Проучване: Лекарствата за холестерол рядко причиняват странични ефекти

Почти всички странични ефекти, посочени за статините - лекарства за понижаване на лошия холестерол - не се причиняват от самите медикаменти, показва проучване, за което съобщава The Guardian.

Освен добре познатите рискове, свързани с мускулни болки и диабет, само четири от общо 66 други странични ефекта, изброени в листовките на статините — промени в чернодробните показатели, леки чернодробни отклонения, промени в урината и отоци — са подкрепени от научни доказателства. И дори при тях рискът е много малък, сочи систематичният преглед и метаанализ, публикуван в списание The Lancet.

Статините се използват от стотици милиони хора по света през последните три десетилетия и е доказано, че намаляват риска от инфаркти, инсулти и смърт от сърдечносъдови заболявания. В същото време милиони хора се отказват от тях заради дългогодишни опасения относно безопасността им, като в листовките са изброени десетки възможни странични ефекти.

Проучването представлява най-изчерпателната оценка досега на доказателствата за посочените странични ефекти на статините. Анализирани са 19 рандомизирани контролирани клинични изпитвания с участието на 124 000 души, проследявани средно в продължение на четири години и половина.

От 66-те странични ефекта, които в момента фигурират в продуктовите листовки, изследователите не откриват убедителни доказателства, че статините причиняват 62 от тях — сред които проблеми с паметта, депресия, нарушения на съня и увреждане на нервите, водещо до мравучкане в ръцете и краката.

Резултатите показват, че рискът от повечето изброени странични ефекти е минимален, а ползите значително надвишават потенциалните вреди. Затова етикетите и листовките трябва да бъдат актуализирани, за да отразяват по-точно научните данни и да позволят на пациентите и лекарите да вземат по-информирани решения относно употребата на статини, посочват авторите.

„Това, което успяхме да покажем надеждно, е, че статините не водят до по-честа поява на тези често срещани оплаквания. Например процентът на хората, които страдат от загуба на паметта в рамките на една година, е сходен както при приемащите статини, така и при тези, които не ги приемат. Същото важи и за проблемите със съня. Това означава, че вече разполагаме с много солидни доказателства, че макар подобни оплаквания да могат да се появят по време на приема на статини, те не се причиняват от самите лекарства.“, заяви водещият автор на изследването д-р Кристина Райт, доцент в Оксфордския университет.

Макар проучването да отбелязва възможността някои странични ефекти да се проявят след по-дълга употреба от средния период на проследяване, Райт подчертава, че резултатите дават „увереност, че за повечето хора рискът от странични ефекти е значително по-малък от ползите от приема на статини“.

Проф. сър Рори Колинс, почетен професор по медицина и епидемиология в Оксфорд и съавтор на публикацията, заяви: „След като вече знаем, че статините не причиняват по-голямата част от страничните ефекти, изброени в листовките, информацията за тези лекарства се нуждае от спешна актуализация, за да помогне на пациентите и лекарите да вземат по-добре информирани здравни решения.“

Проф. Брайън Уилямс, главен научен и медицински директор на Британската фондация за сърцето, която е съфинансирала изследването, каза:

„Статините са животоспасяващи лекарства, за които е доказано, че предпазват от инфаркти и инсулти. Тези данни са силен и навременен отговор на дезинформацията около статините и могат да помогнат за предотвратяването на ненужни смъртни случаи от сърдечносъдови заболявания.“

Проф. Виктория Цорциу Браун, председател на Кралския колеж на общопрактикуващите лекари, добави:

„Хората, които обмислят прием на статини, трябва да бъдат успокоени от това обстойно проучване, което показва, че макар статините, както всяко лекарство, да имат потенциални странични ефекти, рискът за повечето хора е нисък. Важно е обаче да се отбележи, че макар статините да носят реални ползи за някои пациенти, те не са подходящи за всички, затова решението за предписването им винаги трябва да бъде резултат от разговор между личния лекар и пациента относно рисковете и ползите.“