100 000 специализирано точки мерят площите в страната и следят геологически процеси

Близо 100 хиляди различни видове геодезически знаци, представляващи бетонови стълбове, гранитни блокове, метални болтове, плочки и др. подпомагат геодезията, картографията и кадастъра в страната и позволяват точно и прецизно измерване на различни процеси, свързани със земната повърхност и ориентирането. На тях е изградена и функционира Държавната геодезическа (GPS) мрежа, стъпваща на маркирани ключови точки, с точно определени координати, височини, стойност на ускорението на силата на гравитацията и компоненти на магнитното поле на Земята, съобщават от министерството на регионалното развитие. Те подпомагат работата на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, редица държавни институции и др.

Геодезическите знаци са различни видове в зависимост от измерванията и параметрите, които определят и се делят на различни класове. Най-общо това са триангулачни точки от т.нар. „класически“ мрежи, точки от Държавната геодезическа мрежа, точки от Геодезически мрежи с местно предназначение, определени с Глобална спътникова навигационна система /ГНСС/, нивелачни репери,  гравиметрични и магнитни точки.

Изграждането на системата за измервания в България започва преди 165 години, когато през 1854 – 1855 г. по десния бряг на река Дунав австрийски геодезисти създават малка триангулачна мрежа. Триангулачните точки служат за определяне на разстоянието до обекти, като се използва геометрията на триъгълниците. При метода на триангулацията разстоянието до дадена точка се изчислява, като се измери разстоянието между две референтни точки и ъглите между обекта и правата, образувана от тези точки. При този метод търсеното разстояние е височина в триъгълник, образуван от дадената и другите две известни референтни точки. Първата триангулачна мрежа на България е разработена от руските военни в периода 1877 – 1879 г. Те поставят  общо 1274 триангулачни точки.  Сред обхванатите в  мрежата са и еднакъв на брой обекти – по 34 градски кули, църкви, минарета и мелници. В центровете на тези точки на дълбочина от 90 см под земята са били вертикално поставени бутилки, в които е имало листче с номера на точката. В периода 1920 – 1932 г. Географският институт при Министерството на войната създава Главната триангулачна мрежа на България. В каталозите на триангулачните точки, съхранявани в „Геокартфонд“ към АГКК, има данни за над 83 000 точки. За съжаление голяма част от тези точки, над 50 %, са унищожени. Запазените са включени в новите системи, които подпомагат измерванията на Държавната GPS мрежа. Такава например е триангулачната точка на връх Мусала. Около 22 000 точки се ползват в геодезическите мрежи с местно предназначение с използване на глобалните навигационни спътникови системи. Още по време на Руско-турската освободителна война в  страната ни започват да се изграждат и нивелачните репери – геодезически знаци, чиито височини са определени с много висока точност, от порядъка на 0.001 м по височина. Те представляват стенни призми, тунелни марки, стенни болтове, гъбовидни болтове, бетонови блокове, бетонирани камъни, каменни марки. Съществуват и вековни нивелачни репери, които са построени в подземни съоръжения в началото на 60-те години на миналия век и са основните и най-стабилни знаци на нашата височинна система. До момента в страната са построени и функционират над 300 подобни репери.

В периода 1920 – 1932 г. Географският институт започва проектирането и  изграждането на Главната нивелачна мрежа на България, която е била с около 3100 репера. Нивелачните линии са минавали почти по всички ж.п. и по-главни шосейни пътища. В същия период са направени 3 трансгранични нивелачни връзки с тогавашна Югославия, една от които е линията Кюстендил – Гюешево. През 2018 г., в рамките на проект между АГКК и агенцията по кадастъра на Северна Македония, тази линия беше повторена. Нивелачният репер, поставен преди почти 90 години на училището в с. Раненци, се оказа запазен и беше включен в новата линия. През 1932 г. по Черноморската височинна система е извършена и прецизна нивелация до връх Мусала, с която се потвърждава, че е най-високият връх на Балканския полуостров с височина 2925.4 метра. Това измерване слага край на спора с дотогавашния претендент – вр. Митикас в планината Олимп, Гърция.

През 1961 г. е изработен проект на нова нивелачна мрежа I и II клас, при който нивелачните линии са само по пътища. Проектът е доразвит и Държавната нивелачна мрежа придобива настоящия си вид в началото на 80-те години на миналия век.

Геодезическите знаци и по-точно техните параметри – координати, височини, стойност на силата на тежестта, магнитна деклинация са необходими за изпълнение на практически и инженерни задачи, а имат и научно приложение. Например, за да се изследват деформациите на една язовирна стена, са необходими стабилни знаци, с известни координати и височини, от които да се извършват периодични измервания. В противен случай няма как да се определи еднозначно наличието на деформации, които крият опасности. Периодичните измервания на едни същи геодезически знаци дават информация за хоризонталните и вертикални движения на земната кора, която има научно приложение.

За поддържането на Държавната геодезическа мрежа отговаря Военно-географската служба, а за Геодезическите мрежи с местно предназначение – Агенцията по геодезия, картография и кадастър.