Как лидерите трябва да признават грешките си

Лидерите се учат да казват нещата с увереност. Може да предполагате, че хората ще бъдат по-склонни да ви слушат, когато говорите убедително – вярвайки напълно във всичко, което казвате. Въпреки най-добрите ви усилия обаче, от време на време ще казвате нещо невярно. Може да избързате с категорично становище по дадена история, но по-късно разберете, че нещата не са били такива, каквито са изглеждали първоначално. Може и просто да сте представили погрешно някои факти.

Каквато и да е причината за това, трябва да сте готови да отчетете грешката. За щастие, има лесен начин да направите това, макар че в началото може да ви е трудно. Трябва да признаете, че сте сгрешили. Да. точно така. Просто трябва да излезете и да го кажете. Има проста формула за признаване, че сте сгрешили.

Направете го веднага

Уведомете всички възможно най-скоро, след като разберете, че сте казали нещо, което не е било правилно. Не пазете в тайна грешката с дни. Най-добре е всички да я чуят от вас, вместо някой друг да открие грешката пръв и да направи така, че вашето признанието да изглежда като нежелана реакция.

Разбира се, ако някой друг посочи, че казаното от вас е неправилно, трябва да проверите дали е прав и веднага да му благодарите за предоставената обратна връзка. Може дори да го посочите в изявлението си.

В края на краищата, вие искате хората, които работят за вас и с вас, да признават грешките си. Най-добрият начин да покажете, че цените корекциите, е като самите вие бързо ги правите. Освен това, като благодарите на хората, които са посочили грешки, вие насърчавате другите да говорят за грешките, които са забелязали. Това помага на организацията да функционира на база добра информация.

Използвайте прости декларативни изречения

Има известно неудобство, което може да е съпътствано от допускане на грешки, особено когато сте зелени в лидерството. Може да мислите, че лидерите трябва да бъдат безпогрешни. В резултат на това може да не искате да опетните репутацията си, като признаете, че сте сгрешили.

За да прикриете това неудобство, може да използвате фрази, с които избягвате поемането на отговорност, като например: „Бяха допуснати грешки...“ или „Когато говорех за предстоящата среща по продажбите, неволно пропуснах...“

Оказва се, че великите лидери не се нуждаят от безпогрешност, а от прозрачност. Вие създавате доверие, като сте честни, а не като сте прави през цялото време. Простото изказване от типа „Наскоро ви казах X. Всъщност Y е вярно“ е невероятно ефективно и значително по-полезно от гореспоменатите примери. И отново, говоренето по този начин насърчава другите членове на вашия екип да признават, когато са казали нещо нередно.

Направете анализ на случилото се

Разбира се, само защото признавате, че грешите, не означава, че е добре да грешите. Бихте искали да сведете до минимум броя пъти, в които трябва да се разграничавате от нещо, което сте казали.

Важно е да разберете защо в крайна сметка сте направили твърдение, което не е вярно. Може би сте говорили твърде бързо, без да проверите информацията. Може би сте разчитали на източници, които не са имали пълната история.

Ако имате проблеми с разбирането как може да сте сгрешили, помислете дали да не говорите с колега или ментор за ситуацията и я обсъдите с него. Може да откриете, че самото обсъждане ви помага да разберете къде сте сгрешили. А техният опит може да изведе наяве проблеми с процеса, който е довел до това да кажете нещо нередно.

Когато менторствате някои от вашите преки подчинени, може дори да е полезно да се позовате на грешките в собствената си преценка, които откривате. По този начин можете да помогнете на хората, които работят за вас, да правят различен набор от грешки, вместо да се налага да повтарят вашите, за да се учат сами.

…………

Арт Маркман, когнитивен психолог и автор на „Smart Thinking“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев