Почина кинолегендата Анджей Вайда

Легендата на световното кино Анджей Вайда е починал вчера във Варшава на 90-годишна възраст, съобщават световните агенции. Преди няколко дни той е бил поставен в изкуствена кома заради белодробно заболяване.

Режисьорът посвети целия си живот на трудната полска история. През 2000-та година получи Оскар за цялостно творчество.

Вайда е роден на 6 март 1926 г. в Сувалки. Първоначално искал да стане военен като баща си,  но през 1939 г., в навечерието на  Втората световна война, не го приели във военното училище. По време на нацистката окупация започва да учи рисуване, а след войната продължава в Академията за изящни изкуства в Краков, преди да се прехвърли в прочутото училище за кино в Лодс, пише "Монд".

Филмите му са белязани от болезнените преживявания на войната и полската съпротива срещу нацистите. Първата му лента „Поколение“ (1955) е за трудната история на младите хора от предградията на Варшава по време на окупацията.

 През 1957 г. получава специалната награда в Кан за шедьовъра „Канал (Те обичаха живота)“.  

През 1977 г. представя в Кан „Човекът от мрамор“ – критика към комунистическа Полша, на който прави продължение три годни по-късно с „Човекът от желязо“.  Филмът, който на практика разказва в реално време за „Солидарност“ – първия свободен синдикат в комунистическия свят,  е отличен със Златната палма в Кан. „Това беше Златна палма и за „Солидарност“, казва по-късно Вайда. Когато много от приятелите му от „Солидарност“ са вкарани в затвора по време на военното положение през 1981 г., въведено от Войчех Ярузелски, кинонаградата и известността на Вайда го спасяват от затвора.

Острата му позиция срещу режима на Ярузелски го принуждава да снима през следващите години филмите си в чужбина.

След падането на комунизма през 1989 г. Вайда се връща към историческите сюжети.

В „Катин“, номиниран за Оскар през 2008 г., разказва трагичната история на баща си Якуб Вайда, един от 22 500-те полски офицери, убити от руснаците през 1940 г. в Катин. Той е убит с куршум в тила от тайната полиция на Сталин НКВД.

През 2013 г. на фестивала във Венеция извън програмата е представен филмът му за Лех Валенса „Човек на надеждата“.

Вайда поставя близо 40 пиеси и в театъра. Открива през 2002 г. свое училище за кино и писане на сценарий.

Премиерата на последния му филм „Послеобрази“ бе през септември на фестивала в Торонто. Филмът ще е полският кандидат за Оскар. Той е история за последните години от живота на полския авангардист и изкуствовед Владислав Стжемински и битката му срещу сталинизма. Част от филмовите критици видяха в лентата метафора на днешна Полша, управлявана от консерваторите.