Любителите на тайните на дълбокия космос добре знаят, че един от коефициентите, използвани за описване на космически разстояния от милиони светлинни години, е константата на Хъбъл. Този коефициент се основава на принципа на разширяването на Вселената, от който следва, че разстоянието до космически обекти се променя със същата скорост, с която тя се разширява.

Константантата на Хъбъл първоначално е била изчислена чрез изследване на т.нар. реликтовата радиация. Но допълнителни проучвания установяват впоследствие несъответствия именно в частта на формулата, че разстоянието до космически обекти се променя със скоростта, с която се разширява Вселената. И тези несъответствия все още не могат да бъдат обяснени. В нова статия, публикувана в списание Physical Review Letters американски физици обаче представят необичайна хипотеза, обясняваща откъде биха могли да идват те.

„Огледалните светове, които са описани на теория много пъти, могат да повлияят на промените в гравитацията“, казват авторите на научната работа.

"Може да звучи фантастично, но ние не знаем всичко за Вселената. Огледалният свят, невидим за наблюдателите от Земята, може да има симетричен ефект върху всичко, което се случва в нашия свят. Модел, в който съществува такъв свят, може да обясни огледалната промяна в константата на Хъбъл, когато човек се отдалечава от Земята.", смятат учените.
Авторите на научния труд не виждат противоречие между своята теория и съществуващите идеи за скоростта на фотоните. Теорията за огледалния свят се вписва във всички концепции на физиката, които съществуват днес, включително нейните квантови направления, подчертават те.