Отнеха почетните титли на Бащата на ДНК заради твърдения за превъзходство на белите

Всички почетни титли на американския учен Джеймс Уотсън, наричан Бащата на ДНК, който е носител Нобелова награда за основополагащия си труд в областта на откриването на ДНК, бяха отнети от лабораторията където е работил, след като отправи коментари, счетени за расистки. 

Лабораторията "Колд Спринг Харбър", която бе оглавявана от Уотсън в миналото, заяви в изявление, че го лишава от титлите му почетен ректор на канцлера Оливър Р. Грейс, почетен професор и почетен попечител, в отговор на негови коментари, направени в  излъчен наскоро документален филм  Щатите  PBS.

Филмът се казва "American Masters: Decoding Watson". В него молекулярният биолог, който е на 90 години, казва, че белите хора са по-интелигентни от тъмнкожите и това е доказано от множество IQ тестове.

Лабораторията заявява, че "недвусмислено отхвърля необоснованите и безразсъдни лични мнения", които д-р Джеймс Д. Уотсън е изразил по темата за етническата принадлежност и генетиката. Тя "осъжда злоупотребата с науката, за да оправдае предразсъдъците", добавят нейните представители. 

Джеймс Уотсън е награден с Нобелова награда през 1962 г. за ролята си в откриването на молекулярната структура на двойната спирала на ДНК. Считани за обидни и расистки негови възгледи започват да накърняват репутацията му още преди 10 години, посочва "Индипендънт".

В новия документален филм той заявява: "Има разлика между средната интелигентност на чернокожите и белите хора, което се проявява при тестовете за интелигентност. Бих казал, че разликата е генетична." 

През 2007 г. Уотсън предизвика фурор, след като бе цитиран да казва, че той има мрачна перспективата за бъдещето Африка, защото "всички наши социални политики се основават на факта, че тяхната интелигентност е същата като нашата", а това не е така и всички тестове показват, че тази на африканците е по-ниска. Тогава Уотсън добави, че хората се надяват, "всички да са еднакви, но онези, които имат вземане-даване с черни работници знаят, че не е така".

"Няма категорични основания да се предполага, че интелектуалните способности на народите, географски разделени в хода на еволюцията, е трябвало да се развиват по еднакъв начин. Нашето желание поради всеобщ хуманизъм да припишем на всички еднаква сила на разума няма да бъде достатъчно за това", допълни той.

Дори и човек да има съответните гени, ако живее в бедност, той не би могъл да ги използва или би ги използвал, за да гарантира оцеляването си. Така различният социален старт е основния фактор, който влияе върху развитието на интелигентността, смятат критиците на Уотсън. Те посочват, че по-ниските IQ резултати са традиционни за по-бедните страни.