Хиляди граждани на ЕС може да загубят правото си на пребиваване във Великобритания

Марлиз Хейзелтън нарича Великобритания свой дом от повече от 30 години. Нидерландката, омъжена за британец, с деца израснали във Великобритания, смята себе си за "неотделима част" от Обединеното кралство. До развода на Великобритания с Европейския съюз тя никога не се е замисляла за имиграционния си статут в Обединеното кралство.
55- годишната Хейзелтън е сред милионите европейци, които свободно са живели, работили и учили във Великобритания от десетилетия, но тези права вече не са автоматично гарантирани заради Брекзит. Британското правителство въведе план за "уседналост" за голямата европейска имигрантска общност в страната през 2019 г., а днес изтича крайният срок за подаване на молби за пребиваване.

От утре европейските имигранти, които не са подали молби, ще загубят законното си право да роботят, да наемат жилища и да притежават достъп до някои здравни услуги или социални придобивки в Обединеното кралство. Те дори могат да бъдат депортирани.

Междувременно свободата на движение, на която над 1 милион британци отдавна се радваха в страните от ЕС, също ще приключи. Онези, които кандидатстват за разрешителни за пребиваване след Брекзит във Франция също имат краен срок до днес. Активисти във Великобритания се опасяват, че десетки или дори стотици хиляди европейци може да не спазят крайния срок за кандидатстване. Много по-възрастни хора, които живеят в Обединеното кралство от десетилетия не знаят, че трябва да кандидатстват за пребиваване, а официални данни сочат, че само 2 процента от кандидатстващите са на 65 години и по-възрастни. Мнозина родители не са наясно също, че трябва да подадат молби за децата си, казват организации защитаващи правата на имигрантите.

Други застрашени групи, като близо 2000-те деца в социални домове, рискуват също да останат пренебрегнати и да не получат законен статут за пребиваване.
За Хейзелтън и много други това е момент на ясно осъзнаване на последиците от британския референдум за напускане на ЕС преди пет години. Въпреки че Хейзелтън успешно получи статут на "уседналост", което означава, че може да пребивава постоянно в Обединеното кралство, тя каза, че целият процес я е накарал да се почувства несигурна за живота, който си е изградила във Великобритания. "Не се чувствам установена тук", каза тя и добави: "Тревожа се за бъдещето. Просто не се чувствам сигурна за старините си тук като чужденка. Усещането, че това е домът ми, което имах, вече го няма".

Британското правителство казва, че за статут на уседналост са кандидатствали около 5,6 милиона души, повечето от Полша и Румъния, много повече от първоначалните оценки. Въпреки че около половината получиха статут на уседналост, на около 2 милиона имигранти, които не са живели в Обединеното кралство достатъчно дълго, беше казано, че трябва отново да подадат молби, след като се навършат пет години от пребиваването им в страната.

Около 400 000 души все още са във висящо положение, тъй като чакат решение по молбите си, каза Лара Паризото, активист от "Трите милиона" (The3million), организация, създадена след референдума за Брекзит, за да лобира за правата на гражданите на ЕС във Великобритания. "Това са хората, с които контактуваме много", каза тя и добави: "Искате да сте сигурни и да имате стабилност, искате да продължите да правите планове за бъдещето си. Можете да си представите колко сложно е да нямате тази сигурност в живота си точно сега, когато нещата са на път да се променят толкова много".

Дария Рябчикова, рускиня, подала молба през февруари като партньор на белгийски гражданин, живеещ в Обединеното кралство, заяви, че е "невероятно разочароващо" да чака четири месеца, за да бъдат обработени документите й. Тя се страхува, че забавянето ще се отрази на новата работа, която предстои да започне.
"Чувствам се като гражданка трета категория, въпреки че работя тук, плащам данъци с партньора си, живея тук и допринесох за борбата с пандемията миналата година", каза Рябчикова. "Сега дори не могат да обработят навреме простата ми молба", добави тя.

Засега няма данни, които да показват точно колко хора ще са пропуснали крайния срок. Но дори и малък процент от европейските граждани във Великобритания би се равнявал на десетки хиляди души, каза Паризото. През последните седмици 25-годишната жена с бразилско-италиански произход пътува с други доброволци из цяла Англия, за да призове общностите от европейски граждани, работещи в селски ферми и складове, да подадат молби, преди да е станало късно.
Едно от основните притеснения е, че имиграционната политика може да остави катастрофално наследство, подобно на британския скандал "Уиндръш" ("Windrush"), когато много хора от Карибите, които легално се установиха във Великобритания преди десетилетия, бяха погрешно засегнати от нови строги правителствени правила за борба срещу незаконните имиграция.

Мнозина от "поколението Уиндръш", наречено на кораба, превозвал първите следвоенни имигранти от Западна Индия, губят домовете и работните си места или дори са депортирани, просто защото не могат да представят документи, доказващи правото им на пребиваване.
Много европейци, особено млади хора, чиито родители не са успели да кандидатстват, "няма непременно веднага да осъзнаят, че са загубили статута си", каза Мадлейн Съмпшън, директор на Обсерваторията за миграция на Оксфордския университет. "За някои това ще стане ясно по-късно - например, когато получат нова работа или трябва да бъдат лекувани в болница", каза тя и добави: "Може да минат още много години, преди да започнат да се проявяват правните, политическите, икономическите и социалните последици".

Британското правителство призна, че ще уважи мотивите за забавяне на хората, които имат "разумни оправдания", че кандидатстват със закъснение, но това не облекчава тревогите на активистите. Мнозина, включително тези, които са си осигурили статут на уседналост, вече не се чувстват уверени в бъдещето си във Великобритания.
Елена Ремиджи, преводачка от Милано, която основа организацията "Във висящо положение" ("In Limbo") - проект за събиране на мненията на граждани на ЕС в Обединеното кралство след референдума за Брекзит, заяви, че много европейци казват, че все още се чувстват предадени от това как втората им родина се отнася с тях. "Наистина е тъжно, че хората, които са живели тук преди, сега се чувстват нежелани и трябва да напуснат", каза тя и добави: "Наистина е трудно за някои хора да простят това".
Нидерландската имигрантка Хейзелтън заяви, че съпругът й от Великобритания обмисля преместването на семейството в Нидерландия като пряка последица от Брекзит. Тя е раздвоена. "Все още обичам тази страна и ако трябва да се преместя, ще ми бъде много мъчно", каза тя. "В същото време не съм сигурна, че искам да остана. Що се отнася до чувството за принадлежност, това не е нещо, което можеш да решиш с лист хартия".

Силвия Хюи, Асошиейтед прес/БТА