Българското Черноморие сред най-замърсените в света с пластмасови отпадъци

Политика за бисквитки

Замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света. Това е един от основните изводи от изследване на замърсяването в района, проведено през изминалата година, като част от кампанията на „Грийнпийс“ – България за намаляване на пластмасовото замърсяване „Свободни от пластмаса“.

Изчисленията показват, че през август месец 2017 г. в изследвания район между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Изследването показва моментното състояние за съответния период. Спoред събраните данни, най-голям дял от микропластмасите, намерени при изследването, имат влакната - вероятно остатъци от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия.

Що се отнася до замърсяването с плаващи морски отпадъци като цяло, резултатите показват, че то е съпоставимо с това в румънската акватория на Черно море  или по тихоокеанските води пред  бреговете на Чили. Количествата са най-големи в района на Варна и нос Емине.

Автори на изследването са учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Теренното проучване е проведено от борда на кораба „Rainbow Warrior” в три дни, между 8. и 10. август 2017 г. и е изпълнено съвместно с активисти и доброволци на „Грийнпийс“.

Данните са получени, чрез събиране и категоризиране на проби и наблюдение на водната повърхност, изпълнени според насоките в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС. Общото морско замърсяване е разделено на 7 основни категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите показват, че най-висок дял имат пластмасите (90 – 100%). Сортирането на отделните проби е извършено според техните размери, тегло, тип на намерените предмети, изменения в цвета или формата (които показват престоя им във водата).

“Пластмасата за еднократна употреба никога напълно не изчезва. Опаковки, торби и чаши, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето се разграждат на малки частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските обитатели. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на изследването, идваше от брега – пластмасови шишета и чаши, опаковки на солети, вафли - пластмаса, която е в ежедневието ни“, коментира Деница Петрова от „Грийнпийс“ – България.

Необходимостта от подобни изследвания е голяма, поради вредите, които пластмасовите отпадъци нанасят на околната среда и в частност – на водните басейни и техните обитатели, но и на плавателните съдове и на водната инфраструктура. Данните за замърсяването на Черно море са малко, а конкретното изследване ги допълва с актуална информация за състоянието на българското Черноморие. Авторите на изследването препоръчват подобни проучвания да продължават да се правят по цялата брегова линия и в различни сезони, за да може, да се добие още по-добра представа за нивата на замърсяване на Черно море.

„Надяваме се изследването, за чието случване помогнахме, да се превърне в основа за следващи по-задълбочени проучвания. Но най-силно се надяваме скоро да се промени стилът на живот и пластмасите за еднократна употреба да не са част от света ни. Има достатъчно решения“, допълва Деница Петрова.

След няколко месеца анализи на събраните проби, крайните резултати са събрани в подробен доклад и в момента учените планират неговото издаване.

Пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България само за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове. Сега е моментът да кажем „не“ на основните замърсители - еднократните пластмаси: в момента тече онлайн обществено допитване на Европейската комисия по темата със срок 12 февруари. Всеки гражданин на ЕС или представител на организация може да предложи начини за справяне с пластмасовото замърсяване в морето. Отговори се приемат на български и всички други езици на Европейския съюз.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Световноизвестна британска историчка и тв водещ прави филм за съдбата на цар Самуил
Совалки: Тайна среща на шефа на Пентагона в Израел, подготовка за разговори със Зеленски в Осло
Technovation 2026: AI in Action - агентите с изкуствен интелект вече извършват действия вместо нас
Две български безпилотни системи вече наблюдават Черно море, подготвя се трета
Държавата ще изгради минимум шест полигона за обучение на млади шофьори
Клиентите забелязват повече, отколкото си мислите
На днешната дата, 21 октомври. Рождениците днес
Гърция въвежда дигитален контрол върху сделките със земеделска продукция
Андре Рийо се завръща в София: още едно голямо музикално преживяване с билети в More.com
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Велислава Петрова: Създава се усещане, че търговските кораби са се превърнали в бойно поле
12 начина да накарате шефа да ви обикнe
9 начина да се справите с трудния шеф
Германия и Франция договориха план за спасяване на европейската автомобилна индустрия
КТ „Подкрепа" предлага данъкът върху ваучерите да бъде осигурителна вноска
Абровски: Земеделските производители от сектор „Черупкови“ са най-пазарно ориентирани
Лукс на колела: 10-те най-скъпи коли, които можете да си купите в България
Китайският външен министър пристигна на официално посещение в България
Разходите на мъжете за ботокс в САЩ изпревариха тези на жeните и достигнаха петгодишен връх
САЩ, Великобритания и Германия водят класацията за най-много Нобелови лауреати към 2026 г.
Цената на петрола сорт Брент се задържа близо до петмесечен връх на фона на напрежението в Близкия изток
Личен брандинг по Доналд Тръмп