Онкозаболяванията се променят от животозастрашаващи към хронични

Лечението на онкозаболявания достига повратна точка с терапии, които осигуряват по-добри резултати както за отделния пациент, така и за обществото като цяло. Напредъкът на съвременната наука промени профила на ракa от животозастрашаващо към хронично заболяване, като трансформира грижите за заболяването и най-важното - увеличава дела на хората, оцелели в битката с болестта.

Това е един от изводите около който се обединиха участниците в провелата се днес в парламента кръгла маса на тема: „Бъдещето на онкологичната грижа в България - фокус върху пациента“. По време на форума, за първи път в България беше представен "Сравнителен доклад за достъпа на пациентите до онкологични лекарства в Европа" от един от неговите автори – д-р Нилс Уилкинг от Каролинска институт, Стокхолм. А в дискусията взеха участие водещи специалисти в областта на онкологичните заболявания, представители на институциите и пациентските организации.

Днес двама от всеки трима пациенти, диагностицирани с рак, преживяват поне 5 години, а броят на пациентите, завърнали се на работа след диагнозата, е нараснал със 75%. Навлизането на нови технологии, нови лекарствени терапии и по-добри диагностични методи е причината за това подобрение и те помагат на милиони пациенти в Европа да живеят по-дълго и да водят по-добър и по-качествен живот, стана ясно от представените данни. България вече е част от този процес, смятат участниците във форума. Особено, след премахването на централизирания модел на организиране на онкологичната помощ, който бе в сила до 2011 година. Той затрудняваше достъпа до мединицска помощ и лекарствена терапия, което е и основната причина страната ни да бъде в черната статистика с най-ниска преживяемост от онкологични заболявания сред държавите в Европа за периода 2000-2007 г., коментираха експерти. 

От 2011 г., когато финансирането на онкологичната помощ бе поето от НЗОК, плащанията за лекарства за злокачествени заболявания са нараснали от 145 милиона лв. през 2012 г. до 255 милиона лв. през 2015 г. (след заплащане на 10% отстъпка през 2015 г.), а плащанията за медицинска дейност, включваща клинични процедури и клинични пътеки в онкологията – от 79 милиона лв. през 2012 г., до 113 милиона лв. през 2015 г., стана ясно още от изнесените данни.

За съжаление обаче, в България, както и в останалите изследвани държави, нарастват новорегистрираните случаи на злокачествени заболявания - от близо 330 на 100 000 души от населението през 2000 г. до 442 на 100 000 души от населението през 2014 г., или с 33% за 14-годишен период. Около два пъти по-бързо обаче нараства общия брой на регистрираните пациенти с онкологични заболявания у нас – от близо 2400 на 100 000 души от населението през 2000 г. до 3868 на 100 000 души от населението през 2014 г., или с 61% за 14-годишен период. Благодарение на достиженията на съвременната медицина пациентите с онкологични заболявания в България днес живеят по-дълго, отколкото през 2000 г., което определя нарастването на общия брой регистрирани пациенти със злокачествени заболявания.

Развитието на науката и увеличаването на продължителността на живот на пациентите с онкологични заболявания създават предизвикателства от гледна точка на финансирането на онкологичната помощ, поради което в страните от ЕС са налице големи различия в достъпа на пациентите до медицинска помощ и нови онкологични лекарства. Тези предизвикателства са по-големи в Източна и Южна Европа, в това число и България, където разходите на страните са на нива от около една трета от тези на страните от Западна Европа. Този модел се променя, но с бавни темпове.

Усилията на здравните институции и индустрията са насочени към нуждата от преодоляване на неравенствата при достъпа до онкологична помощ между България и другите европейски държави, осигуряване на достъп до нови технологии, въвеждане на гъвкави механизми на плащане и децентрализирани решения за осигуряване на устойчивост на здравната система.

Адекватното разпределение на публичните ресурси за онкологични грижи е постижимо чрез комплексен подход към лечението, при който всяка стъпка от терапевтичния алгоритъм е част от индивидуален лечебен план за всеки отделен пациент, който се изпълнява и контролира поетапно. Нужно е и въвеждане на механизми за проследяване на резултатите от лечението, разчитащи на качествени данни като отправна точка при подобряване цикъла на онкологичната грижа за всеки пациент.

Участниците в дискусията призоваха институциите, академичната общност, медицинските и професионални дружества, пациентските организации и фармацевтичната индустрия да се обединят за подобряването на онкологичната грижа в България с фокус върху пациента и постигане на по-добри резултати от лечението.