Всяка криза е бизнес възможност

Глобализираната световна икономика е изправена пред заплаха от пандемията на  COVID-19. Веригите за доставки са изложени на риск от прекъсване, събития се отменят, а много компании изпращат служителите си у дома. Фондовите пазари се сриват, а лихвите се понижават. Няма съмнение, че новият вирус причинява проблеми и страдания на мнозина. Но има ли шанс той да създава и възможности за бизнеса?

Професор Николаус Франке, академичен директор на Професионалната MBA програма по Предприемачество и иновации, разглежда този въпрос в детайли.*

Роденият в Австрия експерт по мениджмънт Питър Дракър ни научи, че промяната е най-важният източник, който поражда бизнес възможности. В свят, лишен от промени, търсенето и предлагането постигат баланс. Или с други думи: предприемаческите възможности бавно гравитират към нулата. Промените обаче разрушават баланса. Изведнъж се ражда ново търсене, последвано от също толкова внезапното осъзнаване, че съответното предлагане липсва.

Технологичните промени са очевиден пример за трансформации, създаващи бизнес възможности. Възходът на интернет през 90-те години, например, отвори множество нови пътища за предприемачите. Сложното взаимодействие между новосъздадените възможности и новите предложения непрекъснато води до нови продукти, услуги и бизнес модели. Търсачките, онлайн пазаруването и социалните мрежи са само няколко примера за предприемачески възможности. Сергей Брин, Лари Пейдж, Джеф Безос и Марк Цукерберг са сред бизнесмените, които видяха шанса и го сграбчиха.

Всяка криза е бизнес възможност

Различни катастрофи, кризи и инциденти също могат да бъдат промени, които временно разклащат баланса между търсенето и предлагането. След завладяването на Константинопол от османците много гръцки учени напускат града, за да се преместят на запад. Богатството от знания, пренесено по този начин, допринася за възхода на Ренесанса. Бедствията, причинени от наводнения и спешната необходимост от безопасност и защита (ново търсене) не само предизвикват изобретяването на мерки за противодействие. Новосъздаденото снабдяване и язовирите в крайна сметка пораждат идеята за системно използване на водната енергия. Големите пожари тласнаха напредъка в строителната индустрия и разработването на нови материали. Първата световна война е причината за разпространението на изобретения като ципа, санитарните салфетки, кръвните банки, ръчните часовници и солариумите. Като цяло, бедствията, кризите и злополуките подхранват изобретателния дух на хората, защото в края на краищата, на човек по природа му е заложено да разрешава проблеми.

Промени и възможности породени от коронавируса

Какви промени предизвиква коронавирусът? И какви възможности се крият в медийните съобщения за пандемията? Разбира се, в момента няма, или има само предварителни отговори на тези въпроси. Също така не подлежи на съмнение страданието на всички засегнати от болестта. Но едно е сигурно: много неща са се променили и за тези, които не са засегнати - и за щастие, това е огромното мнозинство от населението на света. Един пример е увеличеното търсене на защитни маски и дезинфектанти. С бързото реагиране и предоставяне на търсените стоки се откриха предприемачески възможности, които не съществуваха само преди няколко седмици. И може би в резултат скоро ще видим по-евтини и по-ефективни защитни средства от този вид. Освен това разработването на по-надеждни бързи тестове и ваксини е обещаващо ново поле за действие. В средносрочен план планирането при извънредни ситуации и мерките за безопасност могат да бъдат подобрени поради вируса, така че човечеството да бъде по-добре подготвено  за следващата пандемия. Може би настоящият опит ще послужи и като мотивация за ваксиниране на много хора, които са обръщали прекалено малко внимание на превантивните здравни мерки досега. Например в Австрия само една десета от населението е имунизирано срещу грип. Като се има предвид, че в страната ежегодно се регистрират 1500 смъртни случая, свързани с грипа, промяната в мисленето със сигурност би представлявала подобрение. На фона на това, фактът, че коронавирусът днес сериозно плаши хората, също може да има положителни странични ефекти и да доведе до бизнес възможности, които не бива да се пренебрегват.

Полза за обществото или чиста алчност?

Успешното използване на дадена бизнес възможност обикновено се превръща в печалба за предприемача. Първите места в класацията на най-богатите хора в света са заети от бизнесмени. Предприемачите рядко са водени от алтруизъм. Това обаче не означава, че те не допринасят значително за благосъстоянието на обществото. Това прозрение датира от времето на Адам Смит: месарите, пивоварите и пекарите се занимават със занаятите си заради собствения си интерес, но в същото време произвеждат полезни продукти. Дали това важи и за предприемаческите дейности, подбудени от коронавируса? Със сигурност не за всички . Експлоатирането на общото чувство на тревога за настойчиво маркетиране на дихателни маски, за които е известно, че предлагат много слаба защита срещу Covid-19, очевидно е неетично. В този случай личните интереси и ползите за обществото по никакъв начин не са в унисон. Спекулативното изкупуване на определени стоки също не допринася за общото благо. В Германия предприемачът Тимо Клинглер даде съмнителен пример. Още през януари той осъзнава, че скоро ще има повишено търсене на маски и закупува големи количества по 60 цента на бройка, които сега продава по 20 евро. Възвръщаемост от над 3000% за период от само два месеца е изумителен подвиг. С оглед на социалната полза обаче инвестираната сума би имала по-голямо въздействие, ако беше използвана за стимулиране на производството. Най-общо казано, не всички предложения, създадени да задоволят определено ново търсене, са промяна към по-добро. Кризите създават климат на несигурност. Лесно е човек да се възползва от хора, които изпитват тревога, а някои дори подхранват паниката от личен интерес. Иновациите, създадени за разрешаването на изкуствени проблеми, не са полезни в свят, в който има достатъчно голям брой реални проблеми.

И все пак в известна степен има смисъл да се търсят бизнес възможностите, създадени от кризи и бедствия. Проблемите са реални, както и търсенето на нови решения за тях. Необходими са истински предприемачи, които са смели, креативни, посветени на каузата си и готови да поемат рискове, за да измислят нови начини за отговор на предизвикателствата. Само бизнесмени с тези качества могат да помогнат да се контролират последствията от пандемията на коронавируса, като в същото време генерират дългосрочни ползи за обществото.

*Текстът е предоставен специално на "Мениджър Нюз". Препечатването без позоваване подлежи на рестрикции.