Вълна от високотехнологични изгнаници напуска Русия

Руските технологични кадри търсят по-безопасни и сигурни професионални полета, пише в своя статия Associated Press News. Според една оценка близо 70 000 компютърни специалисти, изплашени от неочакваното "застудяване" в политическия и бизнес климат, са напуснали страната след началото на руската инвазия в Украйна преди пет седмици. Очаква се много повече да ги последват. За някои страни руската загуба на "мозъци"предоставя потенциална полза и възможност да се вкарат нови експерти в техните високотехнологични индустрии.

Руският президент Владимир Путин е забелязал оголването на сектора дори и в агонията на войната. Тази седмица Путин отговори на изтичането на технологични професионалисти, като одобри законодателство, което отменя данъците от момента до 2024 година, за лица, които работят във фирми за информационни технологии.

Някои от високотехнологични изгнаници казват, че не бързат да се завърнат по домовете си. Елитно множество, притежаващо визи от ЕС, се е преместило в Полша, Латвия и Литва. 

Голям контингент се е отправил и към страни, в които руснаците не се нуждаят от визи - Армения, Грузия и бившите републики от СССР в Централна Азия. В нормални времена е обратното, милиони работници емигрират от тези икономически нестабилни страни за сравнително по-проспериращата Русия.

Анастасия, 24 годишна анализаторка на компютърни системи на свободна практика от сибирския град Новосибирск, избира Киргизстан, където съпругът ѝ има семейство.
„Когато чухме за войната на 24 февруари, си помислихме, че е време да си тръгваме, но решихме да почакаме и да видим. На 25 февруари си купихме билети. Нямаше какво повече да му мислим“, казва Анастасия.

Като всички други, свързани с тази истори, Анастасия пожела да остане анонимна. Москва преследваше инакомислещите дори преди инвазията в Украйна, а хората, които живеят извън Русия все още се страхуват от репресии. „Откакто се помня винаги е съществувал страхът да изразиш свободно мнението си в Русия,“ казва Анастасия и добавя, че войната и „фоновия шум на патриотизъм“ правят обстановката дори още по-ограничаваща. „Напуснах един ден преди да почнат да претърсват и разпитват хора на границата.“, добавя тя.

Размерът на очевидното изтичане на кадри бе разкрит предната седмица от Сергей Плуготаренко, глава на руската асоциация за електронна комуникация – лобистка група в индустрията.

„Първата вълна от 50 000-70 000 души, вече напусна“, каза Плуготаренко по време на изслушване в парламентарна комисия. Единствено високата цена на полети от страната засега възпира още по-голяма вълна на напускане. Въпреки това около 100 000 технологични работници може да си тръгнат от Русия през април, смята Плуготаренко.

Константин Синиушин, мениджър партньор в Untitled Ventures, технологично фокусиран фонд за рисков капитал в Латвия, твърди, че руски технологични фирми с международни клиенти нямат друг избор освен да се преместят, защото много международни компании бързо се дистанцират от всичко руско. „Наложи им се да напуснат страната, за да може бизнесът им да оцелее", споделя той.

Untitled Ventures помага на технологичните мигранти – фирмата е направила два полета до Армения за транспортиране на 300 технологични работници от Русия, съобщава Синиушин.

Някои от близките страни нямат търпение да ожънат дивидентите от тази миграция. Според доклада 2020 Global Skills Index, публикуван от Coursera – водещ доставчик на отворени онлайн курсове, руснаците са оценени най-високо за уменията си в технологичните и дейта знания и умения. 

Още с началото на войната в Украйна, централноазиатската държава Узбекистан радикално рационализира процеса за сдобиване с работни визи и разрешения за пребиваване за IT специалисти.  

Антон Филипов, програмист на мобилни приложения от Санкт Петербург, и екипът от работници на свободна практика, с които работи, се местят в Ташкент, столицата на Узбекистан, където той е отраснал, още преди да се обявяват публично новите промени. „На 24 февруари сякаш се събудихме в различна, ужасна реалност,“ казва Филипов. „Ние всички сме млади, на по-малко от 27 години, и бяхме уплашени, че ще бъдем призовани да участваме във войната.“, споделя той.

Докато желаните технологични работници разглеждат различни възможности за реализация зад граница, тяхната диаспора прилича на странстващ кереван. Някои страни, като Узбекистан, са избрани за „стъпала“, защото руските граждани не се нуждаят от визи за краткотраен престой. Но млади професионалисти като Филипов не планират задължително да останат там, където са кацнали с първия полет.  „Ако условията са различни от тези, които са им обещани, просто ще се преместят,“ казва той.
В много случаи цели компании смятат да се преместят, за да избегнат последствията от международните санкции.

Старши дипломат от друг руски съсед – Казахстан, отправи апел тази седмица към чуждестранни предприятия да дойдат в страната му. Казахстан се „прицелва“ във високотехнологични инвеститори, докато страната се опитва да разнообрази икономиката си, която зависи главно от износа на петрол. През 2017, правителството създава технологичен парк  в столицата Нур Султан и предлага преференциални заеми и дарения за всеки, който желае да се установи там.  „Акаунтите на руски компании биват замразени и транзакциите им не преминават. Опитват се да задържат клинтите си и една от достъпните опции е Казахстан,“ казва Арман Абдрасилов, председател на Zerde Holding, фонд за инвестиции в Алмати – бизнес центърът на Казахстан.

Но не всички страни са толкова нетърпеливи. „Руски компании и стартъпи не могат да се преместят в Литва,“ казва Инга Симанонит, съветник на министъра на икономиката и иновациите на Балтийските нации. „Не работим с нито една руска компания за евентуалното им местене в Литва, а министерството е суспендирало всички приложения за стартови визи от 24 февруари.“

Притеснения за сигурността и подозрения, че руснаци може да шпионират или да участват в кибер „бели“ в чужбина държи някои правителства нащрек относно приемането на икономически бежанци в страната.

„IT секторът в Русия е много близко обвързан със службите за сигурност. Проблемът е, че без изключително силна процедура за допускане, рискуваме да вкараме елементи от престъпната система на Русия,“ казва политическия анализатор от Латвия Мариус Лауринавициус пред Associated Press.

В същото време Константин Синиушин призовава западните нации да отворят вратите си, за да могат работодателите им да се възползват от необичайната възможност за работна ръка, създадена от войната. „Колкото повече таланти успеят да вземат Европа или САЩ от Русия днес, толкова повече ползи ще получат другите страни от потенциала на тези иноватори, който ще бде напълно реализиран в чужбина.“ убеден е той.