Дигитализация, кадрова политика и профилактика - основни приоритети за бъдещото управление на здравеопазването

Дигитализация, инвестиции в кадровото обезпечаване на здравната система у нас, превантивна медицина, подобряване на майчиното и детското здравеопазване са сред основните приоритети на три от политическите сили, които се очаква да влязат в състава на следващия парламент. Това стана ясно във втория панел на осмия национален Фарма форум, организиран от "Мениджър", който се проведе днес в залата на Международното висше бизнес училище и бе излъчван на живо в сайта "Мениджър нюз" и на фейсбук страницата ни. Поканихме за участие първите пет политически формации, които според актуалните социологически проучвания със сигурност ще формират 45-о Народно събрание за дебат по бъдещите политики в управлението на здравеопазването у нас. Със свои представители се включиха д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ, която замени здравният министър проф. Костадин Ангелов след извънредното прекратяване на предизборната му кампания вчера във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, проф. Георги Михайлов от БСП и д-р Александър Симидчиев от  Демократична България. По регламент, всеки от тях трябваше да отговори на 5 въпроса по основните приоритети за възможностите за ускорено, догонващо развитие на здравеопазването ни, а редът на изказванията бе определен с предварително изтеглен жребий на място преди старта на дебата. В тон с посланието за обединение и надпартиен консенсус по важните за гарантирането на устойчивост и развитие на здравеопазването показатели и приоритети, което отправиха в първи панел,  модератори на панела бяха двамата председатели на фарма асоциациите у нас Николай Хаджидончев и Деян Денев.  

[[{"fid":"370289","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":500,"width":886,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

На снимката: Д-р Александър Симидчиев от "Демократична България"

Редът на представянето на участниците беше избран чрез жребий преди форума.

Три основни приоритета в здравеопазването залага в програмата си Демократична България, обяви д-р Александър Симидчиев, на когото жребият отреди да говори първи. "Те са свързани с това да имаме превантивен профилактичен подход в системата, което значи да установяваме максимално рано проблемни случаи и да не допускаме те да се влошат до такава степен, че да трябва да инвестираме много средства в тяхното решаване", обясни Симидчиев. 

На второ място "Демократична България" поставя детското и майчиното здравеопазване, защото това е бъдещето на нашата нация. "Ако ние не подхождаме в хоризонт поне 15-20 години в бъдещето няма как да се получи така, че да имаме една по-здрава нация, която да генерира икономика и да може да поддържа здравеопазването", каза той.

Третият приоритет, посочен от Симидчиев, е дигитализацията. "Тя е ключов компонент, който позволява една многопластова система каквато представлява здравеопазването, да бъде добре установено какъв е статутът в момента, а когато в тази система въведем определени политики, да видим и какъв е процеса на промяна в тази система", поясни той.

По думите му, медицинската информация в здравеопазването се обновява на всеки 70 дни. Следователно, ако не се държи постоянно пулса в това, което се случва в здравеопазването, няма как да правим адекватни политики. 

"Демократична България" ще търси надпартиен консенсус за приоритетите в здравеопазването, но следвайки основните принципи, които вече изложих. Тоест, ще имаме фокус върху превенцията и профилактиката, защото сега съществуващата система на болелечение, а не на здравеопазване, води до ненужно изразходване на инвестираните средства. Тези средства трябва да се инвестират допълнително в превантивни грижи в много по-голяма степен", добави Симидчиев.  

[[{"fid":"370288","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":497,"width":889,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

На снимката: Д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ

От ГЕРБ винаги сме настоявали за надпартиен консенсус в сектор "Здравеопазване", отбеляза д-р Даниела Дариткова, втора по ред на изказване според жребия. 

"Здравеопазването не трябва да се използва за извличането на политически дивидент. В нашата програма глобална политическа цел е подобряване на здравето на нацията и това смятам, че е приоритет на всички политически сили. Това трябва да се случи чрез инвестиции на първо място в кадровото обезпечаване на системата", обясни тя. 

По думите й предизвикателството COVID-19 е показало регионалните дисбаланси по отношение на възможността българските пациенти да имат достъп до кадри и медицински услуги. "Затова ние смятаме, че трябва да се намерят възможности държавата и общините, законодателната власт, чрез обща подкрепа да гарантират наистина балансирано присъствие на всички налични медицински специалисти, както в областта на медицината - на лекарите, така и на всички останали сфери на медицинското обслужване", поясни Дариткова. 

Втора стратегическа цел сред здравните приоритети на партията са инвестициите в профилактиката. "Епидемията от коронавируса измести възможността за повече инвестиции, но в бъдеще ние смятаме, че наистина едни сериозни профилактични програми ще гарантират по-добро здраве на нацията. Това, което имаме като приоритет е майчиното и детско здравеопазване. Поехме ангажимент и започнахме процедура за изграждане на национална педиатрична болница и такива структури в останалите университетски центрове. Смятаме, че това ще гарантира по-добро ниво на педиатричната грижа. Повече инвестиции в профилактични скринингови програми за преодоляване на наследствените заболявания", обясни тя. Дариткова припомни, че по време на мандата приоритет на ГЕРБ е бил всички процедури по асистирана репродукция, както чрез инвестиции, така и чрез по-добро организационно структуриране и смятаме, че това дава своите резултати. 

Като трети приоритет, Дариткова посочи дигитализацията на системата. "Първите стъпки са факти и смятаме, че можем успешно да надграждаме всичко постигнато досега. След електронното направление, електронната рецепта, електронните системи за отчитане на болнични листове, за подаване на направления за ТЕЛК, и системата за отчитане на наличности на лекарствените продукти, ние трябва да постигнем свързаност помежду им, както и изграждане на електронно медицинско досие, изграждане на всички медицински регистри и всичко това да направи системата по-прозрачна, по-добре прогнозируема и с възможнаст пациентът наистина да се озове в центъра на системата. 

[[{"fid":"370287","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":503,"width":893,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

На снимката: Проф. Георги Михайлов от БСП

Намаляване на ДДС-то за лекарствата е един от трите основни приоритета в сектор здравеопазване в платформата на БСП, заяви третият по жребий участник в дебата, проф. Георги Михайлов от БСП. "Това е един реален механизъм за достъп, за увеличаване на реимбурсната листа. Тоест, невъзможността на българите да доплащат такива скъпи лекарства, ще бъде значително намалена. Ето защо ние много държим да бъде намалено ДДС-то на лекарствата. И, разбира се, грижата за младите хора - да бъдат осигурени пациентите до 14-годишна или до 18-годишна възраст с безплатни медикаменти, които са в основата на тяхното лечение", обясни проф. Михайлов.

Друг приоритет в програмата на Левицата е да се осигури достъп до ефективна и висококачествена медицинска помощ във всеки регион на страната, където в момента не е възможно. "И поради тази причина ние сериозно държим на регионализацията в здравеопазването. Възможност в рамките на "златния час", както ние го наричаме професионалистите, българският гражданин да може да достигне до ефективна и високоспециализирана помощ, тъй като там ние изоставаме", обясни той. 

От БСП смятат също, че трябва да се създаде и структурира много сериозна кадрова политика, която е на базата на единен критерий за възнаграждение в цялата държава, а всяко болнично заведение да може да надгражда тези критерии за възнаграждение, за да могат българските специалисти, и лекари, и медицински сестри, и други работещи в здравната система да полумават едно нормално финансиране и да участват ефективно в осъществяването на тези високоотговорни техни функции и тази високоотговорна социална дейност. 

Проф. Георги Михайлов посочи още, че според БСП има сериозни проблеми в модела на финансиране на системата. "Този модел на финансиране на здравната система чрез търговски дружества е абсолютно неприложим. Това се видя сега, в тази криза, и ние държим той да бъде променен", добави той. 

[[{"fid":"370286","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":2784,"width":4176,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Снимка: Фотограф: Андрей Михайлов, Агенция БУЛФОТО (На снимката отляво надясно - Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на Тева в България и председател на Управителния съвет на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФАРМА) и Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) ) модерираха политическия дебат по бъдещото управление на здравеопазването

В същинската част на дебата тримата участници изложиха визиите на политическите си формации по пет въпроса:

1. Какви мерки трябва да бъдат предприети в здравната система?

Безспорно е, че националната здравна система трябва да търси подобрение на основни здравни показатели, отчете един от модераторите на дебата Николай Хаджидончев - изпълнителен директор на Тева в България и председател на Управителния съвет на Българската Генерична Фармацевтична Асоциация (БГФАРМА). Той зададе и първият въпрос към участниците от политическите сили: "Ако трябва всеки един от вас да изберете един показател, кой ще е той и какви конкретни действия предвиждате, за да се подобрят нашите показатели и да се изравнят те със средните европейски здравни показатели?"

"За мен е изключително важно да имаме прозрачност в системата. Ако трябва да избера един единствен показател, ще бъде трудно, защото системата е твърде сложна и тези показатели, които ще повлияят например в доболничната помощ, са различни от тези, които бяха повлияли в болничната помощ", отговори д-р Александър Симидчиев от "Демократична България". 

Той изтъкна, че до скоро е работил по въвеждането на Националната програма за профилактика на рака на белия дроб. "Такива проглами имат различни параметри. Един единствен показател няма да е възможно, но а ко трябва да работиме с само с един показател, то той е твърде дългосрочен. Например, средната продължителност на живота е един чудесен показател, но за да можем да го променим, са наебходими около 40 години. Ние трябва да имаме конкретизирани параметри за всяка една област, да можем да използваме параметри като време за достъп, когато говорим за спешни състояния, лекота на достъп до общопрактикуващите лекари, когато говорим за амбулатория, скорост на лекуване в болнично заведение, тоест среден престой в болниците. Но това, което е изключително важно, е да имаме профилактичната насоченост и поради тази причина общественото здраве трябва да бъде на по-високо ниво. Когато общественото здраве е на по-високо ниво, ние като нация ще имаме по-добри параметри във всяка една от изборените области", добави Симидчиев. 

По думите на д-р Даниела Дариткова ГЕРБ оценката на здравето на нацията е комплексна и няма как по един показател да бъде стандартизирана. "В Националната здравна стратегия, която беше приета през 2013 г. и осъвременена през 2015 г. бяхме заложили показатели, които касаят смъртността в различни възрастови периоди. В отчета на тази стратегия отчитаме позитивното преди всичко, защото през 2019 г. имаме 5,6 промила детска смъртност, което е историческо ниско ниво. Смятам, че това е добро постижение, но в следващите периоди ние имаме възможност сега, в новото Народно събрание този, който получи доверието на българските граждани, да изработи нова здравна стратегия и да приеме такава с хоризонт 2030 година и в нея да се постигне съгласие по отношение на стратегическите показатели на здравето на нацията, които да бъдат таргет на всички политически сили. Това може да бъде повод за първоначалния консенсус в новото 45-то Народно събрание", посочи Дариткова.

Консенсус трябва да има, но той не може да бъде на базата на това, което се случи в последните четири години, на мнение е проф. Георги Михайлов БСП, и припомни как хората са били принудени да си купуват медикаменти при застрашаващи форми на заболяванията. "Да се говори нза национална лекарствена политика, а в 10 000 града да няма аптеки! На тази основа консенсус БСП никога няма да може да преме. Има един показател в здравната система и той се нарича ефективност. Здравната ни система не е ефективна и няма какво да се заблуждаваме, че в последната година го показа и в материално-техническо отношение. Не можем да се обличаме в думи за консенсус, когато нямаме никакви реални действия спрямо структурата на здравеопазването, спрямо застаряването на кадрите. Ние търсим ефективност, но я търсим чрез програмата, която сме начертали - подпомагане на кадрите, тяхното ангажиране с нацията и своята родина, тяхната квалификация включително и извън България във високотехнологични центрове, създаването на регионални структури, които да могат да дадат достъп на българските граждани за лечението на инсулти и инфартки, което сега е практически невъзможно", каза още той. 

2. Трябва ли да бъдат увеличени публичните инвестиции в българското здравеопазване и как може да се подобри ефективността на тяхното използване за постигане на средноевропейаските здравни показатели?

Със сигурност може да се увеличи, но въпросът е как да стане това така, че нашето общество да продължи да функционира нормално, на мнение е д-р Александър Симидчиев от "Демократична България". И насочи вниманието си към сегашния модел на здравеопазване, който по думите му е съсредоточен върху лечението на болестите, а не към тяхната превенция. 

"Постепенно може да стане това - да имаме превантивен подход, който ще налага по-малка част от инвестициите да вървят към области с ниска възвръщаемост на инвестициите. Със сигурност трябва да се стремим към подобряване на икономическата база в нашата нация, за да можем да инвестираме повече в здравеопазване. Успоредно с това трябва постоянно да се стремим да увеличаваме ефективността на вложените средства", каза той и посочи, че ако има адекватно изпреварващо развитие на дигиталната медицина, ще можем по-добре да осъзнаем какво е нивото в момента и да се види кои от сега съществуващите инвестиции са ефикасни. В дългосрочен план трябва да имаме не само увеличаване на публичните, но и на частните, и на индивидуалните средства, които да се влагат там, където възвръщаемостта е най-голяма", допълни Симидчиев. 

Според д-р Даниела Дариткова ГЕРБ финансовото стабилизиране на сектора трябва да върви паралелно с кадровото и организационното такова. Трябва да се търси ефективността, посочи тя и припомни, че през последните години има значително увеличение на средствата на сектор "Здравеопазване". 

"Около 1,5 млрд. лв. са повечме плащанията в бюджета на Здравната каса. Около 300 млн. лв. повече е бюджета на здравното министерство. Това доведе до увеличение на различните елементи на медицинската помощ в различна степен. Най-голямо е увеличението по отношение на болничната помощ. Тук отново не сме постигнали тази ефективност, за която всички говорим, че трябва да имаме превалиране на първичната медицинска помощ, специализираната такава и на възможността пациентите да получават грижа извън лечебните заведения за болнична помощ", посочи Дариткова. 

По думите й, кадровото обезпечаване на системата също е свързано с финансовото й стабилизиране, защото трябва да се гарантират добри условия на заплащане на всички работещи в сектор "Здравеопазване". "Факт е, че трябва да гарантираме и финансовата стабилност на лечебните заведения", каза тя. 

По отношение на ефективното използване на ресурса за достъп до лекарствена терапия, Дариткова заяви, че са заложени различни механизми, които да гарантират предвидимост и устойчивост на бюджета на Здравната каса. Те обаче показвали и някои изкливявания относно пазарните механизми, които формират цените на лекарствените продукти. "Във връзка с това ние направихме промяна в Закона за здравното осигуряване, която да даде възможност Сметната палата да наблюдава процесите на функциониране на механизма за предвидимост на бюджета на Касата, да дава отчет на здравния министър и оттам да се търсят решения за лекарствена политика, които да не водят до това, че нашият пазар се напуска от медикаменти с добре установена употреба. Според нас усъвършенстването може да се получи чрез надграждане на модела чрез допълнителните здравно-осигурителни фондове", каза Дариткова. 

Проф. Георги Михайлов от БСП от своя страна припомни, че БСП е поискала да бъде извършена детайлна оценка на всички медицински дейности и на труда на всеки медицински специалист. "Това е възможно и е реализирано във всички страни в Европа. Това в България не е свършено и ние практически не знаем какво даваме за здравеопазването", посочи той. 

3. Какво предвиждате да предприемете в посока на въвеждане на електронното здравеопазване, както и по отношение на споделяне и анализ на медицински данни с оглед по-добро управление на здравните грижи?

"Дигитализацията в здравеопазването е нещо, което трябва да върви с устойчива скорост напред", посочи д-р Александър Симидчиев "Демократична България". Според него това, което ще промени нашето здравеопазване е електронното пациентско досие. По думите му, то трябва да позволи на пациента сам да преценява какви и колко данни да се споделят със системата, така че инфопрмацията да бъде под контрола на индивида. 

Дигитализацията бавно навлиза в сектора на здравеопазването, посочи д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ. "Във времето са натрупани доста данни, защото всички изпълнители на медицинска помощ се отчитат електронно от години. "Факт е наличието на електронно направление и електронна рецепта. COVID-19 ускори дигитализацията", добави тя и отчете като положително електронната система, в която се въвеждат данните за всеки заболял или карантиниран с коронавирус у нас. 

"Основното при дигитализацията е да могат системите да си говорят една с друга. Сситемата на здравното министерствот да си говори с НЗОК, НСИ, НОИ ", каза проф. Георги Михайлов БСП. По думите му, обаче, контролът не трябва да бъде само в ръцете на пациента, за да не изтича важна информация от системата. "В съвременната електронна обработка на информация съществуват многобройни пробойни", посочи той и припомни слабите вратички в системата. 

4. Все по-голяма част от стойността на лекарственото лечение на здравно-осигурените лица се прехвърля от НЗОК към фарма компаниите чрез различни видове отстъпки. За тази година се очаква делът на това прехвърляне да е около 22%, а през 2022 – още повече. Не е ли време тази тенденция да бъде обърната?

Според д-р Александър Симидчиев от "Демократична България" отговорът на този въпрос се крие в няколко направления както на законодателно ниво, така и чисто тактчески или договорни между Здравната каса и отделният производител, а също и чрез комуникация с хората, които потребяват лекарства. 

Решенията според него: централен фокус върху рационалното лекарствено лечение; информираност при прилагане на медикамента; контрол върху разходването на лекарства; ясни критерии, по които се използват нови медикаменти. 

"Този механизъм трябва да бъде анализиран, защото той може да окаже негативен ефект върху медикаменти, които са с добре установена употреба и това да генерира дефицит на пациентите. Имаше опит в тази посока за въвеждане на листа от такива медикаменти, но не можаха да се установят точни критерии за формулирането на този списък", коментира д-р Даниела Дариткова ГЕРБ

"Този проблем на националната лекарствена политика доведе до това, че българските граждани чакат два пъти повече за достъп до иноватични медикаменти", каза проф. Георги Михайлов БСП. Той обясни, че тази политика не е гъвкава и не отговаря на съвременните изисквания на пазара и на производството. 

5. В България доплащането на лекарствата за лечение на редица социално значими заболявания продължава да е доста високо. Какви политики смятате да предприемете за неговото намаляване?

Според д-р Александър Симидчиев от "Демократична България" трябват ясни критерии кои медикаменти за кои заболявания ще се използват, на базата на които финансиращият орган, в случая НЗОК ще води своята политика към максимално оптимизиране, ефективно харчене на тези средства, които тя инвестира ежегодно в здравето на нацията. 

По думите на д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ би следвало отговорностите да бъдат разделени между политиците, практикуващите лекари, фарма индустрията и пациентските организации. 

"Много е важно да се изработят фармако-терапевтични ръководства, които да дават гаранция за това, че ефективно ще се прилагат медикаментите и те да бъдат добре известни на всички практикуващи лекари, да има контрол върху употребата на лекарствени продукти", посочи Дариткова. 

"Ние трябва да сложим гереничната фармацевтична промишленост на пиедестал, защото държава със скромен финансов потенциал не може да си позволи да развива иновативно фарма производство. Това е химера. Но, че може да развива геренично фарма производство това е икономическа истина и това ще даде приоритети на цялата българска нация", посочи проф. Георги Михайлов БСП.

Генерален спонсор на Осми национален Фарма Форум е: TEVA

Форумът се осъществява и с подкрепата на: SANOFI;  AMGEN;  Astellas

Медийни партньори на инициативата са:  bTV Media Group; dir.bg; REDmedia и PR Play

Всички събития, организира екипа на МЕНИДЖЪР, се провеждат в обезопасена среда, съобразно противоепидемиологичните изисквания в страната. Участниците и гостите ни са обезпечени с маски за лице Type IIR - най-високото ниво на защита за медицинска маска, предоставени от  ЕКСТРАПАК и индивидуални опаковки антибактериален гел за ръце Medix, осигурени от МEXON.