Учени разкриха скрития механизъм, по който микропластмасата уврежда човешките клетки
Пластмасата се използва във всичко – от опаковки за храни и бутилки за вода до детски играчки, до голяма степен защото се счита за химически стабилна и е малко вероятно да реагира с околната среда. Нови изследвания обаче показват, че това предположение може да не е вярно, когато пластмасата се разпадне на изключително малки частици.
Когато по-големите пластмасови предмети се раздробяват на микропластмаса и още по-малка нанопластмаса, размерът на откритата повърхност се увеличава драстично. Сега учените са открили, че тези новооткрити повърхности могат да взаимодействат с водата по неочаквани начини, произвеждайки реактивни молекули, които могат да увредят живите клетки, предава Science Daily.
Изследователи от Колумбийския университет и Калифорнийския университет в Бъркли идентифицираха химичните процеси зад това явление в ново проучване, публикувано в списание Nature. Техните констатации оспорват дългогодишната представа, че микропластмасата е просто пасивен фрагмент от материал.
„Когато пластмасата се раздробява на все по-малки и по-малки частици, нейната повърхност се увеличава драстично. Тогава микропластмасата променя водата, която я заобикаля, генерирайки високоенергийни, реактивни радикали (реактивни кислородни видове, ROS), които много вероятно допринасят за биологичните увреждания, които виждаме при животните и потенциално при хората в резултат на излагане на микропластмаса“, казва Уей Мин, професор по химия и биомедицинско инженерство в Колумбийския университет.
Защо микропластмасата може да бъде опасна в човешкото тяло
Откритието повдига важни въпроси за това какво се случва, когато микропластмасата навлезе в човешкото тяло. Кръвта и клетките съдържат големи количества вода, което създава условия, при които тези малки частици биха могли да продължат да участват в химични реакции.
Вместо да остане неактивна след попадане в организма, микропластмасата може да генерира реактивни кислородни видове, често наричани ROS. Тези силно реактивни молекули могат да увредят биологичните структури, включително компоненти на клетките и тъканите. Констатациите предлагат възможно обяснение за някои от вредните ефекти, свързани с излагането на микропластмаса, въпреки че не доказват, че този процес причинява специфични заболявания при хората.
Изследването надгражда по-ранна работа на лабораторията на Мин, която помогна да се разкрие колко широко разпространено е станало микроскопичното замърсяване с пластмаса.
В широко отразено проучване от 2024 г. изследователите от Колумбийския университет разработиха лазерна микроскопска техника, способна да открива изключително малки пластмасови частици. Използвайки тази технология, те откриха средно около 240 000 откриваеми пластмасови фрагмента в един литър бутилирана вода (предимно пластмаса с нанометрови размери – нанопластмаса). Това е от 10 до 100 пъти повече частици, отколкото предполагаха предишните оценки.
Откритието помогна да се привлече по-голямо внимание към присъствието на микропластмаса и нанопластмаса в цялата хранителна система.
Нарастващи опасения относно микропластмасата и човешкото здраве
Откакто това по-ранно изследване привлече широко внимание, потенциалните последици за здравето от излагането на микропластмаса се превърнаха във все по-важен въпрос за общественото здраве. През 2026 г. федералното правителство стартира инициатива на стойност 144 милиона долара, насочена към справяне с токсичната микропластмаса в човешкото тяло. Американската агенция за опазване на околната среда (EPA) също добави микропластмасата към федералния списък със замърсители, които могат да представляват проблем в питейната вода, отбелязвайки първата им поява в списъка.
Междувременно проучвания, публикувани в големи научни списания, включително New England Journal of Medicine, Nature Medicine и Nature Health, съобщават за връзки между излагането на микропластмаса и нанопластмаса и сериозни състояния като инфаркти, инсулти, деменция и мозъчни тумори.
Един важен въпрос обаче оставаше без отговор. Ако пластмасата обикновено се счита за химически инертна, как тези микроскопични фрагменти биха могли да допринесат за биологични увреждания? Новите констатации идентифицират пренебрегван досега химичен път, който може да помогне на изследователите да разберат тези потенциални рискове за здравето.
„Нашето изследване установи, че когато микропластмасата взаимодейства с вода, както се случва, когато е в бутилирана вода или когато се абсорбира в кръвния ни поток, тя спонтанно генерира това, което наричаме реактивни кислородни видове (ROS)“, казва Найсин Циен, постдокторант в лабораторията на Уей Мин, който е помогнал за ръководенето на изследването. „ROS са христоматийни примери за видовете молекули, които могат да увредят животинските и човешките тъкани.“
Как водата предизвиква вредни химични реакции
Един от най-изненадващите аспекти на откритието е, че водата играе активна роля в реакцията.
Много пластмаси са хидрофобни, което означава, че повърхностите им отблъскват водата. Когато водата срещне тези повърхности, молекулите и електрически заредените частици близо до границата могат да се държат по различен начин, отколкото в обикновената вода.
Изследователите установиха, че тези взаимодействия могат да насърчат движението на електрони между химичните видове, позволявайки образуването на силно реактивни радикали. Тъй като пластмасовите фрагменти стават по-малки, по-голямата им повърхност осигурява повече места, където могат да протекат тези реакции.
„Водата е ключов активен играч тук, а не просто наблюдател. Тя е неразделна част от превръщането на тази микропластмаса в реактивна. Водните молекули стават химически активни, когато влязат в контакт с пластмаса, която е хидрофобна. Контактът между водата и пластмасата създава среда, която улеснява преноса на електрони и образуването на реактивни радикали. Когато пластмасите се раздробяват на по-малки частици, нарастващото им съотношение повърхност-обем създава повече от тези химически активни зони“, казва Мин.
За да изследват процеса, учените от Колумбийския университет проведоха химични и биологични експерименти. Техните сътрудници в лабораторията на професор Тереза Хед-Гордън в Калифорнийския университет в Бъркли използваха теоретични изчисления и компютърни симулации, за да проучат взаимодействията между пластмасовите повърхности и водата на молекулярно ниво.
Екипът от Бъркли разработи теоретично обяснение, показващо как хидроксидните йони, които са отрицателно заредени частици, могат да се концентрират в слоевете вода, непосредствено заобикалящи водоотблъскващата пластмасова повърхност. В тази среда йоните могат по-лесно да губят електрони и да образуват хидроксилни радикали.
Хидроксилните радикали са особено реактивни химични видове, способни да увредят биологичните молекули. Тяхното образуване осигурява възможна връзка между физическото разпадане на пластмасите и биологичните ефекти, които изследователите са наблюдавали.
Може ли откритието да доведе до по-безопасни пластмаси?
Разбирането на участващата химия би могло в крайна сметка да помогне на учените да разработят пластмаси, за които е по-малко вероятно да генерират вредни реактивни молекули при излагане на вода.
„Нашата фундаментална работа, че най-хидрофобната микропластмаса, взаимодействаща с вода, може да задвижи химическа реактивност, би могла в крайна сметка да доведе до нови инженерни решения чрез препроектиране на химията на тези масови пластмаси, за да се намалят токсичните последици за здравето и околната среда“, казва Хед-Гордън.
Последиците се простират и отвъд човешкото здраве. Микропластмасата може да навлезе в реки, езера и други водни пътища чрез промишлени отпадъци, отпадъчни води и ежедневни дейности. Новооткритите химични реакции биха могли да повлияят на водните организми и екосистеми, изложени на тези частици.
Съавторът Бейджан Ян от Земната обсерватория „Ламонт-Дохърти“ към Колумбийския университет подчерта, че микропластмасата може да произхожда от множество източници, включително съоръжения за производство на пластмаса и обществени перални. Ежедневни процеси, като нагряване на материали в микровълнова фурна или оставяне на бутилирана вода на слънчева светлина по време на съхранение, също могат да допринесат за образуването на малки пластмасови частици.
„Тази работа има значителни последици за околната среда и човешкото здраве“, каза съавторът Бейджан Ян от Земната обсерватория „Ламонт-Дохърти“. „В определени среди, като например отпадъчните води от производители на пластмаса и обществени перални, може да се образува микропластмаса и да навлезе във водната среда. Това изследване също така показва, че върху хидрофобни пластмасови повърхности във водата могат да се образуват радикали, което би могло да засегне екосистемите и човешкото здраве след излагане. Освен това различни употреби и процеси в ежедневието ни могат да генерират микропластмаса, включително нагряване в микровълнова фурна и излагане на бутилирана вода на слънчева светлина по време на съхранение. Тази фундаментална работа предоставя потенциален път за разбиране на тяхното въздействие върху здравето.“
Разкривайки, че микропластмасата може активно да променя химията на заобикалящата я вода, изследването добавя ново измерение към опасенията относно замърсяването с пластмаса. То също така установява потенциален механизъм за изследване на начина, по който тези широко разпространени частици взаимодействат с живите системи, като същевременно отваря вратата към стратегии за намаляване на рисковете за околната среда и здравето.
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.