Почина акад. Благовест Сендов

На 87-годишна възраст почина акад. Благовест Сендов, съобщиха от Българската академия на науките. Академикът е починал на 19 януари. Сендов е световноизвестен български математик, изтъкнат държавник и общественик – ректор на Софийския университет, главен научен секретар на Българската академия на науките, председател на Българската академия на науките, председател на Народното събрание на Република България и посланик на България в Япония.

През 1956 г. завършва висшето си образование в Софийския университет. Специализирал е изчислителна математика в Лондон и Москва. През 1964 г. защитава кандидатска дисертация.

Професор е по числени методи в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на над 200 научни публикации в областта на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и др., а така също и на 7 монографии и над 30 учебника.

Кандидат на науките от 1964 г., професор от 1968 г. Член-кореспондент от (1974), академик (1981), председател на БАН (1988 – 1991). От 1986 г. е заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет, както и председател на Съвета за наука. Парламентарната му кариера продължава и след 1989 г. в рамките на доминирани от БСП формации. Председател и заместник-председател на Народното събрание от 1995 до 1997 г., съответно от 1997 до 2004 г.

Сендов се кандидатира за президент на изборите през 1992 г. с подгласник Огнян Сапарев, като получава 2,24% от гласовете.

Посланик в Япония от 2004 до 2009 г. и във Филипините (20 април 2006 – 19 септември 2014).

Освен с политическите и научните си изяви, Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент „Проблемна група по образованието“, наричан разговорно „Сендовската система“, който инициира, докато е ректор на Софийския университет. ПГО е образователна система, въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ – Математика, Български език и Литература. От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого. Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои класове учениците започват своето обучение на 6-годишна възраст. Новаторският образователен процес е замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това проектът среща неодобрение, най-вече от страна на някои родители и в интелектуалните среди, а заради включените произведения на Джани Родари е наречен „прозападен“ и Съюзът на българските писатели организира подписка против проекта.