Пазарът ще става все по-ценово ориентиран, онлайн пазаруването ще расте

Кризата, която предизвика пандемията от COVID-19 е различна от всички други. Тя се случи едновременно за всички. Случиха се промени в доверието към едни и към други. Промени се и начинът ни на пазаруване. Това показва проучване на потреблението по време на криза, направено ПР агенция "Параграф 42". Проучването е реализирано благодарение на The Smarts Family Council през април сред 174 души. С представяне на данните за трайните промени в потребителското поведение и тенденциите, които се формират вследствие на тези промени започна Вторият годишен форум "Отговорни производители" на списание Мениджър. Събитието се излъчва на живо в сайта "Мениджър Нюз" и във Фейсбук страницата ни.

Кризата е предизвикала както временни, така и устойчиви промени в потреблението. Най-важните сред тях задават и основните хипотези за развитието на отношенията производители - ритейлъри-потребители:

Пазарът ще стане все по-ценово ориентиран. Поне за известно време още ще нараства ценовата конкуренция, включително и във FMCG.
Хората ще общуват и пазаруват повече онлайн. И това ще им хареса. Потребителите откриха много удобства и преодоляха някои свои предразсъдъци.
Формираната лоялност към брандовете сега ще бъде изключително устойчива. Това е свързано с взаимоотношенията между брандове и потребители по време на криза.

Резултатите от проучването показват, че потребителите стават по-пестеливи към определени покупки. Рационалните мотиви за покупка (поне временно) надделяват над емоционалните, обясни Александър Христов, управляващ партньор в ПР агенция Параграф 42, който представи основните изводи от проучването.

Това не са просто хипотези, това вече са факти, заяви в коментар на данните от изследването Иван Чернев, председател на управителния съвет на Kaufland България. По думите му, клиентите в София вече предпочитат да пазаруват онлайн. Според него браншът се е справил изключително добре в ситуацията на пандемията. И изтъкна, че потребителят е започнал да бъде особено чувствителен към българските стоки. Това означава, че живеем във време, в което трябва да имаме прозрачни и открити политики, прозрачна дискусия в полза на потребителите, добави той. Отговорните производители винаги са били най-добрите партньори на Кауфланд България. Някои от тях са с нас от самото начало на дейността ни в страната, вече 15 години, на други помогнахме да стартират и развият бизнеса си по всички добри стандарти за качество. За нас именно това е отговорното поведение - и към производителите, и към потребителите.

[[{"fid":"356985","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":960,"width":1280,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Иван Чернев, председател на управителния съвет на Kaufland България /на снимката вляво/ споделя наблюденията на ритейл веригата за промените в потребителското поведение.

Интересна тенденция е и метафоричното обобщение от изследването: "Конкуренцията умря!"

"Бяхме свидетели на едно безпрецедентно сътрудничество на компании, които работят в един бранш, обединени срещи общия враг. Тази криза е различна, защото се случи за всички хора по целия свят. Това задейства един непознат до момента процес на обединяване и общи действия на довчерашни конкуренти в името на това да се справим заедно. Това, от своя страна, доведе и до промени в степента на доверие между потребители и компании", заяви Христов.

Освен в покупките, българите променят и работната си среда - от офиса към хоум офиса. 46% от анкетираните твърдят, че работят дистанционно, а едва 16% - от работното си място. Повечето часове вкъщи обаче има своите плюсове и минуси. Като основни позитиви от кризата респондентите отбелязват, че или „няма такива“, или че прекарват повече време със семейството. Съответно, негативите от коронакризата са липсата на доход и нарушената свобода. Въпреки, че пред магазините се образуваха опашки от клиенти, които се изчакваха на безопасно разстояние един от друг, 38% от респондентите твърдят, че не са променили начина си на пазаруване.

Конкуренцията на пазара тепърва ще се засилва, особено на фона на предстоящото обедняване на потребителите при прогнозите за поне 7% спад на икономиката на страната и растяща безработица, смята Яна Иванова, изпълнителен директор на сдружение "Храни и напитки България". Въпреки това, по думите й, бизнесът съумява да се организира така, че потребителите да не променят своите покупателни навици.

"Безспорен факт е, че българската хранителна индустрия се справи брилянтно с тази криза и българските потребители не усетиха реално никакъв дефицит на стоки по рафтовете на магазините. Още в първите дни на кризата, индустрията се обедини и формира своеобразен кризисен щаб в хранително-вкусовата промишленост, за да решаваме ден след дне проблемите на бранша. Нашата индустрия положи неимоверни усилия. Има изменение в потребителското търсене, но то не е сериозно. Ако имаше празни рафтове, търсенето щеше да бъде по-засилено", посочи Яна Иванова. Тя сподели и мнението, че не бива да се стига до свръхрегулация от страна на държавата във FMCG сектора. Потребителите и производителите в България са достатъчно отговорни да правят правилните избори, обобщи тя.

В условията на криза, се оказа, че производителите, които имат изградени брандове, работеха на първа линия и това всъщност е истинският тест за доверието на потребителя, коментира Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на НБСХС. В този смисъл не цената винаги е определяща, а доверието, допълни тя. Кризата, разбира се, извади на бял свят и някои сериозни проблеми, които категорично трябва да бъдат изчистени. "Хляб например се продаваше даже и в магазини за алкохол и цигари, което показва занижен контрол. Трябва да се съобразим с факта, че отсега нататък ще харчим парите си по-различно, а икономическия ефект предстои да бъде усетен от българите, отбеляза още тя и добави, че тази година се чака с около 30% по-малка реколта пшеница. "Хлебарите трябва да сме най-щастливи от кризата, защото хлябът се върна на българската трапеза", каза още Кукушева и допълни, че кризата ще доведе до промяна на хранителни и потребителски навици, както и на навиците си за покупка.

"За нас кризата беше доста тежко, защото фермерските пазари бяха затворени за няколко месеца. Това се оказа доста тежък удар за малките производители, които нямат възможност да влязат в големите вериги", заяви Стойко Апостолов, управител на Фондация БИОСЕЛЕНА. По думите му някои са се опитали да продават онлайн, други се обърнали към малките търговски обекти. Въпреки тези усилия, според него, онлайн пазар за доставка на храни е възможен само в София.

"Секторът се справи чудесно, но това беше благодарение на бързо създадените коридори за трансгранични доставки. Ако границата беше останала затворета щяхме да останем само на хляб и прасетата, които останаха неизбити от африканската чума", каза още Апостолов.

По думите на Стойко Апостолов, все още е трудно да се направят категорични изводи за потребителското поведение в условията на коровирусна крида, но със сигурност може да се каже, че хората пазаруват по-малко и си правят по-добре сметката.