Еволюцията на човека - повече от сложно към просто, отколкото обратното

Учени алармират, че изображението, което използваме да изобразим еволюцията на човека, може да се окаже грешно, съобщи Sciencealert.

Всеки от нас го е виждал. Започва с наведена маймуна, преминава през всички етапи на еволюцията, докато не достигне до изправения човек (homo sapiens), какъвто вид сме и самите ние.

Еволюцията обяснява как са се появили всички живи същества, включително и хората. 

Тя показва как някои видове риби развиват крайници и в крайна сметка се озовават на сушата след стотици хиляди години преход между живота във водата и този извън нея. Динозаври пък развиват крила и започват да летят - така се появяват птиците. Трети видове пък развиват утробите и започват да раждат малките си директно (бозайници).

И все пак схващането на еволюцията като неохбходимост от промени може да се окаже грешно. Не трябва да забравяме, че има прости организми като бактериите, които дори са станали още по-прости с течение на еволюцията. С други думи - не е задължително условие да ставаш по-голям и по-силен, за да си по-успешен вид.

В неотдавнашно проучване, публикувано в Nature Ecology and Evolution, са сравнени геномите на над 100 организма (предимно животни), за да се проучи как животинското царство се е развило на генетично ниво. Резултатите показват, че произходът на основни групи животни, като този, включващ хората, е свързан не с добавянето на нови гени, а с огромните генни загуби.

Еволюционният биолог Стивън Джей Гулд е един от най-силните противници на "похода на прогреса", идеята, че еволюцията винаги води до повишена сложност. В книгата си "Full House" (1996) Гулд използва модела на разходката в нетрезво състояние.

Пияница напуска бар в жп гара и тромаво се разхожда напред-назад над перона, замахвайки се между бара и влаковите коловози. Ако има достатъчно време, пияницата ще падне на релсите и ще се забие там.

Перонът представлява мащаб на сложност, като кръчмата е с най-ниска сложност. Понякога той се сблъсква на случаен принцип с релсите (развива се по начин, който увеличава сложността), друг път към кръчмата (намалява се сложността).

Никой вариант не е по-добър от другия. Да намалиш сложността може да е по-добре за оцеляването, отколкото да се развиваш с повишена сложност, в зависимост от средата.

Но в някои случаи групите животни развиват сложни характеристики, които са присъщи на начина, по който телата им работят и вече не могат да загубят тези гени, за да станат по-прости - те се забиват във влаковите коловози. 

Например многоклетъчните организми рядко се връщат назад, за да станат едноклетъчни.

Ако се съсредоточим само върху организмите, хванати във влаковите коловози, тогава имаме предубедено възприятие за живота, развиващ се по права линия от проста до сложна, погрешно вярвайки, че по-старите форми на живот винаги са прости, а по-новите са сложни. Но истинският път към сложността е по-мъчителен.

Дървото на живота

Повечето животни могат да бъдат групирани в основни еволюционни линии, клони на дървото на живота, показващи как животните днес са се развили от поредица от споделени предци.

За да се отговори на въпроса за хората, са проучени всякакви животински родове, за които последователността на генома е била обществено достъпна, и много родове от неживотни, за да ги сравним.

Една животинска линия е тази на вторичноустните, която включва хора и други гръбначни животни, както и морски звезди или морски таралежи. Друг е екдизозоите (група от първичноустни), състоящи се от членестоноги (насекоми, омари, паяци, милипеди) и други животински мутации като кръгли червеи.

Гръбначните и насекомите се считат за едни от най-сложните животни. И накрая, имаме една родова линия, която включва животни като мекотели (охлюви, например) или мравуняци (земни червеи), сред много други.

Може да се направи заключение, че ако ген не е присъствал в по-старите клонове, но се е появил в по-млад клон, той е нов , придобит такъв.

Резултатите от изследването показаха безпрецедентен брой и изгубени, и придобити гени - нещо, което никога не се в виждало в предишни анализи. Две от основните линии - дейтеростомите (включително хората) и екдизозоите (включително насекомите), показаха най-голям брой загуби на ген. Това означава, че на еволюционно ниво ние сме се приближили повече до кръчмата, отколкото до релсите и сме опростили сложността на някои процеси в организма ни.

Резултатите потвърждават картината, дадена от Стивън Джей Гулд, като показват, че на генно ниво животът на животните се е появил, като е напуснал кръчмата и е направил голям скок към релсите.

Но след първоначалния ентусиазъм, някои родове са се приближили до кръчмата, като са загубихали дадени гени, а докато други родове са се насочили към релсите, като са натрупали гени.