Проучване: Българите се чувстват по-несигурни за себе си и своите близки

Бюджетът на МВР за 2016 г. е близо 1,5 млрд. лева и въпреки неговото увеличение и проведени реформи, мнозина сред хората в България се чувстват по-несигурни за себе си и своите близки.  Това е един от изводите от изследване, проведено от Фондация „Общество и сигурност“, с цел да измери личното усещане за сигурност и безопасност на хората в страната през 2016 г. Наблюдението е проведено сред 454 граждани.

Участниците в допитването вярват на полицията и съда, но разчитат все повече на себе си, по отношение на личната си сигурност. Все по-често те не реагират, или не сигнализират на органите на реда в случаите, в които стават свидетели или жертва на престъпления, защото не вярват, че ще им бъде обърнато внимание, или не виждат смисъл в това, сочи друго обобщение в доклада.

Хората се страхуват, че ще станат жертва на кражба или грабеж, бездействие на институциите, телесна повреда и корупция, се очертава още в проучването. Те разбират сигурността като липса на заплаха за себе си и имуществото си и адекватно наказание на закононарушителите и престъпниците. Биха се чувствали по-сигурни, ако се ускори работата на МВР, съд и прокуратура и се промени цялостно работата на институциите, за да насочат усилията си върху реална превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност.

Резултатите от изследването са водеща причина да бъде стартирана кампания под надслов „Цената на сигурността“. Кампанията има за цел да разкаже повече за проведените реформи, резултатите от тях и най-вече каква е цената, която плащат служителите на МВР и гражданите за сигурността, която получаваме. Официалният старт на кампанията е на 2 февруари 2017 г., когато ще бъде публикуван и първи видеоклип на тема „Защо реформите в МВР не дават резултат?“.

Данните показват, че 71% от участвалите в изследването на Фондацията не се чувстват сигурни за себе си и своите близки, 48% са посочили, че се чувстват по-несигурни, а 29,5% са казали, че се чувстват еднакво несигурни и през 2015 и през 2016 г.

17,2% са заявили, че в последните 5 години са били жертва на престъпление, 32,2% са посочили, че са били свидетели на престъпление, а лицата, които са били и жертва и свидетели на престъпление са 10,6%.

Намалява броят на лицата, които са били жертва. Има 5% ръст на тези, които са били свидетели на престъпление. Наблюдава се и леко увеличение на броя лица, които са били едновременно и жертва и свидетели на престъпление – 10,6% през 2015 г., спрямо 11,9% през 2016 г.

И през 2016 г. институцията, която се ползва с най-голямо доверие по отношение на личната сигурност и безопасност е полицията (62,1%).

Тя е следвана от съда и пожарна безопасност и защита на населението. Все повече хора не вярват на никоя от институциите - 32,3% (27,2% през 2015 г.) и разчитат само на себе си, за да се чувстват сигурни.

Според 72,7% от участниците, да се чувстваш сигурен означава да отсъства заплаха за личността, имуществото и близките им, а 63,9% биха се чувствали сигурни ако закононарушителите и престъпниците се наказват адекватно.

Тези очаквания са пряко свързани с работата не само на правоохранителните, но и правораздавателните институции. Усещането за липса на заплаха за личността, имуществото и близките е много субективно и няма как да бъде удовлетворено напълно, но би могло да се създава посредством политики, в чието формулиране и реализиране участват гражданите, а също и посредством кампании и дейности, които имат за цел да покажат и засвидетелстват на гражданите, че институциите са загрижени и се стремят да гарантират тяхната сигурност и безопасност.

Очакването закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно, показва, че е необходим нов, цялостен подход не само по отношение на разкриваемостта на престъпленията, но и по отношение на правораздаването. Тези очаквания доказват, че независимо колко различни са дейностите на МВР, прокуратура и съд, хората разглеждат правораздаването като един процес и очакват краен резултат, който ги удовлетворява, а именно – справедливи наказания. Резултатите показват и нещо симптоматично за дейността на трите институции, а именно, че въпреки множеството проведени реформи във всяка една структура към момента те са оценени като неефективни по отношение на крайния резултат. Това доказва необходимостта от спешна промяна в начина на реформиране на МВР, прокуратура и съд и повишаване на ефективността на целия процес, както на ниво разследване, така и на ниво правораздаване.

Доказателство за това интерпретиране на данните дават и получените отговори на въпроса „Какво Ви е необходимо, за да се чувствате по-сигурни?“ (до 3 отговора), където на първите три места са очакванията да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура (71,8%), да се промени цялостно работата на институциите и да насочат усилията си върху реална превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност (70,5%) и да се приемат по-строги мерки за извършителите на престъпления.

По три показателя в изследването от 2016 г. се забелязва ръст спрямо 2015 г. , като най-висок е в очакванията за цялостна промяна на работата на институциите – от 56% през 2015 г. на 70,5% през 2016 г. Очакване да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура през 2015 г. са имали са имали 68,7%, докато през 2016 г. този процент е 71,8, а близо 30% - от анкетираните са посочили, че очакват правоохранителните органи и местни институции да съдействат и сътрудничат на гражданите ( 20,4% през 2015г.). Увеличен през 2016 г. е делът на гражданите, които имат желание да познават районния си инспектор – 4% през 2016 г., спрямо 2,1% за 2015 г. Леко увеличение се забелязва в процентът лица, които са посочили, че имат нужда от функциониращи доброволни отряди към общината – 4% през 2016 г., спрямо 3.2% през 2015 г.

Тези данни доказват, че гражданите на България имат две основни очаквания по отношение на личната си сигурност и безопасност, а именно:

• Да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура.
• Да се промени цялостно работата на институциите и да насочат усилията си върху реална превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност.