Дъвчете повече и…ще отслабнете

Когато става въпрос за различни начини за изгаряне на калории, едва ли ще се сетите за дъвчене. Но около 3% от дневната енергия, която изразходваме, идват от дъвчене на дъвка, хрущял и други лакомства, установява ново проучване. Това е далеч по-малко от ходене или дори храносмилане, но може да е било достатъчно, за да промени лицата на нашите далечни предци, пише Science. 

Проучването добавя конкретни данни към дебата за причините човешките челюсти да са толкова различни от тези на нашите далечни предци и на съвременните примати, според Калъм Рос, анатом от Чикагския университет, който не е участвал в изследването. „Това ни дава число, с което можем да започнем да работим“, подчертава Рос.

Учените отдавна подозират, че размерът на нашата челюст и формата на зъбите са еволюирали, за да направят дъвченето по-ефективно. Тъй като нашите предци хоминиди пренасочват диетата си към по-лесни за дъвчене храни и разработват технологии, като нарязване и готвене, за да намалят времето и усилията, изразходвани за дъвчене, формата на челюстта и зъбите също се е променила, свивайки се в сравнение с други примати. „Но без да знаем колко дневна енергия изразходваме за дъвчене, е трудно да се определи дали пестенето на енергия също е фактор за стимулиране на тези еволюционни промени”, коментира Адам ван Кастерен, биологичен антрополог от Университета в Манчестър.

В ново проучване той и колегите му поставят 21 мъже и жени в шлем, подобен на балон. Устройството измерва количеството кислород, който поемат, и въглеродния диоксид, който издишват. След това учените дават на участниците дъвка без вкус, мирис и без калории с указание да я дъвчат в продължение на 15 минути.

Докато дъвчат, нивата на въглероден диоксид в дъха на доброволците се повишават, което показва, че телата им работят по-усилено. Тъй като дъвката няма мирис, вкус или калории, тя не задейства храносмилателната система, която също консумира енергия. При експериментите е установено още, че мека дъвка повишава метаболизма на доброволците средно с 10%; а по-твърдата дъвка изисква 15% повече енергия, отколкото при почивка. „Не е огромно, но все пак е значимо“, вметва съавторът на изследването Аманда Хенри, археолог от Лайденския университет.

Като цяло, дъвченето на дъвка представлява по-малко от 1% от дневния енергиен бюджет на участниците, заключава екипът в Science Advances . Но дъвченето на дъвка в лаборатория по същество доказва концепцията: преди появата на готвенето и използването на инструменти, ранните хора вероятно са прекарвали много повече време в дъвчене.

Ако древните хора са прекарвали толкова време в дъвчене на дъвка, колкото горилите и орангутаните, авторите изчисляват, че биха изразходвали най-малко 2,5% от енергийния си бюджет за дъвчене. „Ако ядете по-твърда храна и дъвчете по-дълго, накрая ще имате много по-голям дял от общия разход на енергия“, обобщава Хенри.

Констатациите идват като гръм от ясно небе. Аманда Хенри казва, че дори някои от нейните сътрудници са скептични, че енергията, необходима за дъвчене, ще бъде достатъчна за измерване в лабораторията. „Мисля, че това е страхотно проучване. То показва, че има измеримо количество използвана енергия“, отбелязва анатомът Калъм Рос.

Откритието подкрепя идеята, че по-ефективното дъвчене, съобразено с диетата, може да е било еволюционно предимство, казва обобщава Хенри. „Като спестявате енергия в категорията за дъвчене, имате повече енергия, която да изразходвате за други неща, като почивка, възстановяване и растеж“, допълва тя.

Изчисляването на енергийните разходи за човешко дъвчене може да хвърли светлина върху еволюционните стратегии и на други хоминиди. Например австралопитекът — хоминид, живял в Африка преди 2 милиона до 4 милиона години — е имал зъби с дъвкателни повърхности четири пъти по-големи от съвременните хора и масивни челюстни мускули. Те трябва да са изразходвали повече енергия за дъвчене. „Предполага се, че са се възползвали от много енергийно скъпа храна. Имаме първото доказателство, което обяснява този модел“, допуска Аманда Хенри.

Все пак Рос не е убеден, че само енергетиката може да обясни начина, по който челюстите и зъбите са се развили с течение на времето. Други фактори - като например формата на челюстта, която минимизира счупването или износването на зъбите, например - може да са били по-важни. „Естественият подбор вероятно се интересува повече от това да не износите зъбите си, отколкото от енергийната ефективност“, казва той. Все пак животно без никакви зъби би останало без никаква енергия много бързо.

В сравнение с австралопитеците или приматите, живеещи днес, хората са нещо различно: някои оценки показват, че прекарваме само 7 минути на ден в дъвчене. За разлика от тях, планинските горили могат да прекарат до 90% от времето си в будно състояние в дъвчене, наравно с преживните животни като кози и крави. „Съвременните хора са най-странните. Имаме наистина меки храни и малко време за дъвчене. Намаляването на количеството енергия, което изразходваме за дъвчене, е друг елемент от тези етапи в човешката еволюция или в селското стопанство, където избираме храни, които са по-малко влакнести или дъвчащи“, е мнението на ван Кастерен.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка