Пелион: Зелено, синьо и вери мац ципурадики

Три дни стигат, за да обиколите Пелион, три месеца нe стигнат, за да видите всичко в планината на кентаврите Пилио, както я наричат гърците.

Пелион е най-зеленото място в Гърция. Зеленината се спуска диво и страстно по склоновете към Егейско море и там внезапно се кротва на плажовете с кристално чиста вода. Затова не се чудете на легендите, че Олимпийските боговете са карали тук летните си отпуски.

Пилио е и мястото, където има какво да правите през всички сезони. Можете, разбира се, да лентяйствате на романтичните плажове през лятото. Много са. Можете да изследвате туристическите пътеки в планината от пролетта до есента. Има и по-сложни маршрути за трекинг. Можете да яздите коне, да карате велосипеди, да се спускате с въжета в екстремното преживяване каньониг. После можете да гребете с кану в бистрите води на морето, да се гмуркате до потънали артефакти, да ловите риба. Можете да ахкате от гледките нагоре към накацалите в планината села. Или да хълцате без дъх с панорамните изгледи от терасите им към морето. Можете да се шляете по уютните селски улички. Може и ски да карате през зимата.

Разстоянието от София е малко над 520 км все по магистрала. Пътуването от тази година е облекчено и значително по-бързо след откриването на три нови тунела в началото на април.

Тесалийският полуостров не е сред най-популярните сред българите, но определено е място за ценители и няколко български туристически агенции вече са го включили в маршрутите си.

На Пелион митовете и легендите съжителстват с модерното време.

Входната врата към планината е Волос, столицата на областта Магнисия, третото по големина пристанище в Гърция, уютен град почти по средата на пътя между Солун и Атина. И родното място на Язон. Помните ли Похода на аргонавтите за Златното руно?

Язон и дружеството на аргонавтите от Волос

Съвременният 28-метров „Арго“ днес е талисманът на Волос. Местни ентусиасти създали „Дружество на гребците на „Арго“ и започнали проучване на писмените данни за кораба и изображенията от артефактите. 4 години по-късно, през 2008 г., легендарният кораб бил построен без нито един пирон и без модерни инструменти. Днешните аргонавти са убедени, че Язон е извършил една от първите търговски мисии в история и плаването наистина се е състояло. За да го докажат, повторили 1150-километровото митично пътешествие. Но маршрутът се оказал твърде опасен, затова плавали на същото разстояние, но не до Колхида (на границата на Турция и Грузия), а до албанско пристанище. Новият „Арго“ все пак стигнал до Колхида, натоварен на кораб. Снимка за спомен?  Може.

Ако погледнете към морето, ще видите в маранята северните Споради (ще рече „разхвърляните“ острови). Два от тях, Скиатос и Скопелос, са станали световно известни с „Мама мия“. До там можете да вземете ферибота от Волос.

Ако поемете към планината, потъвате в прохладата на живописен път, следващ гънките на склоновете сред гъсти вековни гори. На картите пътят прилича на кардиограма при остър сърдечен пристъп. И е точно такъв, но е гладък и преодоляването на километрите някак не се усеща. 

Около 40 села белеят по стръмното от единия до другия край на полуострова. Половината от тях предлагат едновременно почивка и приключения на море и на планина. Първата отбивка са Портаря и Макриница. Спирате в подножието им и дотук с колите – нататък пеша по уличките. Наричат двете села „балкона на Гърция“ заради гледките към залива Пагаситикос. Умопромрачителни са.

Ханя е най-високо, на 1400 метра надморска височина. По-високо е само върхът на планината (1624), под който има 7 ски писти с обща дължина 12 километра в курорта Агриолефкес. И от двете им страни се вижда морето. Разстоянието до него е само 30 км. Тая година в средата април снегът още не се е стопил напълно, въпреки че зеленото наоколо е избуяло като пощуряло. Пистите, естествено, носят божествени или полубожествени имена.

Адам, Ева и 15 000 тона ябълки

Следва Загора, ябълковата градина на Пелион. Местните хора се хвалят, че цъфналите склонове през пролетта се виждат даже на спътниковите снимки. И че миналата година са набрали 15 000 тона червени ябълки, които изнасят по цял свят. От 1950 г. цялата планина е защитена територия, земеделието е основният поминък заедно с туризма - гаранциите екологичната чистота са пълни. А под ябълковите дървета разказвачите продължават с историята за Адам и Ева.

Повечето къщи в пелионските села силно напомнят на старите къщи във Велико Търново и Ковачевица. Много от тях са строени в началото на 19 век, стените от камък понякога са дебели над метър, а покривите са настлани с дялани малки каменни тикли. В центъра на всяко село почти по правило има 3 неща – чинар по няколко стотин години, цветя в каци и всякакви големи съдове и маси с чисти покривки (на които ви сервират ципуро с мезета, но за това по-нататък). 

Специален е случаят в Цагарада. Тукашният чинар е най-старият в Европа, на повече от 1000 години, никой не знае точно колко повече. Под един от грамадните му клони е подложена масивна колона за опора. Древното дърво, пищно разлистено от ранна пролет, пази сянка на целия площад, на съседната църква „Св. Параскева“ и на близкия хотел с впечатляваща библиотека и къща на дърво за децата. В началото на 19 век, когато е построена, майсторите измолили специалното разрешение на Патриаршията да направят входа й от юг, за да предпазят чинара. И това е единственият храм, който не гледа на изток. 

Впрочем, по подразбиране, Пелион е осеян с храмове и манастири, които, заедно с артефактите от античността и музеите, са приятен маршрут за културен и религиозен туризъм сред чинари, лаврови дървета, буйни иглолистни, мощни дъбове, смокини, глогови дървета, високи кипариси и пр. пр. Повечето села са възникнали около манастирите.

Вече сте прехвърлили билото на планината и сте на западните склонове. Колко мислите, че са видовете маслини? Защото тук потъвате в пастелно зеленото на маслинови гори. Според гърците има точно 52 вида маслини, въпреки че повечето неспециалисти различаваме най-много десетина вида и основно зелените от черните.

Докато сме на темата с растителността. Глициниите по селата в Пелион цъфтят на тежки и грамадни лилави гроздове. Камелиите са суетни дървета, отрупани с цвят. Азалиите флиртуват с всички нюанси на розовото, червеното, пембеното и бяло за разкош. Розите след малко щe се възцарят в градините. А гардениите още са на пъпки. Пелион произвежда 90% от  гардениите, продавани в Европа. И понеже е пролет, под маслиновите дървета има макови полета.

Там някъде, на маслиновите склонове, може да започне още едно приключение: пътуване с теснолинейката „Муздури“ на Еваристо де Кирико (бащата на художника Джордо де Кирико), построена между 1894 и 1903. Няма такива гледки като тези по пътя! Тръгва от Лехония, минава Ано Гадзеа с кратко спиране, продължава през Агия Триада, Агио Атанасио Пинакатон и пристига в Милиес след около час и половина.

Хирон, Асклепий, билки, паста, сладко. И ципурадики

Според легендата кентавърът Хирон, който живеел в пещера в Пилио, е учител на героя Язон, на Ахил и Херкулес, но и на бога-лечител Асклепий. Легендата си има днешно продължение, понеже планината дава много билки, от които местните хора правят какви ли не чайове и подправки, включително за ръчно приготвената пастата, която е станала традиционно производство в наследство от италианското присъствие. 

Представата за храна и здраве доста се променя на местните трапези на местата, наречени „ципурадики“. Името им идва от ципуро, тукашната ракия с анасон или без анасон. Номерът на домакините не е да ви нахранят „ол инклузив“, а да ви доставят удоволствие. Към всяка 50-грамова бутилка ракия сервират по няколко малки порции храна и всяко блюдо всеки път е различно – риби и морски дарове, зеленчуци с и без месо, приготвени по всякакви начини, спецуфай – специалитет, както подозирате, състоящ се от специални наденички със сос от домати и чушки, сармички, фасулада и други.

Въпреки ябълките, тук не признават нищо друго освен местното грозде за производство на ципуро, както и на бяло и червено вино и розе. Подправени в много от таверните с живите изпълнения на местни групи. (В Афисос, в кръчмичката на площада, чуйте специално Йоргос, Николаос и най-вече Аргирис).

Пътуването с кола е удобно и по още една причина. По пътя има кооперации, произвеждащи сладка от всичко – започвате от трендафил, минавате през ябълки и смокини, та до сладка от бергамот и от маслини - не пропускайте село Визица. Както и две винарски кооперации и втория по големина в Гърция кооператив за ябълки.

Сега за хотелите. Из селата в Пилио те са около 360

Повечето хотели са малки, с най-много десетина стаи. По-рядко има средно големи и съвсем рядко големи хотели. Важно е, че цените са поносими, но това не е най-важното. А че гръцките ви домакини не продават „нощувка“. За много от тях това е семеен бизнес трето поколение, в който най-важното е отношението. Битовите условия са подробност. 

Хотелчетата в старите, добре запазени къщи са „архонтикос“ (традиционни), само с по няколко стаи. Всяка със собствен характер и артистизъм, често със стари реставрирани красиви мебели и чаровни акценти. В едно такова хотелче в Загора мъж, прехвърлил 60-те години, сам реставрирал къщата, построена през далечната 1835 г., държи да покаже на всеки гост лично стара дървена стълба към третия кат. Тя е корабна, наследство от дядо му моряк, не си знае годините, но не проскърцва нито веднъж, докато я изпробваш нагоре-надолу. В друг хотел достолепна 93-годишна гъркиня наглежда как внуците й посрещат гостите в салона, по чиито стени висят снимките с историята на семейството. В следващия хотел ви очаква пиано сред старинни бюфети.

Навсякъде се чувствате специални и често чувате „тенк ю вери мац“ на гръцкия английски.

Макар че заради икономическата криза правителството на няколко пъти е вдигнало ДДС за туристическите услуги от 6 до 24%, никой не се оплаква от това, а напротив всички правят всичко възможно гостите им да се върнат отново. Освен това са обединили сили в сдружение на хотелиерите, което работи за привличането на туристи.

Както казва един от домакините в Неа Анхиалос (да, преселници от Поморие след 1906-а): „Ние не предлагаме екскурзии и почивки, ние предлагаме емоции“. Ямас.