В битка за пчели растенията прибягват до трикове

Растенията са готови на всичко, за да запазят съществуването си, флиртувайки с пчелите, които ги опрашават. Могат да се престорят на женско насекомо, излъчвайки феромони, за да привлекат "похотливи" мъжки насекоми, да примамят гладни мухи с миризма на загниване, или просто да предлагат сладки награди на всеки посетител. Няма твърде вулгарни или скъпи средства за разпространение на драгоценния прашец.

Повечето опрашители посещават повече от един растителен вид и обикновено няма проблем, когато наоколо има много пчели, мухи и други любители на полени. Но сега изследванията показват, че когато опрашителите са оскъдни, процесът става бурен, пише Science Alert.

Нова екологична теория прогнозира, че конкуренцията, дължаща се на намаляване на опрашителите, тласка растенията към по-разнообразни стратегии за взаимодействие и използване на местообитанията за привличане на опрашители, което от своя страна ще доведе до увеличаване на растителното разнообразие.

Но според друга теория, с намаляването на опрашителите, намалява и вероятността един и същи техен представител да посети един и същи вид по-редки растения, което означава, че по-често срещаните видове ще изместят уникалните. А това ще доведе до намаляване на биоразнообразието.

Нашият свят изглежда се движи във втория сценарий, както се вижда от тревожния спад в популациите на насекоми и появата на болести, засягащи например най-близкия ни "опрашващ" съюзник, европейската медоносна пчела. Ето защо екип от изследователи, ръководен от еколога от Принстънския университет Кристофър Джонсън, се зае да тества конкурентните теории в полеви експерименти.

За целта били използвани 80 парцела от по 2,25 m² с дублиращи се видове едногодишни растения, произхождащи от Швейцария. В част от тях изследователите контролирали ръчно плътността на опрашване. Растенията в останалите парцели били оставени да разчитат на обичайното ниво на опрашване в околната среда. Джонсън и неговият екип сравнили показателите за популацията и способността за приспособяване за всеки случай.

На опитните полета изследователите наблюдавали пет растителни вида - полски синап, гръмотрън, обикновен мак, кълнове и див копър. Билката гръмотрън била избрана заради допълнителната ѝ функция за самоопрашване. Сравняването и анализирането на резултатите потвърдило хипотезата, че опрашителите дестабилизират конкуренцията на растенията, като предпочитат по-често срещаните видове за сметка на по-редките.

Изглежда, че когато невероятната гама от насекоми-опрашители стане оскъдна, всяко растение започва да действа само в собствен си интереси, привличайки цялото останало внимание на опрашителите за сметка на своите съседи.

Тъй като изследването е извършено на малка територия и за кратко време, учените все пак допускат, че с течение на времето е възможно да се установи ново равновесие на съвместно съществуване за някои видове.

Ако изводите са верни в по-голям мащаб, тогава те са тревожни. Ако растителните общности наистина стават толкова лесно неустойчиви, тъй като опрашителите намаляват, по-широките взаимодействия между видовете и техните последствия са трудни за прогнозиране. Но поне частичното разбиране на тези процеси е от решаващо значение в опитите да се запази възможно най-голямо биоразнообразие при влошаващи се условия.