Цени и държава: рунд пореден

Държавата може да направи много, за да бъдат цените на храните по-поносими – но на пазарите на производствени фактори. Например като улесни доставки на местни храни до потребителя извън търговските мрежи. Вариант на тази мярка са програмите за ученическо хранене с пресни и локално произведени храни. Също така, държавен маркетинг може да подкрепи пазарната реализация на семейни предприятия: така помощта за българското традиционно производство ще върви ръка за ръка с по-качественото хранене на българите. 

Дори в подобни базови начинания българската държава се проваля. Какво да говорим за по-сложни форми на държавна интервенция като индустриални политики, партньорства между университети, бизнеси и министерства, стратегии за изпреварващо развитие и много други механизми, познати на страните с развито пазарно общество. 

Днес българската държава се намесва на пазара там, където има най-малко изгледи за успех, а действията ѝ може да доведат до по-скъпи и с несигурно качество стоки. Това политическо късогледство се дължи и на факта, че у нас системно се пренебрегва градивната, насочваща и подкрепяща роля на държавата в процеса на производство на блага.

Търсете списание „Мениджър“ в:

• разпространителската мрежа;
• платформата за дигитално четене ZinZin;
• https://manager.bg/списание