Въпросът на въпросите: "Каква е крайната ти цел?"

Рон Хопкинс за бързия, директен и ефективен коучинг и начините, по които да извличаме най-доброто от хората, с които работим

Вие самият имате ли коуч?, питам Рон Хопкинс, изключвайки диктофона след приятния следобед, в който разговаряме. Той се разсмива и отговаря, сякаш е абсолютно очевидно: „Не, разбира се!“. Отношението към професията му е трезво и категорично – въпреки че всеки може да придобие диплома за коуч, на практика повечето мениджъри имат нужда от такъв само няколко пъти в живота си и е изключително важно на кого ще се доверят.

Рон Хопкинс започва кариерата си в екипа, който разработва една от най-популярните системи за подобряване на продуктивността в света – PEP (Personal Efficiency Program), след което работи индивидуално и с екипи в различни индустрии. Той е в България за корпоративно обучение в Ogilvy Sofia – част от глобалната рекламна, маркетинг и PR агенция Ogilvy Group. Агенцията е първият му клиент извън тежката индустрия, който преди десетилетия му показва, че бизнесът може да бъде и забавен. И оттогава винаги се отзовава на поканите им за тренинги.

–  Кариерата ви стартира преди повече от 3 десетилетия. В крайна сметка кой е най-главният въпрос в коучинга?

– Най-важният въпрос е и винаги ще бъде „Какво искаш? Каква е крайната ти цел?“. Много хора са убедени, че знаят отговора, но като ги попитат, отговарят какво не искат: „Не харесвам това…“, „Страхувам се, че ще стане това…“, „Не искам партньорът ми да прави това…“.

Само ако се отдадеш на правилното формулиране на крайната цел, можеш я постигнеш. Следващата стъпка е да осъзнаеш ресурсите, с които разполагаш. След това – етапа, на който се намираш, и съответно – разстоянието до целта и как да го съкратиш.

– Когато идеята за коучинга навлизаше в България, впечатлението беше, че това е начин директорите на компании да намерят баланс между личния и професионалния си живот. Сега контекстът, в който говорим за коучинг, е много по-конкретен и обвързан с цел или дори – начин на мислене.

–  Навремето можеше да отидеш на неделен курс и да получиш сертификат по коучинг. Днес направо гледаш курс онлайн, окачаш табела, че си коуч, и си готов да приемаш клиенти. Няма никакви ясни регулации. Познавам директори, които използват услугите на коуч целогодишно. Бих ги посъветвал: веднага го уволнете! Ако не сте се справили в рамките на няколко дни, просто няма да се получи. Това е идеята – отиваш със специфичен въпрос и го решаваш. Моят тип коучинг e бърз и директен. Коучът не е до своя клиент, за да има той рамо, на което да се облегне. Не е и негов ментор. Клиентът иска специфично нещо в специфичен момент – правите го и това е.

– Имате впечатляващ опит предимно с висш мениджмънт. Свързано ли е желанието ви да работите за резултат с факта, че обикновено успелите хора имат мислене, ориентирано именно към резултата?

– Вероятно. Има големи примери за това по цял свят. Но от друга страна –  Доналд Тръмп е успешен бизнесмен, но това прави ли го добър военен стратег? Ако си добър в едно, то не значи автоматично, че си добър и в друго. Въпреки че хората вярват в това.

– О, сигурна съм, че един успешен изпълнителен директор може да е емоционално незрял. И този баланс между личностното и кариерното израстване е Свещеният граал на нашето общество и култура.

– И е абсолютна рядкост. За мен работата с корпорации беше стечение на обстоятелствата, продиктувано обаче от личните ми интереси. Работих по една от най-успешните системи за продуктивност на работното място – PEP – и моите интереси се превърнаха в корпоративни програми с голяма визия и стратегии. Каквото и да говорим, най-големият ресурс, с който всички разполагаме, са другите хора. Не сме способни да направим нищо без екип и затова основният въпрос се променя на „След като работя с други хора, какво трябва да направя, за да бъдат мои сътрудници?“. Това за пореден път ни връща към главния въпрос „Как извличам най-доброто от човека срещу мен?“

– Има ли изобщо вълшебна формула?

– Трите думи, които променят живота, са: „Кажи ми повече“. Мисля, че това е едно от най-невероятните неща – да слушаш истински. Това е начинът, по който да научиш повече за другия и да му помогнеш да открие съществени неща за себе си. Когато хората говорят с теб, те използват това, което аз наричам surface structure (структура на повърхността). Задават ти въпроси: какво искаш; какво искаш, за да получиш по-добър живот; какво изобщо значи „по-добър живот“. Отговаряйки, ти започваш да „копаеш“ по-надълбоко, стигайки до това, което е под повърхността.

Например някой казва: „Искам по-добра позиция“. Когато го попиташ какъв ефект ще има това върху него, отговорът му ти помага да разбереш от какво всъщност има нужда (и кои негови нужди са задоволени), използвайки йерархията в пирамидата на потребностите на Маслоу. Някои хора ще отговорят, че по-добрата позиция означава повече пари.

„А после? Когато имаш повече пари, какво ще стане тогава?“ „Ще имам възможността да имам къща извън града и жена ми ще бъде щастлива.“ „Добре, когато имаш къща извън града и жена ти е щастлива, какво ще имаш тогава?“ Така продължаваш да задаваш въпроси, стигайки до отговори за личното развитие на човека. И отивате до върха на пирамидата – самоусъвършенстване.

– Любопитно ми е как виждате промяната в света през погледа на всички хора, с които сте говорили в последните десетилетия?

– Израснах в среда точно веднага след края на войната. Среда, в която всичко опираше до това да изпълниш дълга си – без значение как се чувстваш. Изпълни задачата си – хората нямаха друг избор. Трябваше да спасим държавата си. Да спасим света. Сега сме в култура, фокусирана върху чувствата. Важно е да се каже, че тук няма правилна или грешна култура, но все пак хората със силно доминиращи чувства са по-склонни да пренебрегнат задачата си, защото понякога задачата ги кара да се чувстват зле. В момента се намираме в общество на чувствата и можеш да го видиш навсякъде. При инцидент журналистът пристига с въпроса „Как ви накара да се почувствате това?“. Когато фокусът е върху мисълта, не задаваш този въпрос, а мислиш как да поправиш това, за да не се случи отново. За момента обаче това е парадигмата на обществото, поне временно.

– Как сме оцелели хиляди години без коучове?

- Повечето хора се справят с живота си, защото четат истории. Историите са това, което променя емоциите у един човек от племето около огъня, през всички световни религии, до мобилната книга днес. Всеки инструмент помага, ако те стимулира да наблюдаваш нещо ново в себе си.

Автор: Елена Пенева. Интервюто е публикувано в годишното специално издание на "Мениджър" - "Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2019"