Гражданите на ЕС оценяват положително въвеждането на Плана за възстановяване

Мнозинството граждани на ЕС смятат, че фондовете на съюза за възстановяване трябва да бъдат отпускани само на страни, които спазват върховенството на закона. Това показва проучване на Евробарометър, съобщават от пресслужбата на Европейския парламент. Проучването на Евробарометър, публикувано днес от Европейския парламент в навечерието на предстоящия дебат за състоянието на Европейския съюз на 15 септември, показва ясна обществена подкрепа за прозрачност и ефективен контрол при отпускането на средства в рамките на програмата NextGenerationEU, коментират от ЕП.

Основните изводи от сондажа показват следното:
- Четирима от всеки петима респонденти заявяват, че ЕС следва да предоставя средства само на държавите членки, които зачитат принципите на правовата държава и демократичните ценности; 
- 60% от европейците очакват проектите от програмата NextGenerationEU да помогнат на страната им да преодолее икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от коронавирус; 
- 41% от гражданите поставят под въпрос способността на националните правителства да използват правилно средствата от фондовете за възстановяване; 
- четирима от всеки петима респонденти (81%) заявяват, че ЕС следва да предоставя средства само на държавите членки, които зачитат върховенството на закона и демократичните ценности. 

"Европейският парламент ясно заяви, че фондовете за възстановяване на ЕС не трябва да бъдат отпускани на правителства, които не зачитат основните демократични ценности и не спазват принципите на правовата държава. Това проучване потвърждава, че преобладаващото мнозинство от гражданите на ЕС са съгласни с тази позиция. Тези, които постоянно подкопават ценностите на Европейския съюз, не трябва да очакват средства от него", подчерта председателят на Европейския парламент Давид Сасоли. 

Според проучването 53% от европейските граждани (60% за България) са напълно съгласни, че трябва да има ефективен контрол, а други 32% (29% за България) са по-скоро склонни да се съгласят с това твърдение. Само 8% от респондентите средно за ЕС не споделят това мнение (делът им е същият за България). Това е позиция, споделяна от Европейския парламент, който понастоящем прави оценка на подадените национални планове заедно с Европейската комисия, за да се гарантира, че предоставените средства ще бъдат използвани в съответствие с целите за екологосъобразност, цифровизация и устойчивост. 

Гражданите оценяват положително въвеждането на плана на ЕС за възстановяване от 800 милиарда евро: трима от всеки петима граждани (60%) считат, че проектите в рамките на програмата NextGenerationEU ще помогнат на тяхната държава да преодолее икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от коронавирус, като в България делът им е 69%.

59% от европейците (70% от българските респонденти) заявяват също, че NextGenerationEU ще помогне на тяхната страна да бъде по-добре подготвена за бъдещите предизвикателства. С оглед на това проучването показва също така, че 53% от европейските граждани (62% от българските респонденти) имат положителна представа за Европейския съюз, като едва 19% (18% за България) имат сравнително или много негативна нагласа. 

Резултатите от проучването показват и опасения в редица европейски държави относно това доколко добре и целесъобразно националните правителства ще използват тези допълнителни средства от ЕС. Докато средно 44% от гражданите на ЕС (41% за България) имат доверие в националните си правителства в това отношение, 41% от респондентите изразяват съмнения, като са налице значителни разлики в равнищата на доверие в отделните държави членки. За България делът на респондентите, които изразяват съмнения, че националното правителство ще може да изразходва правилно средствата по плана за възстановяване е 49%. 

Общественото мнение също така ясно подкрепя позицията, заета неотдавна от Европейския парламент в дебата относно необходимостта от обвързаност с условия за защита на европейския бюджет, както и контрол и прозрачност при изразходването на средствата. Това е отразено в продължаващата подкрепа от страна на гражданите за зачитането на принципите на правовата държава като условие за предоставянето на средства от ЕС. 

Четирима от всеки петима граждани на ЕС (81%, като делът за България е 85%) са съгласни, че "ЕС следва да предоставя средства на държавите членки само при условие че тяхното правителство прилага принципите на правовата държава и демократичните ценности". Резултатите от проучването показват еднакво високо равнище на подкрепа за тази позиция във всички държави членки на ЕС, със сравнително малко различия. Зачитането на принципите на правовата държава е основен приоритет за Европейския парламент.

Запитани кои въпроси Европейският парламент следва да заложи като свои политически приоритети, респондентите в ЕС посочват на първо място действията срещу изменението на климата, подкрепени от 43% от гражданите. Други приоритети, посочени от респондентите (които съответстват на приоритетите на Парламента за възстановяване след пандемията), са мерките за борба с бедността и социалното изключване (32%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места, както и борбата с тероризма (и двете по 31%). Здравеопазването, както и миграцията и предоставянето на убежище са на обща четвърта позиция, като всяка от тях е с дял от 27%. 

Приоритетите, определени като най-важни от българските респонденти, са мерките за борба с бедността и социалното изключване (47%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (43%), здравеопазването (40%), като действията срещу изменението на климата остават на четвърта позиция (28%), последвани от мерките за борба с тероризма и организирана престъпност (26%). 

Гражданите на Унгария (38%) и Полша (37%) поставят на едно от челните места приоритета "демокрация и върховенство на закона", като средно за ЕС този приоритет заема осмо място (19%), а в България - шесто място с дял от 22%.

* Методология: Експресното проучване на Евробарометър е проведено за Европейския парламент от Ipsos European Public Affairs в периода между 17 и 25 август 2021 г., онлайн, с 26 459 респонденти на възраст 15 години и повече във всички 27 държави членки. Размерът на извадката по държави е 500 интервюта в Люксембург, Кипър и Малта и 1000 интервюта във всички останали държави от ЕС.