От първо лице: Разказва оцеляла при пожара в Кемерово

„Трудно е да се опише това, което се случи днес… Обикновен почивен ден. Всички семейства решиха да отидат на кино. Облякохме най-хубавите си дрехи и тръгнахме. Целият търговски център „Зминяя вишня“ беше пълен с посетители. Трудно намерихме място на паркинга. Стигнахме за началото на филма. Местата ни бяха в 1-ва зала на 5-ия ред.

Някъде около средата на прожекцията вратата се отвори и от светлината, нахлуваща отвън, се разнесе вик: „Пожар! пожар!“.

Хванах Даниил за ръка и бързо побягнах с него към изхода на залата. Димът беше зад нас. Прожекцията не беше спряна, така и не включиха осветлението в залата. Противопожарна аларма нямаше. Тълпата се втурна през една тясна врата. Вторият изход по някаква причина не беше отворен (дали имаше?), да, и второто крило на вратата не беше отворено. Изскочихме от кинозалата и видяхме плътен черен отровен дим, който беше изпълнил детската площадка за игри и 2-рия киносалон – те изобщо не се виждаха. Вече не можеше да се диша.

Изтичахме до стълбите: там хората вече слизаха панически надолу. Някой слизаше с асансьора. Много плачещи и крещящи деца. Аз и Даниил тръгнахме надолу. Дима беше някъде зад нас, опитвайки се да удържи натиска на обезумелите хора. Възрастните бягаха оттам, разбутвайки и мачкайки децата. По стълбището от време на време тълпата също се поддаваше на паника, но мъжете, които бяха в нея, бързо успокояваха всички с викове: „Без паника! Спокойно! Всички ще слезем!“. Някой се подхлъзва и падна на стъпалата. Веднага му помогнаха да стане. Когато стигнахме с Даниил до втория етаж, се обади Дима и уточни къде сме. Като разбра, че почти сме слезли, реши да се върне за горната си дреха. В този момент той вече беше на 3-ия етаж. След това се върна до гардероба, но там вече не се виждаше нищо. Администраторката стоеше в паника и не знаеше какво да направи, някакъв мъж крещял, че там, в една от залите са останали децата му. Намерил нечия паднала шапка, Дима я намокрил с вода и се опитал да стигне до залата. Но гъстият и задушлив дим били такива, че шапката не помагала. „Имате ли противогаз?“ – попитал той обезумелия охранител. Но онзи само размахал ръце. Опитът да стигне до децата се оказал неуспешен.

Без специално оборудване да се направи това беше невъзможно. Да, и в този момент Дима вече разбирал, че сам се е надишал с отровния пластмасов дим. И трябваше да слезе при нас.

В този момент ние вече бяхме на първия етаж. Веднага щом се оказахме в относителна безопасност, започна да ме тресе от осъзнаването на цялата ситуация. Даня започна да плаче и да вика: „Къде е татко?! Нашият татко ще загине?!!". С мъка го успокоих, наложих си да се успокоя, и тръгнахме към изхода от Търговския център. През вентилационните шахти димът вече излизаше и от първия етаж, разнасяйки невъзможна смрад, от която пареше на гърлото и очите сълзяха. Разбирах, че не бива да чакаме Дима тук – иначе щяхме да получим по-силно отравяне,  и се отправихме към паркинга и колата.

Седнахме в колата и Даня потъна в нова вълна от истерия, сълзи и викове. Понеже ние бяхме в колата, а татко още не беше дошъл. Този път не можех да го успокоя…Накрая от вратата на мола се показа Дима. По всичко личеше, че той се отровил от дима…  Повече от нас беше поел от дима. Даня и аз се успокоихме и въздъхнахме с облекчение. Слава Богу, че всички се измъкнахме оттам. В това време на изхода от паркинга стана тапа от коли. Хората, вместо да пуснат пожарните коли, напираха, спасявайки колите си. От прозорците на 4 и 3 етаж излизаха кълба дим, а след това и пламъци. Вече не можеше да се диша, дори и в колата. Затова ние също тръгнахме… Сега, като чета последните новини, разбирам, че ние наистина сме родени „под щастлива звезда“… Горките деца, останали там. Дима, разбира се, се обвинява, че не е успял да стигне до тях… горките Малки Ангелчета…

В главата ми има куп въпроси: Защо? Защо пострадаха тези деца? Защо нямаше нормална евакуация? Къде бяха хората, които трябваше да направят това? Защо не сработи алармата? Или сработи, но тихо? Защо прожекцията не беше прекъсната, а я надвикваха, за да съобщят за пожара? Защо не отвориха евакуационните изходи от кинозалата? Защо не включиха осветлението в нея? Как да изведеш уплашените деца от тъмната зала? Да, и при липсата на кислород? Защо не сработи нито една от системите за гасене на пожар? Къде беше този прах или пяна, които пръскат от тавана? Защо пристигналите пожарникари тичаха около ТЦ, а не се качиха със своите противогази и термозащитни костюми веднага към огнището на пожара? Защо, виждайки дете на прозореца, не пуснаха стълба? Защо позволиха да загине? Защо евакуацията се извършване не откъм страната на пожара? Защо?!?!?! Остават толкова въпроси...На които едва ли ще дадат ясни отговори... Защото са пуснали ТЦ в експлоатация с такива сериозни недостатъци… но вече е все едно... някой е загубил близките и роднините си… и обратен път за тях няма… скърбим заедно с вас… дай, Боже, да оцелеете в тази #болка от загубата…

Източник: Ехото на Москва