От горещите вълни до трапезата ни: как Ел Ниньо засяга България?
По-скъп хляб, ориз и олио, нов натиск върху семейните бюджети и опасно горещо лято. Това са част от рисковете, които може да донесе 2027 г. Причината е на хиляди километри от България, в Тихия океан, където в момента се развива едно от най-силните проявления на Ел Ниньо за последните поне 150 години. Причинените суши и наводнения в големи земеделски региони вероятно ще засегнат ключови реколти и ще повишат цените на храните по света, включително и у нас.
Очаква се явлението да достигне своя пик през декември или януари, а последствията да се усещат месеци по-късно. 2027 г. може да е най-горещата година в историята на измерванията. Какво означава това за света и за България обсъдиха атмосферният учен д-р Валентин Симеонов и икономическият експерт Генади Кондарев на пресклуб на Климатека на 19 ноември.
Ел Ниньо е естествено климатично явление, при което водите в тропическата част на Тихия океан стават по-топли от обичайното. Това затопляне променя времето в много и различни части на света.
Прогнозите са, че развиващото се в момента Ел Ниньо ще донесе продължителни суши в части от Азия, Австралия и Африка, а на други места – обилни валежи и наводнения. Тези промени засягат земеделското производство и могат да се отразят сериозно на цените на храните по света.
Как сушата в Азия стига до цените в българския магазин?
Когато климатичните сътресения засегнат големите земеделски производители, те се пренасят през международната търговия до обикновените потребителите по целия свят.
Сред най-уязвимите производства в случая са оризът в Южна и Югоизточна Азия, палмовото масло в Индонезия и Малайзия, захарта в Индия и Тайланд, пшеницата в Австралия, както и кафето и какаото в тропическите региони.
Първите сигнали за това вече са налице. Индонезия очаква възможен спад на производството на ориз с до 10% през 2027 г., а Перу е отменило втория сезон за улов на аншоа – важна суровина за производството на рибно брашно.
Ел Ниньо обаче не означава непременно по-малко храна в световен мащаб. Докато сушите застрашават реколтите в Азия и Австралия, повече валежи могат да подобрят добивите на соя и царевица в части от Южна и Северна Америка. Така общото производство остава сравнително стабилно, но неравномерните загуби и смущенията в търговията могат да доведат до сериозен недостиг и поскъпване на регионалните пазари.

Какво ще усетим в хранителната кошница?
България произвежда и изнася пшеница и слънчоглед, но внася ориз, кафе, какао, захар и други продукти, а цените им зависят от производството именно в засегнати от Ел Ниньо региони. Затова поскъпването на световните пазари може да има двоен ефект: да увеличи приходите на някои земеделски производители, но и разходите за брашно, олио, фуражи и преработени храни.
Така дори при добра реколта у нас сметката в магазина може да нарасне. Основният риск за потребителите е поскъпването, а не непосредствен недостиг на основни храни. Най-тежко то би засегнало домакинствата с ниски доходи, които отделят по-голяма част от бюджета си за храна.

Ръстът в цените може да продължи и през 2028 г.
Различни икономически анализи показват, че самото Ел Ниньо може да има значителен ефект върху цените. Според представените оценки на Международния валутен фонд средно силно Ел Ниньо може да повиши световните цени на хранителните суровини с около 5%, а при силно явление Европейската централна банка отчита възможно увеличение до 9%. Оценките се различават, но показват, че климатичните сътресения могат да бъдат съществен фактор за хранителната инфлация.
Според Европейската централна банка при силно Ел Ниньо световните цени на хранителните суровини могат да растат максимум 16 месеца след началото на явлението. Това означава, че ценовият натиск ще се засили към края на 2027 г., а отражението върху потребителите ще продължи и през 2028 г.
Световната банка прави прогноза за 10% поскъпване на храните на световните пазари през 2026 г. и още 7% през 2027 г. Това прави увеличение от около 18% за две години.
Върху цените влияят и военните конфликти, поскъпването на енергията и торовете, транспортните разходи, търговските ограничения и наличните запаси.
България: опасни горещини и негасими пожари
Влиянието на Ел Ниньо върху времето в Европа е по-сложно и по-слабо предвидимо и не позволява отсега да се направи категорична прогноза за 2027 г. в България. Това обаче не означава, че страната ни е защитена от последствията.
Сред най-сериозните климатични рискове остават горещите вълни, горските пожари, сушите, недостигът на вода и интензивните валежи. Те засягат здравето, земеделието, инфраструктурата и електроснабдяването.
Особено опасни за България са горещите вълни. Според представените данни на ISGlobal през 2024 г. страната е сред държавите с най-висока смъртност, свързана с жегата – около 530 смъртни случая на милион души. Най-застрашени са възрастните, хората с хронични заболявания и работещите на открито.
Експертите подчертават спешната нужда държавата да осигури достъпни и климатизирани обществени помещения, в които хората да могат да намерят защита при опасни горещини. Генади Кондарев посочи, че широкото използване на климатици в България е предимство, но предупреди, че прекомерното охлаждане увеличава натоварването на електроенергийната мрежа.
Горските пожари са другият сериозен риск за страната ни. Възможно е те да станат практически неуправляеми и „негасими“ с наличните средства за гасене.
НОВ КОМЕНТАР
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.