Всички лъжат, освен фактите!

Миналата година анонсирах зараждането в България на едно ново движение – FIRE („Financial Independence, Retire Early“ или „финансова независимост и ранно пенсиониране“). Както всяко ново и модерно нещо, то започна да привлича все повече привърженици, които искат да изградят портфолио от активи, носещо им пасивни доходи. Целта е да не им се налага да работят. За да не останат тези хора разочаровани след години на спестяване и инвестиране, в тази статия съм синтезирал основните пречки и предизвикателства пред постигането на финансовата свобода и дали сме склонни да платим нейната цена.

Всички лъжат, освен фактите

Доктор Хаус от едноименния телевизионен сериал казва, че всички лъжат и затова се доверява само на данните от изследванията на пациентите си. Нека приложим този подход и тук. Фактите показват, че малцина българи ще стигнат до момента, в който пасивните им доходи ще покриват изцяло месечните им разходи. Причините са много, но основните са, че постигането на финансовата свобода изисква много работа, дисциплина и доза късмет (няма как).

Също така да не забравяме, че много малко хора в България изобщо са чували за движението FIRE. Не може да очакваме в страна със сравнително ниска финансова грамотност, където се спестява малко и предпочитаната инвестиция е банковия депозит, хората изведнъж да започнат да заделят по-голям процент от доходите си и да инвестират в активи с висока доходност и по-голям риск.

Дори сред тези, които знаят какво е финансова свобода (от книги като „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки) и са си поставили за цел да я постигнат, малцина ще имат търпението да спестяват в продължение на много години (вместо да похарчат тези пари) и да инвестират дългосрочно. По мои наблюдения, голяма част от хората се отказват само след няколко месеца, защото са в среда, където харченето и показността са приоритети. Инвестирането може да продължи по-дълго, ако има растеж на съответния пазар, но при първите по-големи загуби, търпението им се изчерпва. И това е нормално. В почти всяка сфера по-малко от 1% от хората в нея стигат топ ниво, а останалите 99% се отказват някъде по пътя към върха.

Това, че нещо е малко вероятно не означава, че е невъзможно. Човешките същества сме странни и доста ирационални. Когато видим в интернет или по телевизията, че някой е пострадал си казваме, че това не може да се случи на нас, но харчим стотици (дори хиляди) левове за лотарийни билети с мисълта, че „човек никога не знае“ (дали ще спечели), въпреки че първото е многократно по-вероятно от второто. В нашето семейство постигнахме финансова свобода за известен период от време, а и познавам доста хора, които имат пасивни доходи и могат да не работят до края на живота си (освен, ако не се случи нещо наистина катастрофално). Аз вярвам, че дори само един човек в България да е постигнал дадена цел, и аз мога да го направя (или поне да се опитам).

Финансовата свобода не е математика, а навици

Всеки от нас е чувал историята, че ако се откажем от цигарите и спестяваме парите за тях, след време може да си купим доста скъпа кола като ферари. На практика не е толкова лесно, като най-голямото доказателство за това е, че не сме виждали много бивши пушачи с луксозни коли. Важното уточнение в случая е спестените пари да се събират и инвестират. Ако приемем, че кутия цигари е 6 лева и пушим по една на ден, за 30 дни ще сме спестили 180 лева, а за една година цели 2,160 лева. В случай, че инвестираме тези пари в актив с 10% годишна доходност, то след 30 години ще имаме над 410,000 лева. Добра сума, която ще стигне и за ферари.

Разбира се, това е само пример и хората, които ще достатъчно търпеливи да спестяват всеки ден по 6 лева в продължение на 30 години и да ги инвестират, са единици (ще са по-малко и от тото-милионерите). Трябва ни нещо много повече от математика и това са нашите навици. Едно рутинно действие се изгражда много бавно. Дори миенето на зъби сутрин и вечер отнема време, докато стане почти автоматично. Не си спомням как аз съм се научил, но повтаряме този „ритуал“ с дъщеря ни всеки ден и чак след няколко години, тя сама се сеща, че трябва да си измие зъбките, без да я подканяме ние.

Със спестяването е същото. Винаги съм заделял част от моите приходи за бъдещето, но ми отне години докато започнах да прилагам редовно принципа „Плащай първо на себе си“. При инвестирането историята беше подобна. Има нещо, което е много по-важно при постигането на финансовата свобода от спестяването и инвестирането, и това са потребителските ни навици. Познавам много хора, които получават сравнително високи заплати и могат да заделят част от тях, но не го правят, защото държат да изглеждат по определен начин в очите на другите. Има и такива, които инвестират за определен период от време и когато съберат по-голяма сума, правят някоя голяма импулсивна покупка (за която съжаляват после).

Едно от най-важните условия, за да изградим полезен навик е подкрепата, която получаваме от околните. Ако средата ни е от хора, които непрекъснато ни критикуват за промяната, която искаме да направим и ни въвеждат в изкушение да се върнем към старите ни навици, сме обречени. Не случайно, повечето хора, които са успели да постигнат финансова свобода са имали подходяща среда и т.нар. „бъди“ (buddy или приятел за подкрепа). 

Откажи се, докато е време    

Ще ви разкажа една история от миналата седмица. Започнах работа с човек, който има сравнително голям семеен бизнес. Преди година е искал да го продаде и да се „пенсионира“. Получил доста добра оферта и имал няколко дни време, за да реши дали да я приеме или не. Парите били достатъчни, за да не работи той и семейството му за много години напред, а ако се инвестират подходящо, до края на живота им. Всички му казвали да продаде бизнеса си и да се наслаждава на живота си.

Единственият човек, който го посъветвал да не го прави бил един негов по-възрастен приятел. Той му казал „Ти имаш две деца. Какъв пример ще им дадеш, ако по цял ден нищо не правиш?“. Това накарало моя клиент да не продава бизнеса си и въпреки трудностите да продължава да работи. Много се замислих над тази история и тя ме накара да променя плановете си за ранното „пенсиониране“.

Това, което разбирам от разговорите с хора, които искат да постигнат финансова свобода е, че те не искат да спрат да работят след 10, 15 или 20 години, а да няма нужда да го правят. Това ще им даде сигурността и спокойствието, от които се нуждаят, за да се посветят на нещата, които винаги са искали да направят – да пътуват, да се отдадат на хобито си, да стартират бизнес, да се занимават с благотворителност и други. Те не искат да зависят от техния бизнес или техния работодател. Пасивните доходи дават възможности. Това за мен е свободата на избора. Дали хората стават по-щастливи с увеличаването на тяхното богатство? Не винаги. По-големите финансови възможности са свързани и с доста нови проблеми – къде да държим парите си, как да ги инвестираме, как да ги защитим и други.

Ако все още смятате, че FIRE концепцията е за вас, продължавайте в същия дух. С тази статия не се опитвам да ви откажа (е добре де, опитах се), а да се замислите дали финансовата свобода и ранното пенсиониране са вашите цели, а не ги преследвате просто, защото са популярни или защото някой друг иска да ги постигне. Всяко нещо на този свят си има цена и трябва добре да помислим дали си струва да я плащаме и какво ще получим в замяна. Успех!