От произхода на живота до бъдещи бази на Луната: Какво изучават студентите по астробиология в Софийския университет?

Политика за бисквитки

Как е възникнал животът, къде още във Вселената би могъл да съществува и как живите организми могат да се приспособят към условията извън Земята – около тези въпроси е изградена магистърската програма по „Астробиология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Програмата е интердисциплинарен проект, който обединява Биологическия, Физическия, Факултета по химия и фармация, Геолого-географския и Философския факултет. Обучението е редовно, продължава четири семестъра и е насочено към завършили направления като биология, биотехнологии, медицина, ветеринарна медицина, физика, химия и науки за Земята. Основната цел е студентите да получат общ поглед върху произхода, ранната еволюция, разпространението и бъдещето на живота във Вселената.

Какво е общото между екзопланетите, астрофизиката, биохимията и геологията?

Учебната програма показва колко широк е обхватът на астробиологията. Сред дисциплините са сферична и наблюдателна астрономия, астрофизика и методи за откриване на екзопланети, планетарна геология, геохимия, палеонтология, биохимия, биофизика и молекулярна еволюция. Студентите разглеждат още пребиотичната химия и различните хипотези за възникването на живота, екстремните организми като модел за оцеляване в извънземни условия и влиянието на космическата среда и радиацията върху човека.

Идеята не е обучението да остане само теоретично. Завършилите трябва да могат да работят с астрономически и биологични бази данни, да използват методи на биоинформатиката и екзопланетарния скрининг, да анализират земни и извънземни проби за потенциални биомаркери и да участват в разработването на експерименти и научни програми. Сред възможните приложения университетът посочва и бъдещи космически мисии, космическия добив, здравеопазването, земеделието и материалознанието.

Около програмата постепенно се изгражда и международна мрежа. В презентацията на екипа са посочени меморандум за сътрудничество с Anhui University в Китай, партньорство със Софийския планетариум и частни компании, както и гостуващи лекции на учени от NASA. Сред следващите стъпки са партньорства с Харбинския технологичен институт и Центъра по астробиология в Мадрид и включване в работните групи на Европейския институт по астробиология.

От български скали до „почва“ за бъдещи растения на Луната и Марс

Практическата страна на астробиологията добре се вижда и в проекта ГеоРЕФОРМ, развиван от учени от Софийския университет. Проектът „Геохимично модифициране на реголити“ е планиран за периода 2025–2028 г. и е финансиран по конкурс за фундаментални научни изследвания на Министерството на образованието и науката.

Една от основните цели е от подходящи скали в България да бъдат разработени собствени аналози на лунен и марсиански реголит – рохкавия материал, който покрива повърхността на тези небесни тела. Учените ще сравняват получените материали със съществуващи симулатори, ще променят геохимичния им състав и ще изследват дали могат да се превърнат в подходяща среда за отглеждане на растения.

Работата започва още на терен с подбор на подходящи магмени и седиментни скали, след което следват раздробяване, гранулометрични, минераложки и химични анализи и създаване на смеси, близки по характеристики до определени типове лунен и марсиански реголит. В следващ етап модифицираните материали ще бъдат тествани чрез отглеждане на растения при контролирани условия и проследяване на тяхното развитие, стрес и клетъчен отговор.

Подобни изследвания имат пряко отношение към бъдещите дългосрочни мисии до Луната и Марс. Местният реголит потенциално може да се използва не само като субстрат за растения, но и като източник на кислород, вода и метали, както и като материал за строителство, радиационна защита и други елементи на бъдеща космическа инфраструктура.

За желаещите да се включат в магистърската програма все още има възможност през настоящата кандидатстудентска кампания. Приемът за обучение срещу заплащане е по документи, като се изисква минимум успех „Добър“ от бакалавърската диплома. Кандидатстването за платената форма на обучение е отворено до 25 септември.

Повече за магистърската програма можете да намерите тук.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Полицейско разкритие: Банда във Виетнам откраднала и продала за месо 2700 котки
Маркетинг, който привлича всяко поколение
Първата японска манга за България: „The Azure Balkanalia“
Времето: Тихо със слаб вятър, затоплянето продължава
Слънцето изхвърли два големи плазмени облака към Земята
AI агентите в банките: от възможностите до практическото приложение
9-и банково-финансов форум: В коя част на пазарния цикъл се намираме и изпреварил ли е пазарът реалността?
Конкурентоспособността зависи от способността да се оптимизира всеки киловатчас
Сбогом на GPS: Квантовите сензори ще се превърнат в следващата основа на навигацията
Санирането - на фокус във видеокаста на Obekti.bg
Емилиян Георгиев става зам.-кмет с ресор „Обществено строителство“ в Столична община
Започва изплащането на еднократната помощ от 50 евро за скъпите горива
Световните продажби на бензинови автомобили паднаха под 50% за първи път в историята
Земетресение разлюля София
Факторите, които превръщат синдрома на самозванеца в професионална суперсила
Зеленски очаква добри финансови новини от Брюксел, Мерц обеща по-силна подкрепа за Украйна
Жилищната криза тласка Испания към предсрочен вот
Тръмп заяви, че „заплаха“ е накарала САЩ да изтеглят бомбардировачите си от RAF Fairford
Едно наум, ако бившето гадже иска да останете приятели
Кристин Лагард: Не би било добра идея да се кандидатирам за президент на Франция
Готови за новите изисквания към сградите: как WEOZ™ съчетава автоматизация, комфорт и енергийна ефективност
„Сова Харис“: Йотова-Вълчев са с 50,2% подкрепа, а Гюров-Кандев – с 23,7%
Пеевски: Ако има 36 фактури за платени мои полети, си подавам оставката като лидер на ДПС
Еврокомисарят по търговията: Трудните преговори с Китай все още не са дали резултат
Контактните лещи могат да са източник на зараза, експерти съветват да носим очила
Гълъб Донев: Бюджетният дефицит за тази година ще бъде до 5,7% от БВП