Може ли Законът за меценатството да бъде по-полезен за българската култура?

На кръгла маса, организирана от VM Finance Group, бяха обсъдени серия от предложения за промени в Закона за меценатството, с цел подобряване на условията за дарения в подкрепа на културата и насърчаване на меценатството в България. 

Основните цели на предложените изменения включват улесняване на процеса на даряване от физически и юридически лица, повишаване на стимулите за меценатите чрез данъчни облекчения и по-ефективно регулиране на техния статут.

Александра Мирчева, изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на VM Finance Group. снимка: Христо Христов

В Кръглата маса взеха участие Александра Мирчева, изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на VM Finance Group, Таня Кръстева, главен редактор на списание "Мениджър", юристи, представители на културни организации, сред които Весела Кондакова и Веселин Димов от РЦСИ "Топлоцентрала", Суни Данаджъ от София Арт Фест, Атанас Маев от Дерида денс център, Таня Павлова от АртВент, галеристката Веселина Сариева и др.  

Кръглата маса беше модерирана от адв. Цветанка Бошева. снимка: Христо Христов

Има ли нужда от стимули меценатството в България?  

Дискусията за меценатството е особено важна днес, защото културата все по-често разчита на смесени модели на финансиране, а държавните ресурси не са достатъчни, за да отговорят на разнообразните нужди на сектора. В България темата за меценатството дълго време остава в периферията на общественото внимание, което води до ниска информираност за възможностите за подкрепа и ограничена активност от страна на потенциалните дарители. 

Затова е необходимо обществените разбирания за меценатството да бъдат актуализирани – да се разграничи ясно меценатството от спонсорството, да се оцени неговата роля за общественото развитие и да се постави акцент върху културата като стратегически ресурс, а не като периферна сфера. 

Весела Кондакова, РЦСИ "Топлоцентрала". снимка: Христо Христов

Сред темите на дискусията в рамките на кръглата маса бяха въпросите  за минималния праг на даренията, които осигуряват статут на меценат и необходимостта от предоставяне на по-ефективни данъчни облекчения, които да стимулират осигуряването на материална подкрепа за културните проекти и институции.  

Конкретните текстове и прагове обаче тепърва трябва да бъдат прецизирани, тъй като те касаят и евентуални промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, обясни данъчният консултант Валери Колчев.

Николай Панайотов, юрист на VM Finance Group. снимка: Христо Христов

Сред дискутираните въпроси бяха и механизмите за съставяне на регистрите на меценатите и културните институции, подпомагащи сектора, административния капацитет за тяхната поддръжка и възможностите за актуализацията им. 
 
Една от идеите е в бъдеще меценатите да могат да сключват и самостоятелни договори за осъществяване на подкрепа за творци и културни проекти. 

Защо е важна дискусията за меценатството? 

Разговорът за меценатството е всъщност разговор за споделена отговорност. Той дава възможност да се осъзнае, че всеки устойчив културен проект, всяка иновация в изкуството, всяка програма, която достига до нови публики, може да бъде подкрепена не само от държавата, но и от граждани, компании и общности. Затова подобни дискусии не просто информират, а променят културната среда, като насърчават повече участници да заемат активна позиция и да инвестират в бъдещето на българската култура.

Атанас Маев, Дерида Денс Център. снимка: Христо Христов

Дискусията между заинтересованите страни в рамките на кръглата маса премина в конструктивен тон и бяха споделени ценни предложения и идеи. Всички те ще послужат за по-подробното прецизиране на тесктовете на предложенията и изготвяне на точна оценка за тяхното въздействие.

Александра Мирчева заяви, че текстовете на предложенията ще бъдат обогатени с мненията, споделени по време на кръглата маса, след което ще бъдат внесени директно в Народното събрание, където съответните парламентарни комисии ще ги разгледат в определените от закона срокове. 

Предложенията за изменение на Закона за меценатството имат за цел да направят даренията по-привлекателни и достъпни за физическите и юридическите лица, както и да гарантират, че подкрепата за културата е ефективно насочена към стойностни и устойчиви проекти.

Въпреки че някои от предложените промени поставят предизвикателства по отношение на администрирането и определянето на ясни критерии, целта на инициативата е да се създадат условия за по-добро сътрудничество между частния сектор, държавата, културните организации и творците в подкрепа на културното развитие на България.