Защо още нямаме посланик в Силициевата долина

Няма друго място, в което се финансират повече стартъп идеи на ден от Силициевата долина. Точно затова много държави са позиционирали свои стратегически звена в там. Представяйки собствените си икономики, технологични и стартъп екосистеми, те бавно и методично привличат интерес. Време е и България да се включи в това състезание за инвестиции и да изпрати своя екип, който да изпълнява важната стратегическата роля на посланик на технологичната и стартъп общност у нас.

Всичко започва с една среща

Малко са големите инвеститори, които са чували за България и именно затова им става интересно когато някой им привлече вниманието. С радост им разказваме къде се намираме, какво е нивото на технологично развитие и стартъп култура. Всички се изненадват приятно най-често от два факта – че сме част от Европейския съюз, което им вдъхва доверие и че почти всички американски технологични гиганти имат офиси в България. Обяснението за данъчната и икономическа среда в страната също e доста ползотворно. В резултат те чинно си записват в тефтерчетата „Да проверя за България“ или директно изпращат съобщение на юридическия си отдел със задача да проучат данъчната система и средата. Разбира се, че е интересно – коя друга развита държава, част от сериозна и стабилна икономическа структура като ЕС, има 10% данъчна тежест, толкова нисък външен дълг, изключително стабилна банкова система и същевременно почти никакви регулации в редица сфери.

Само личните контакти могат да те направят номер 1.

Може да прочетеш всички книги свързани с предприемачество, бизнес, стартъпи, да си на “ти” с всяка статия по темата, да си по-запознат с екосистемата в Силициевата долина от повечето инвеститори, но това не помага много, когато единственият начин да се свържеш с тях е през интернет. Това определено не работи, когато говорим за рискови инвестиции и стратегически партньорства. Тук личните контакти играят ключова роля.

Всеки в Силициевата долина има една единствена цел - да направи революция в сектора, в който работи. Цел номер две е да направи ужасно много пари от това. Желанието на всеки да е номер 1 в света в сферата, в която работи е изключително заразно. За жалост, темповете, с които се движи стартъп екосистемата в Европа и по-специално в България унищожава малкото шанс да произведем идея, която да стъпи на глобалния пазар и да се конкурира със стартъпите от Силициевата долина.

Държавна политика или частна инициатива

Няма голямо значение дали изпращането на български представител трябва да е държавна политика или да бъде насърчавано от браншови организации, от частния сектор или от местните инвеститори. Добър модел е да се изгради публично-частно партньорство в което финансирането да се раздели между държавата, инвестиционни компании, Агенцията по инвестиции и друг заинтересовани браншови организации.

Постоянен представител в Долината

Това трябва да е човек или екип, който да работи на място, да изгражда ценни взаимоотношения и да отваря врати за нашите предприемачи и стартъпи, да е проводник за взаимоотношенията. Да участва по събития, да прави презентации на страната ни и на възможностите у нас, да събира контакти и да организира срещи на наши представители, както и да ги ориентира в средата. Да организира посещения на български стартъпи, представяния, бизнес коктейли и „инвеститорски партита“ и да разпространява директно от източника информация за различни възможности и програми.

Какво може да вземем от чуждия опит

С най-сериозни традиции в тази сфера са скандинавските държави. Швеция, Финландия, Дания, Норвегия имат не по едно, а по няколко представителства за различни браншове и групи. Наричайки себе си Silicon Vikings тяхното общество има традиции в изграждането на отношения с инвеститорите от Силициевата долина. Почти всеки месец организират специални събития, на които представят скандинавски стартъпи и компании. Резултатите са главозамайващи – за 2016 г. са привлечени над 2 млрд. долара  стартъп инвестиции. Скандинавският регион е дал на света някои от най-интересните стартъпи, като Spotify (Швеция), финландската Rovio (компанията зад Angry Birds), Issuu (Дания), SoundCloud (Швеция), King, студиото, което произведе Candy Crush (Швеция), Skype (Швеция/Дания) и други. Французите имат своя “fenchtech hub”, италианците, германците, испанците имат не само иновационни хъбове, но и дипломатически мисии и местни търговски камари. Дори много по-малки държави като Словения, Естония и Сърбия имат своите официални технологични посланици в региона и работят за изграждането на трайни икономически отношения. А румънците и гърците поддържат свързващи организации и официални консулства, които да спомогнат още повече за развитието на техните екосистеми. През 2016 г. албанския стартъп Gjirafa, привлече 2 млн. долара инвестиция от базираните в долината Rockaway Capital.

Правилното място

Българския посланик в Силициевата долина трябва основно да улеснява достъпа до технологичните гиганти, които търсят нови възможности. За момента нас ни няма на картата, и това не е, защото нямаме интересни стартъпи или пък ни липсват страхотни екипи. Имаме си всичко – и специалисти и програмисти и уникални идеи с огромен потенциал, дори и успешни локални рискови инвеститори и акселератори вече. Просто ни липсва самочувствие и инвестиция в международните отношения. Стоим затворени в клетката на локалната общност и чакаме някой да ни забележи. Това така не става.