всъщност повечето работят много здраво. По международно изследване 90% от младежите си губят времето на работа. А свикналите да работят „from 9 to 5“ от други възрастови групи? Ако не са заети в непрекъснат производствен цикъл, повечето го правят. За информация - в следващите няколко години т.н Милениълс ще представляват 75% от всички работещи света. Така че - запознайте се с хората от виртуалния свят, те не четат книги, за да разбират живота по-добре, те го живеят.

Оказва се, че ученето цял живот не е cool, но ни се налага да  знаем, за да  разбираме, избираме, напреднем или просто оцелеем. Всичко в нашия свят се основава на способността ни  да прилагаме знанието. Успехът е в това да се реализираме според собствените ни представи и мечти. „Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота“. П.Дънов

Източник: Списание "Мениджър"