Свързаха мръсния въздух с автоимунните заболявания

Връзката между мръсния въздух и автоимунните заболявания стана с една идея по-ясна благодарение на огромно изследване, което разглежда здравните досиета на повече от 6 млн. канадци.

Изследването, ръководено от здравния изследовател Найжуо Зао от университета „Макгил“, открива, че дълготрайното излагане на замърсителите на въздуха се асоциира с малко по-висок риск от развиването на лупус, синдром на Сьорген, склеродерма и други не чак толкова системни автоимунни заболявания.

Тези заболявания, всяко едно от които засяга приблизително 1 на 10 000 души, често остават в сянката на ревматичния артрит, диабета тип 1 и множествената склероза, които са далеч по-разпространени. Уви, изследвания показват, че в световен мащаб се забелязва възход на автоимунните заболявания (познати са около 80 вида) и тези не чак толкова често срещани състояния, наред с всички останали, оказват сериозен ефект върху човешката популация.

През последните години започна да се обръща все по-голямо внимание върху ролята на факторите от околната среда върху развитието на тези заболявания, казват учени в доклад по темата от 2019 г.

При автоимунните заболявания човешката имунна система престава да функционира нормално и (в зависимост от конкретното състояние) имунните клетки нападат по погрешка други клетки из цялото тяло – в кожата, в стомашно-чревния тракт, нервни клетки, стави, съединителни тъкани, органи и т.н.

Все още не знаем как точно мръсният въздух влияе на тялото ни (освен че дразни белите дробове) и допринася за развиването на автоимунните заболявания. Смята се обаче, че с течение на времето вдишването на замърсителите предизвиква системно възпаление из цялото тяло, което може изостри определени автоимунни заболявания.

Така например предишни изследвания показват, че излагането на замърсителите може да активира пристъпите на ревматичния артрит и дори да допринесе за развиването на множествена склероза.

В новото изследване, публикувано в Arthritis Research & Therapy, Найжуо Зао и неговите колеги анализират здравните досиета на повече от 6 млн. жители на Квебек на над 18-годишна възраст. Половината от тях са жени.

След като определят нивата на замърсяване, на които са били изложени (въз основа на местоживеенето), те откриват положителна асоциация между появата на автоимунните заболявания и фините прахови частици във въздуха (особено тези с размер 2,5 микрометра или по-малки, наречени PM2.5, които вече се свързват със сърдечносъдови заболявания и хронични състояния на дробовете).

Здравните досиета на хората покриват минимум 4 години (средно – 10). В рамките на този период около 32 000 от участниците в изследването са диагностицирани със системно автоимунно заболяване.

Изследователите взимат предвид фактори като пол, възраст, социоикономически статус и дали хората живеят в градски или селски райони. Различни навици от типа на това дали пушат или не, не променят крайните резултати.

Въпреки че рискът от развиването на автоимунно заболяване заради мръсния въздух е малък, трябва да се има предвид, че нивата на замърсяване в Квебек принципно са ниски. С други думи – дори „ниските“ нива, изглежда, са вредни за здравето.

Нужни са още изследвания, които да разберат по-добре взаимодействието между в различните форми на замърсяване на въздуха (в частност озона) и автоимунните заболявания, казват изследователите.

Настоящото изследване не открива ясна връзка между излагането на озон и появата на автоимунно заболяване. Освен това анализът не включва данни от други газове, включително въглероден оксид или серен диоксид, които се образуват от горенето на изкопаеми горива.

Източник: Obekti.bg