Карл Маркс става все по-популярен сред младото поколение

За да стигнеш до Карл Маркс, трябва да минеш покрай много, много капиталисти. В лондонския район Хайгейт, където е погребан, имат адреси супербогати хора, които харесват да живея в "затворени общества", заобиколени от стени. Входът за гробището на Хайгейт струва четири лири (5,50 долара), но поне върви заедно с карта, която показва най важните гробове. Само едно име е отпечатано в червено: Маркс.

Още отдалеч през дърветата се вижда характерната буйна коса. След няколко крачки човек застава пред бронзовия бюст, поставен през 1956 г. от Комунистическата партия на Великобритания. Някои смятат, че той изглежда суров и неприветлив с тези рунтави вежди. Други казват, че изглежда великодушен. И ако на пиедестала не беше гравиран надписът "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!", може да си помислиш, че тук е погребан Дядо Коледа.

Всеки, който намери време да прекара един следобед с "Чарли", бързо ще установи, че 200 години след рождението му на 5 май 1818 г. в Трир, Германия, и 29 години след падането на Берлинската стена, Маркс днес е обект на култ. Около пиедестала са оставени цветя, свещи, а неотдавна и един пресен ананас. Потокът от посетители е непрекъснат. Повечето от тях са млади и идват от всяко кътче на земното кълбо.

Маркс се завръща още от международната финансова криза през 2008 г. Отчасти това се дължи на факта, че междувременно е бил открит от ново поколение - млади хора, които нямат съзнателен опит от Студената война. За тях Маркс не е нито Спасител, нито Сатана, а просто значим философ.

В "Манифеста на комунистическата партия" има пасажи, които може би са стреснали някои от съвременниците му, но не и читателите от 21-ия век. През 1848 г. той предвижда "постоянно революционизиране на производството, непрекъснато влошаване на всички социални условия" - прогноза, направена по време, когато в някои региони на Германия индустриализацията дори още не е започнала. Или това: "Буржоазията чрез експлоатацията на световния пазар придава космполитен характер на производството и потреблението във всяка страна". В днешно време този термин би бил глобализация.

Потвърдено е и предположението на Маркс, че капитализмът се стреми към концентрация, към формирането на шепа международни корпорации. Неговите теории за кризите днес са "много актуални" според Ханс Вернер Зин, бивш директор на Института за икономически изследвания ИФО - един от водещите в Германия центрове за икономически проучвания.

Но Маркс е предвидил правилно не само икономическото развитие, а и сливането на културите. "Интелектуалните творения на отделните народи стават обща собственост", предрича той далеч преди да има Холивуд, Мики Маус или смърфове.

Но най-голямата грешка на германския филофоф е подценяването на способността на капитализма да се приспособява. Тъкмо защото около 1900-ната година "имотната класа" се опасява от комунистическо въстание, тя се обръща към работниците и ги въвлича в капиталистическата система. Разширяват се избирателните права и се въвеждат социални реформи. В резултат очакваната от Маркс революция никога не се случва на Запад.

По този въпрос днес той би възразил, че нископлатеният сектор просто е бил прехвърлен извън Европа. "Натрупването на богатство на един полюс представлява, следователно, същевременно натрупване на бедност, изтощителен труд, робство, невежество, бруталност и нравствена деградация на противоположния полюс", пише той в "Das Kapital" ("Капиталът"). В днешния свят тези думи може да бъдат отнесени към фабриките за експлоатация в Бангладеш.

Освен това в много западни страни социалната държава е в отстъпление. Една от възможните причини за възраждането на интереса към Карл Маркс е увеличаващата се пропаст между бедни и богати. Между 1930 и 1980 г. отношенията между тези две прослойки са били до голяма степен стабилни, пише блестящият френски икономист Тома Пикети в бестселъра си "Капиталът през 21-я век".

В надпреварата с комунистическия Източен блок почти всички капиталистически държави активно се стремяха към преразпределение на богатството. "Кой днес знае, че през 50-те години най-високата подоходна данъчна ставка в САЩ беше над 90 на сто, а във Великобритания почти 100 процента, въпреки че накрая всъщност никой не плащаше това?", пита Юрген Нефе в своята нова биография на Маркс.

Тогава политици като президента на САЩ Роналд Рейгън и премиера на Великобритания Маргарет Тачър се върнаха към "чистия капитализъм от 19-ия век", казва Пикети. Тезите на Пикети са спорни, но поне един въпрос е от значение в днешно време, какъвто е бил и в зенита на индустриализацията през 19-ия век. Това е въпросът, който измъчва Маркс през целия му живот: Как да се разпределя справедливо богатството?

Той е съставил политическа програма за премахване на буржоазията, въпреки че самият той много е държал на буржоазния си статут с прислуга, ваканции на море и уроци по пиано за децата. Планирал е диктатура на пролетариата, въпреки че не имал почти никакви контакти с работници. Малкото такива случаи обикновено са приключвали с крах. Веднъж, когато се опитвал да посредничи в уличен бой, работниците се опълчили срещу него и даже му оскубали брадата.

Кой е бил Карл Маркс? Всяко поколение стига до своя отговор. Но онова, което остава валидно, са думите на неговия съвременник и съавтор на "Комунистическия манифест" Фридрих Енгелс от надгробното слово за Маркс в Хайгейт през 1883: "Неговото име ще пребъде през векове, както и неговите трудове!".

Източник: БТА